Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11065 от 10.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51610/2022
Вид
Решение № 11065
Подписан
10.06.2025
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3а · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 11065 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110151610 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. С., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника си адв. Б. З., със съдебен адрес ...., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от управителя П.Б.Д., с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4,13 лв. (след допуснато изменение на размера на предявения иск по чл. 214 ГПК), представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 4109081, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.09.2022 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 05.04.2021 г. между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № 4109081, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, отпуснал заемна сума в размер на 2250 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на седмични вноски, при ГЛП в размер на 40 % и ГПР- 49 %. Съгласно клаузата на чл. 4 от Договора последният следвало да бъде обезпечен с гарант – две физически лица-поръчители, или банкова гаранция. На 05.04.2021 г. между М. С. и ответното дружество бил сключен договор за поръчителство № 4109081, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължението да обезпечи задължението на ищцата, а същата се е задължила да заплати възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство.

Ищцата сочи, че е заплатила изцяло горепосоченото възнаграждение. В исковата молба се излагат подробни доводи, че договорът за поръчителство е нищожен като противоречаващ на императивни правни норми и съдържащ неравноправни клаузи. Поддържа, че действителността на договорът за поръчителство е предпоставена от валидно съществуване на главното правоотношение по договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които и тази на чл. 4. Поддържа нищожност на клаузите за възнаграждение за поръчителство, тъй като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди, че с възнаграждението по договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита 1 включен към ГПР. Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на печалба в полза на едноличния собственик на ответника в лицето на дружеството, отпуснало кредита.

По този начин се прикривало едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било изначално ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е сключен в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищцата прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи Договор за предоставяне на поръчителство № 4109081, погасителен план и СЕФ, както и счетоводна справка за всички получени суми по договора. Прави искане и по чл. 192 ГПК за задължаване на „Изи Асет Мениджмънт“ да представи Договор за паричен заем № 4109081, ведно с погасителен план, СЕФ и счетоводна справка за погасените суми по кредита. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

С молба с вх. № 175345/29.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител. моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Моли да бъде допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от 4,13 лв., като за разликата до първоначално предявения размер от 10 лв. оттегля иска. Не сочи нови доказателства и не прави нови доказателствени искания. Моли да бъде прието заключението на вещото лице по ССчЕ.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание то 04.06.2024 г. ищецът не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че ЗПК се прилага единствено за договори за потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/ гаранция. Поддържа, че релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване на договора за потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за поръчителство. Оспорва свързаността между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД да има отношение към предмета на спора. Поддържа, че процесният договор за обезпечение е напълно валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и принципа за справедливост. Оспорва престациите по договора да са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Моли да бъде отхвърлено искането на ищеца по чл. 190 ГПК, доколкото ищецът е следвало да ги приложи.

По делото е постъпила молба с вх. № 108762/02.04.2024 г. от трето неучастващо по делото лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД, към която са приложени Договор за паричен заем № 4109081 и справка за погасителен план и плащания по Договор за паричен заем № 4109081. Третото лице посочва, че не разполага с екземпляр от СЕФ, тъй като при сключване на договора СЕФ е изготвен в едно копие и е предоставен на заемополучателя ищец. При сключване на договора на ищеца бил предоставен на хартиен носител и погасителният план.

С молба с вх. № 108757/02.04.2024 г. ответникът „Файненшъл България“ ЕООД излага становище, че е вписан като финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите инситуции по чл. 3а ЗКИ с основен предмет на дейност „предоставяне на гаранционни сделки по занятие“. В тази връзка поддържа, че към процесното правоотношение е приложим ТЗ, а не ЗПК и ЗЗП, доколкото последните уреждат материята на договорните отношения по предоставяне на кредит, а не за поръчителство. Твърди, че на 10.08.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.П. е сключено споразумение за уреждане на отношения по договори, по силата на който дружеството възстановило на М.Д.П. сумата от 2

808,29 лв., с която сума били погасени и вземанията по процесния договор. По същество визираното споразумение представлявало договор за спогодба. Оспорва да е налице правен интерес на ищцата за водене на настоящото дело. Моли за прекратяване на същото. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, в случай че не се яви представител на дружеството в насроченото открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание то 04.06.2024 г. ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД.

С доклада по делото по чл. 146 ГПК е указано в тежест на ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила процесната сума в полза на ответното дружество. В тежест на ответника е указано да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото, а именно – наличието на валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство.

От представения по делото Договор за паричен заем № 4109081 от 05.04.2021 г. е видно, че между ищеца М. П. С., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 2250 лв., която ищецът се е задължил да върне на равни вноски в размер 189,82 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 40,21 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 2467,66 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия като писмено доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4109081 се установява, че на 05.04.2021 г. между ищеца в качеството му на потребител, и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител – потребителят, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4109081, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2250 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 1016,34 лв., което е платимо разсрочено на вноски / всяка в размер на 78,18 лв./, 3 дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Съгласно приетия погасителен план по Договора за поръчителство и справка за извършени плащания по него общият размер на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 78,18 лв., като заплатената сума от ищеца за възнаграждение за поръчителството е в размер на 4,13 лв.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че размерът на изплатените вноски за поръчителство са в общ размер на 4,13 лв., платени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 15.04.2021 г., с която сума е погасена частично първа вноска с падеж на 22.04.2021 г. Ищецът е заплатил е сумата от 2269,60 лв., разпределена за погасяване на главница в размер на 2250 лв. по процесния договор за заем и 19,60 лв. за възнаградителна лихва по същия.