Определение № 192 от 30.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Велико Търново, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Еманоел Вардаров

Пенко Цанков като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно дело № 20234100600331 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-8 НПК.

Великотърновският окръжен съд е сезиран с жалба от адв. Р. И., в качеството му на повереник на К. Д. А., срещу Определение №59 от 31.05.2023г. на Районен съд Горна Оряховица, по НЧД № 226/2023г. по описа на същия съд, с което е изменено Постановление от 18.04.2023 г. на прокурор в РП - Велико Търново, ТО - Горна Оряховица, с което частично е прекратено наказателното производство, за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК, по отношение на Ж. З. Н., досежно основанието за прекратяване, като е постановено, че вместо чл. 243 ал. 1 т.2 от НПК, да се счита, че наказателното производство против Ж. З. Н., за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК, следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и незаконосъобразност на постановлението на прокурора.

Навеждат се доводи, според които обвиняемата Н. и други лица, при възникналия инцидент са извършили деяния, които следва да бъдат квалифицирани като престъпления по чл. 325, от НК и по чл. 216 от НК, Иска се отмяна на определението на ГОРС и отмяна на постановлението на ГОРП.

1

По делото не е наЛ. привлечено към наказателна отговорност Л..

В срока по чл. 243, ал. 6 НПК ГОРП и обвиняемата Ж. Н. не са изразили становище по жалбата.

Великотърновският Окръжен съд, след проверка на материалите по посоченото дознание, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал. 6 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство ЗМ № 37582022г. по описа на РУ на МВР Г.

Оряховица е образувано и водено за извършено на 09.07.2022г., в с. К, престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. В хода на разследване са извършени действия, при които е извършен разпит на свидетели; изготвени са заключения на СМЕ и СОЕ, като са приобщени и писмени доказателства. С Постановление от 09.01.2023г., е привлечена като обвиняема Ж. З. Н. за извършено на 10.07.2022г., в землището на с. К, престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, с предмет златен ланец от 14 карата, злато, с тегло от 55,46 гр, на стойност 4767,34 лв, собственост на К. А. Д..

За да прекрати наказателното производство, водено срещу Ж. З. Н. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, представителят на държавното обвинение е приел, че в хода на досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни действия по разследване, които не са довели до доказване на повдигнатото и обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК.

Наказателното производство , в тази част, е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

Горнооряховският районен съд е изменил постановлението на ГОРП, като е приел, че извършеното от обвиняемата Ж. Н. деяние не съставлява престъпление по чл.198,ал.1 от НК, поради което обжалваното постановление е изменено, досежно основанието за частично прекратяване на наказателното производство, като е постановено - то да се счита прекратено за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК против Ж. З. Н. вместо по чл. 243 ал.1 т. 2 НПК по чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК. При това са изложени съображения, според които с обжалваното постановление е осъществено частично прекратяване на воденото наказателно произвоство - само относно престъплението по чл. 198 ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение на Н., като не е препятствана възможността да бъде повдигнато друго обвинение на същото, или друго Л., 2 при събиране на необходимите доказателства, правомощията на водещия разследването. което е изцяло, в

Великотърновският окръжен съд приема, че депозираната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, поради което същата е допустима. По същество жалбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав приема, че с извършените по воденото досъдебно производство множество процесуално-следствени действия към настоящия момент са изчерпани всички възможности за събиране на писмени и гласни доказателства, изискуеми за правилното изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред. на следващо място при проверка на атакуваното определение, намери изводите на първостепенния съд по доказателствата за правилни.

Не са наЛ. каквито и да е доказателства, които да сочат виновно извършено деяние и то при умишлена форма на вина, за отнемането на чужда движима вещ (в случая част от златен синджир, с дължина от 23 см) от владението на К. А. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, за което Ж. Н. да е употребила сила (дърпане от врата).

От събраните по делото гласни доказателства (показанията на св. А.и св.

