Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 14.01.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1018/2021
Вид
Решение № 30
Подписан
14.01.2022
В сила
14.01.2022
Състав
Светлана Кирилова Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Сл., 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20212230201018 по описа за 2021 година Производството е по повод жалба от "МАК-Радка Щилиянова"ЕТ-гр.

Сл.,седалище и адрес на управление с. Чинтулово, общ. Сл. с БУЛСТАТ *************, представлявано от Радка Щилиянова против НП издадено от Началник отдел“ОД“-гр.Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 8 ал. 1т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2, във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗЗД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Процесуалния му представител моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.Претендира заплащане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.04.2021 г. в 11:10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС,представляващ обект бензиностанция, находящ се в с. Чинтулово, общ. Сл. и стопанисван от ЕТ,,МАК - Р. Щ." с ЕИК *************.

При извършена проверка от органите на НАП и направен оглед на проверявания обект е било установено,че в обекта е въведено в експлоатация ЕСФП модел „UMIS POS 3-KL" одобрено от БИМ с № 175 1

FS/06.05.2019 г с потвърждение в НАП № 4341825/24.09.2019 г„ номер на ЕСФП UM000075 и номер на ФП 67000154 както и нивомерна система тип GILBARCO VEEDER ROOT тип TLS.

По време на проверката било установено, че наличната и въведена в експлоатация ЕСФП няма наличен баркод четец за въвеждане на УКН на ЕАДД за доставени количества горива по документи изискуем съгласно разпоредбата на чл. 8 , ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка №0053140/17.04.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал, 1 от ДОПК.

Въз основа на съставеният АУАН е издадено процесното НП, в което е посочено, че е налице нарушение на ч л . 8 ал. 1т.2 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, като на основание чл. 185, ал. 2от ЗДДС, изр. 2, във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗЗД на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева.

Горната фактическа обстановка , съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, обаче жалбата се явява неоснователна.

НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателя е извършил описаното в НП административно нарушение.

Така посоченото нарушение,АНО правилно е квалифицирал като такова по чл.8 ал.1т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.

Наредба Н-18/06г. е издадена, във връзка с приложението на чл. 118 ал.4 от ЗДДС и с нея се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за 2 управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.

Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 от Наредбата“ Фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и на техническите изисквания съгласно приложение № 2 от същата. Разпоредбата на чл. 8, ал, 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, предвижда, че фискалните устройства трябва да отговарят на техническите изисквания съгласно приложение № 2.В Раздел VI Специфични изисквания към ЕСФП „Б", пр.4 към приложение № 2 от Наредбата е посочено, че електронната система с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива трябва да отговаря на следните специфични технически изисквания: да бъде изградена на модулен принцип, който включва задължително баркод четец за въвеждане на УКН на ЕАДД за доставени количества горива по документи;

Към момента на проверката е безспорно установено,че липсва баркод четец, въпреки ,че същия се явява задължителен компонент от наличното ЕСФП модел „UMIS РО 3-KL" одобрено от БИМ с № 175 FS/06.05.2019 г с потвърждение в НАП № 4341825/24.009.2019 г., номер на ЕСФП UM000075 и номер на ФП 67000154 , нивомерна система тип - GILBARCO VEEDER ROOT тип TLS.

Предвид горното, съдът счита,че по делото установява категорично, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение.

Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя и разпитаните по делото свидетели, които дават безпротиворечиви показания. Дава вяра на събраните по делото писмени доказателства,приобщени по съответния ред,включително на представеното Свидетелство за регистрация на фискалното устройство използвано в обекта.

Съдът счита,че АНО правилно е санкционирал дружеството на основание разпоредбата на чл.185 ал.2,изреч. 2 в вр.ал. 1 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от закона или на нормативен 3 акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат по-леките санкции по ал.1 на чл.185 от ЗДДС, в размер от 500лв. до 2000лв.за юридическите лица и едноличните търговци.

В конкретния случай се касае до нарушение, което безспорно не води до неотразяване на приходи,поради което правилно е наложена имуществена санкция, но съдът счита,че същата е определена в завишен размер. По делото не се установиха обстоятелства, който да налагат определянето й в максималния предвиден в закона размер. Не се установи системност в извършването на нарушението или наличието на голям брой други нарушения,поради което съдът счита ,че следва да намали размера на наказанието от 2000лв. на 500лв.като приема,че в този му вид то ще отговори напълно на допуснатото нарушение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1на същия текст от закона, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Различните хипотези са уредени в чл.143 от АПК.

Действително настоящия случай на намаляне на размера на имуществена санкция не може да се подведе под някоя от изброените хипотези в тази норма,въпреки което обаче чл.144 от АПК гласи ,че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В тази връзка съдът намира, че следва да се приложи субсидиарно чл.78 от ГПК, съгласно който заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В конкретния случай е доказано, че жалбоподателят е заплатил сумата о т 100,00 лева за адвокатски хонорар, за която е налице надлежно пълномощно. По съразмерност на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва да му се присъдят 25 лева. / при обжалван размер на санкцията от 2000 лв., намалена на 500лв На горепосоченото основание, съдът следва да осъди ЦУ на НАП гр. София да заплати разноски по делото, в полза на ЕТ –жалбоподател в 4 размер на 30 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 581139–F609375/29.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” при ЦУ на НАП, с което на "МАКРадка Щилиянова"ЕТ-гр. Сл., седалище и адрес на управление с.

Чинтулово, общ. Сл. с БУЛСТАТ *************, представлявано от Радка Щилиянова с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева като НАМАЛЯ размера на 500лв/петстотин лева/,катов останалата му част ПОТВЪРЖДАВА НП като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП –гр. София да заплати в полза на "МАКРадка Щилиянова"ЕТ-гр. Сл. разноски в размер на 25лв./двадесет и пет лева/,представляващи възнаграждение за процесуално представителство.

ОСЪЖДА "МАК-Радка Щилиянова" ЕТ-гр. Сл. да заплати в полза на ЦУ на НАП –гр. София разноски в размер на 30лв./тридесет лева/,представляващи възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-гр. Сл. в 14-дневен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________ 5