Решение № 40 от 16.05.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600216 по описа за 2021 година С присъда №303 от 03.12.2020г. по НОХД №287/2019г. Бургаският окръжен съд признал подс. П. Г. П. за виновен в това, че на 18.06.2016г. срещу 19.06.2016г., около 00.00 часа, в гр. Бургас, пл. „Царица Йоанна“, срещу №11-13, в градинката до ж. п. гара Бургас, при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди умишлено умъртвил Н. Г. Г., като му нанесъл множество силни удари с ръце и крака по главата и лицето, вследствие на което му причинил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузно увреждане на нервните проводници и първична стволова контузия, и изпадане в състояние на кома, продължила до смъртта му, настъпила на 03.07.2016г., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.11, пр.1,т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК приспаднал от срока на наложеното наказание лишаване от свобода времето от 19.06.2016г. до 05.12.2016г., през което подс. П. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на 1 чл.64, ал.2 от НК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство, времето от 05.12.2016г. до 27.02.2017г., през което подс. П. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в досъдебното производство, както и времето от 16.12.2019г. и до влизане на присъдата в сила, през което подс. П. е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в съдебната фаза.

Осъдил подс. П. Г. П. да заплати на гражданския ищец К. В. Г. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в обичайни разходи за погребение на пострадалия Н. Г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2016г., както и сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния размерна сумата от 200 000 лева като неоснователен.

Осъдил подс. П. Г. П. да заплати на гражданския ищец С. Г. Й. сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния размерна сумата от 130 000 лева като неоснователен.

Осъдил подс. П. Г. П. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, както следва:

По сметка на ОД на МВР – Бургас – сума в размер на 6668,44 лева, представляващи направени в досъдебното производство разноски;

По сметка на Окръжен съд – Бургас – сума в размер на 856,37 лева, представляваща направени в съдебната фаза разноски.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода. Прокурорът твърди, че това наказание е несъответно на изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, която се различава качествено от обикновените случаи на престъпления по чл.116, ал.1 от НК, тъй като е осъществено с изключителна агресия, бруталност, жестокост и престъпна настойчивост, при липса на провокация от страна на пострадалия, при наличието на четири квалифициращи признака по чл.116 от НК и при констатирани телесни повреди, извън тези, намиращи се в причинна връзка със смъртта на пострадалия. Намира, че наложеното наказание е несъответно 2 и на изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия, който не се е поправил в резултат на ефективно изтърпените наказания лишаване от свобода. Като допълнителен аргумент в същата насока изтъква извършването на други три престъпни деяния от подсъдимия, макар и за същите все още да не е осъден. Обръща внимание на изключително негастивичните личностови характеристика на подсъдимия, който е известен на полицейските органи, както и в обществото като лице, създаващо и търсещо конфликти, незачитащо нормите на общуване, незачитащо човешката личност и правото на живот. Позовава се и на резултатите от двукратното психолого-психиатрично изследване на подсъдимия, според които той е личност, непризнаваща авторитети, лице с нисък фрустрационен праг, импулсивен, с притежавани враждебност, гняв и усещане за физическо превъзходство, ярко манифестирана безкритичност към извършеното, склонност към себеоневиняване, дързост и себеувереност. Смята, че при тези безспорни доказателства за изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия като деец и при липса на смекчаващи вината обстоятелства, справедливо за обществото е само и единствено наказанието доживотен затвор. Като изразява позиция, че с такова по-тежко по вид наказание би се постигнал в пълна степен поправителния, възпиращ и превъзпитателен ефект спрямо подс. П. и би му се отнела възможността да извърши други престъпления, предлага въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи наказанието с налагането на по-тежкото наказание доживотен затвор.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от повереника на частния обвинител К. В. Г. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода, което намира за несъответно на изключително високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното убийство по чл.116, ал.1 от НК, съдържащо четири квалифициращи признака, както и на изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, осъждан двукратно преди това на наказания лишаване от свобода и освободен от затвора за престъпление по чл.115 вр. чл.18 от НК само две години преди настоящото деяние. Отстоява тезата, че ефективно изтърпените от подсъдимия наказания лишаване от свобода не са постигнали своята поправителна и превъзпитателна цел и не са го възпрели да извършва престъпления, поради което за обществото не остава друга възможност освен налагането на найтежкото наказание доживотен затвор. В подкрепа на становището за изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимия се позовава и на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според което подсъдимият е лице с диссоциално 3 личностово разстройство, на което не е присъщо чувството за вина, грях и неприетост на поведението му; същият е подчертано импулсивен, с нисък фрустрационен праг, враждебен и гневен, с усещане за физическо превъзходство, склонен към себеоневиняване, отмъстителен, дързък и уверен в себе си, агресивен към околните, без да са го предизвикали. Като изразява позиция, че доживотният затвор е единственото наказание, което е съответно на изключително високата степен на обществена опасност на конкретното убийство и на изключително високата лична опасност на подсъдимия като деец и наред с това е единственото наказание, което може да отнеме възможността на подсъдимия да наранява околните, моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като замени наложеното наказание от двадесет години лишаване от свобода с доживотен затвор, което да се изтърпи при първоначален специален режим.