П), както правилно е приел първостепенният съд е установено, че самото скъсване на процесния златен синджир е било осъществено от св. П, след което обвиняемата е издърпала скъсаната му част от врата на К. А, като непосредствено след това я предала на св. М Д.а. От своя страна тази свидетелка, е скъсала отнетото парче от златния синджир на няколко, по – малки части, които ги захвърлила на земята, от където пострадалият (жалбоподател) си ги е възвърнал.

Законосъобразно, правилно и в унисон със събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че извършената от Ж. Н. деятелност не неизпълва съставомерните признаци на престъпление по чл.198, ал. 1 от НК, тъй като действията и свързани с издърпването на процесния златен синджир не могат да се разглеждат като употреба на сила в приложното поле на разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК.

За да се приеме, упражняване на сила, както правилно е приел първостепенният съд е необходимо упражняването на принуда да е изразено 3 във Ф. въздействие върху пострадалия, което да е средство, метод, начин за отнемане на вещта и да е свързано с преодоляването на реална или предполагаема съпротива на Л.то, и насочена към прекъсване на фактическото държане на веща от него.

Доказателства в тази насока не са събрани. От приобщените такива, се обективира извод, че възползвайки се от възникналата кавга, и последвалото скарване и сбиване между К. А., М. Д.а, П. П, С П, Н. е отнела процесното парче от златния синджир,(скъсан от св. П и висящ на врата на св. К. А.), с намерение, противозаконно (доколкото липсва съгласие за това от пострадалия) да го присвои, при което обаче, не е установила трайна фактическа власт върху вещта, тъй като непосредствено след това я предала на св. М. Д.а, която след извършването на действия свързани с повреждането и (скъсала на няколко части) ги захвърлила на земята, от където били взети от техния собственик (К. Д.). По този начин, чрез осъщественият отказ за своене на вещта, извършеното противозаконнно отнемане на същата се явява недовършено, като от извършената от Н. деятелност не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. Следователно в този случай основанието за прекратяване, правилно е определено като такова по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Решаващият извод на ГОРС относно проявената престъпна деятелност на обвиняемата е свързан с приложимост на разпоредбите на чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от НК.

В тази връзка следва да се отбележи, че при упражняването на съдебен контрол по чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, обхватът на проверката е ограничен единствено до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора. При осъществяването на този контрол, съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора, на когото не може да дава указания за правната квалификация на извършеното деяние, в чието правомощие е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Ето защо, в хипотезата, при която се приеме, че престъплението, предмет на воденото разследване е недоказано или не представлява престъпление, то при наличието на данни за извършено от 4 обвиняемия деяние по друга правна квалификация, доводи за което се съдържат и в депозираната пред Великотървоският окръжен жалба на адв. Р.

И., при обоснованост и законосъобразност на обжалвания ксъдебен акт, съдът следва да го потвърди. Изцяло в компетенциите на водещия разследването прокурор, както бе посочено по - горе е да извърши преценка за развитието на воденото разследване и съдът не е компетентен да се меси в установената инстуционална независимост.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че като е извел в обжалвания съдебен акт решаващ извод за наличието на основания за частично прекратяване на наказателното производство, ГОРС, е постановил един законосъобразен акт, с който правилно се е възприел крайния извод на прокурора относно необходимостта от частично прекратяване на наказателното производство.

С оглед на това обжалваното определение на Районен съд – Горна Оряховица № 59 от 31.05.2023г. подстановено по ЧНД № 226г. по описа на съда за 2023г., с което е изменено Постановление от 18.04.2023 г. на прокурор в РП - Велико Търново, ТО - Горна Оряховица, за частично прекратяване на наказателното производство, за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК, по отношение на Ж. З. Н., досежно основанието за прекратяване, като е постановено, че вместо чл. 243 ал. 1 т.2 от НПК, да се счита, че наказателното производство против Ж. З. Н., за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК, следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е засконосъобразно, правилно и обосновано, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК , съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 59 от 31.05.2023г. постановено по ЧНД № 226г. по описа на Районен съд Горна Оряховица за 2023г..

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6