Решение № 34 от 02.07.2020, Районен съд - Етрополе

Р Е Ш

Е Н И Е

№

Етрополе,02.07.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд-Етрополе, втори състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИР

ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Сияна Манчева, като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ гражданско дело № 00006 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл.415 от ГПК.

Предявена е искова молба от

„Т.Б.“ ЕАД, чрез пълномощник адв.Здравко Цанев против Мария Василева Бончева от гр.Етрополе, с която моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към нея съществува изискуемо вземане от

„Т.Б.“ ЕАД в размер на 706.46 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №**********/20.04.2018 год., фактура №**********/20.05.2018 год., фактура №**********/20.06.2018 год. и фактура №**********/20.08.2018 год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата в размер на 706.46 лева /седемстотин и шест лева и 46 стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от 25.09.2019г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 360.00 лева /триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като е указано на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, поради което е предявена и настоящата искова молба.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се представлява, като взема писмено становище по иска.

В съдебно заседание ответника, редовно призован се явява лично, като оспорва исковата претенция по основание. Твърди, че картите й били откраднати, като тази сума не е възоснова на проведени от нея разговори.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ч.гр.дело № 478/2019 година по описа на ЕтРС, се установява, че със Заповед №273 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2019 год. е разпоредено длъжникът Д.К.Р. да заплати на кредитора сумата в размер на 706.46 лева

/седемстотин и шест лева и 46 стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от 25.09.2019г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 360.00 лева /триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни услуги № ********* от 15.02.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от 08.09.2016г., договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 14.11.2016г., Договор за мобилни услуги №********* от 23.09.2017г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.11.2017г.

Заповед №273 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2019 год. е връчена на длъжника на 28.11.2019 година, като в двуседмичния срок за възражение е подадено такова с вх.№2144/04.12.2019 година по описа на ЕтРС. В същото е посочено, че ответницата живее сама с децата си, не притежава имущество и няма никакви трудови доходи. Посочила е, че картата й от „Теленор“ била открадната от познато лице, като била блокирана още май месец 2018 година, но той успял да си купи пакети с мобилен интернет.

Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК, като разпореждането е връчено на 11.12.2019 година.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело №00006/2020 г. по описа на ЕРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 09.01.2020 г. в РС-Етрополе, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

Между ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** и Д.К.Р. са възникнали облигационни отношения във връзка с предоставяне на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №

********* от 15.02.2016г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от 08.09.2016г., договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 14.11.2016г., Договор за мобилни услуги №********* от 23.09.2017г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.11.2017г.

От фактура №**********/20.08.2018 година се установява, че сумата, която дължи ответницата е в размер на 706.46 лева,, от които 350.32 лева са неустойка от предсрочно прекратяване на договори за услуги и 334.27 лева са баланс от предходен период с ДДС.

Липсват доказателства за заплащане на каквато и да е част от дължимата сума.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед №273 от 22.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №00478/2019 г. по описа на ЕтРС.

Предявения иск е допустим, като съдът го намира за основателен, като същия ще следва да бъде уважен изцяло.

Възраженията на ответната страна, направени в съдебно заседание, относно това, че SIM-картата й била открадната от познато за нея лице са неоснователни, т.к. представляват защитна тези, а не се подкрепят и със съответните доказателства – писмен или устен сигнал до представителите на полицията или прокуратурата.

С оглед на изложеното по-горе предявения иск ще следва да бъде уважен, като бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по отношение на ответника Д.К.Р. за сумата в размер на 706.46 лева /седемстотин и шест лева и 46 стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от 25.09.2019г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №273 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2019 год. по ч.гр.дело № 478/2019 година по описа на ЕтРС.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от

ГПК, ответникът следва да му заплати направените от него разноски по делото в настоящото производство в размер на 25.00 за държавна такса и 360.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и по заповедното производство сумата в размер на 25.00 за държавна такса и 360.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** по отношение на ответника Д.К.Р., ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес *** за сумата в размер на

706.46 лева /седемстотин и шест лева и 46 стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от 25.09.2019г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №273 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2019 год. по ч.гр.дело № 478/2019 година по описа на ЕтРС.

ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** размер на 385.00 /триста осемдесет и пет лева/ разноски по заповедното производство и сумата в размер на 385.00 /триста осемдесет и пет лева/ разноски по настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/ЦВЕТОМИР

ЦВЕТАНОВ/