Присъдата е обжалвана и от упълномощения защитник на подс. П.П. с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за несправедливост на наложеното наказание. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Претендира въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия за престъпление по чл.116, ал.1 от НК. Алтернативно моли въззивната инстанция да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да намали размера на наложеното наказание.

Защитникът на подс. П. е депозирал писмено изложение, в което е представил съображенията си срещу първоинстанционната присъда. Прави свой анализ на доказателствените материали, въз основа на който обоснова извод за недоказаност на обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.11, пр.1 и т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК. Твърди, че обясненията на подс. П. и показанията на свидетелите Г. Д., Г. В., А. В., както и част от показанията на свид. Т. Д. установяват, че автор на деянието е не подсъдимият, а свид. Т. Д. или най-малкото последният има участие в причиняването на вредоносния резултат. Оспорва дадената правна квалификация на престъплението, като заявява, че липсват доказателства за наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия. Изказва позиция, че се касае за деяние по чл.119 от НК – убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като твърди, че показанията на свидетелите установяват осъществяване на нападение с нож от страна на пострадалия. Отправя упрек към доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като счита, че същият неправилно е кредитирал само показанията, обслужващи обвинителната теза и не е отчел последователните, непротиворечиви, логични и обективни показания на свидетелите Г. Д., Г. В., А. В. и Т. Д., сред които единствено последният е 4 заинтересован от изхода на делото, тъй като е следвало да носи наказателна отговорност или сам, или в съучастие за причинената смърт на пострадалия.

Подчертава, че правилният извод на съда е следвало да бъде този, че подсъдимият не е автор на престъплението, поради което е трябвало да го оправдае по повдигнатото обвинение. Намира наложеното при явен превес на отегчаващи вината обстоятелства наказание от двадесет години лишаване от свобода за явно несправедливо. Счита, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и с по-ниско по размер наказание.

Изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, цялостното му процесуално поведение, подбудите и механизма на извършване на деянието, продължителното време до реализиране на наказателната отговорност.

Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия или да измени същата, като намали размера на наложеното наказание. Алтернативно претендира да се измени присъдата, като се преквалифицира деянието по по-леко наказуемия състав на чл.119 от НК или по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба на защитника на подсъдимия, докато жалбата на частното обвинение и въззивния протест на прокурора намира за основателни, поради което пледира същите да се уважат. Смята, че в хода на протеклото по общия ред съдебно производство пред първата инстанция не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като съдът е изяснил значимите обстоятелства обективно, всестранно и пълно въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, достигайки до обосновани изводи, че подсъдимият е извършил деянието, описано в обвинителния акт.

Солидаризира се напълно с направения от първоинстнационния съд анализ на доказателствените материали. Позовавайки се на кредитираните такива, оборва твърденията на защитника, че подсъдимият не е автор на престъплението, а такъв е бил свид. Т. Д.. Убедително оборва и тезата на защитата за наличие на непосредствено противоправно нападение срещу подсъдимия от страна на пострадалия, поради което счита за изключен институтът на неизбежната отбрана, респективно превишаване пределите на неизбежната отбрана и преквалификация на престъплението по чл.119 от НК.