Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260482 от 20.04.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2725/2020
Вид
Решение № 260482
Подписан
20.04.2021
В сила
27.09.2021
Състав
ИВАН МИНЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.50 ал.1 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260482 гр. Пловдив 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –

ХVІІ н. с., в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ при участието на секретаря МАРИНА МАЛИНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2725/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002302/10.03.2020 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на И.В.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.50 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП.

Жалбоподателката И.В.Д. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат. Иска се от Съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се липса на осъществен от жалбоподателката състав на административно нарушение, за което е наказана с процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на

МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката И.В.Д. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2008 г., притежаваща придобити категории „В” и „АМ”. До м. февруари на 2020 г. спрямо нея са били издадени 16 на брой фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата като водач на пътно превозно средство – все за превишена максимално разрешена скорост – по чл.21 от ЗДВП.

На 20.02.2020 г. около 18.20 ч. свидетелят Г.П.А. *** се движел с управляван от него лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** по ул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив в посока юг-север. Улицата била с две платна, всяко като еднопосочно с по три ленти за движение в посока. По същото време по път, идващ от предприятие „Мототехника“ към ул. „Васил Левски“, в участък с административен адрес № 160 от улицата, в посока запад-изток, се движела жалбоподателката И.Д. с управляван от нея лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег. № ***. Пътят по ул. Васил Левски“ бил с предимство спрямо този, идващ от предприятието „Мототехника“, като за движещите се по последния преди кръстовището с ул. Васил Левски“ № 160 имало поставен пътен знак от група „Б“ – относно предимството – знак „Б-2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. На около 2-3 метра от южна страна на ул. „Васил Левски“, от мястото на което се пресичат в това кръстовище ул. „Васил Левски“ с улицата, идваща от предприятие „Мототехника“, имало пешеходна пътека тип „зебра“ – пешеходна пътека „М8.1“ – с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя. Водачът Д. спряла на кръстовището на знак „Б-2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, възприела, че от пътя с предимство – ул.

„Васил Левски“ – западно платно, не идва друго превозно средство /в посоката север-юг/ и предприела маневра за завой надясно като навлязла на същото платно на улица „Васил Левски“ с управлявания от нея автомобил с рег. № ***. В момента, в който автомобилът й бил вече с предната си част на платното върху пешеходната пътека възникнал удар в предна лява част на автомобила „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег. № *** с друг автомобил – автомобилът „БМВ“ с рег. № *** – в неговата също предна част, който автомобил „БМВ“ се управлявал от свидетеля А.. От възникналия лек удар между двете превозни средства настъпили повреди и по двата автомобила – все по преден ляв калник и по предна броня в лявата им страна. За да се озове на мястото на пътнотранспортното произшествие /по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП/, водачът на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № *** предприел маневра за обратен завой от крайна лява лента на източното платно на ул. „Васил Левски“ на кръстовището с идващата от запад улица от предприятието „Мототехника“, за включване в западното платно на ул. „Васил Левски“ в посока север-юг. На това кръстовище за движещите се в посоката на движение като на св.

А. нямало изрично поставен знак от Група „В“ на чл.38 от ППЗДВП – за въвеждане на забрана – конкретно пътен знак „В23“ – „Забранено е завиването в обратна посока“, като и липсвал и пътен знак от Група „Ж“ на чл.38 от ППЗДВП – „За направления, посоки, обекти и други“ – знак „Ж9“ – указващ специално устроени места за завиване в обратна посока извън кръстовища – доколкото мястото е кръстовище. Наличната регулация на движението чрез пътни знаци предопределяла и възможността за извършване на маневра за обратен завой – в случая от страна и посока на движение като на св. А.. След удара и установяване на автомобилите до водачите дошъл свидетелят П. Г. Д. – съпруг на жалбоподателката И.Д. – пътуващ след съпругата си, но с управляван от него друг автомобил. Тъй като възникнал спор за това кой от водачите е виновен за произшествието, св. Д. се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента с искане за идване на контролни органи от МВР.

Около половин час след случилото се на място се отзовал автопатрул от служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, в чийто състав бил свидетелят С.С.Д. – ****. Свидетелят Д. възприел местопроизшествието, щетите по автомобилите, разговарял с водачите и въз основа на това преценил, че от страна на водача на лекия автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег. № *** И.Д. е било допуснато нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДВП, състоящо се в неизпълнение на задължението й да пропусне на кръстовището движещото се по пътя с предимство – по ул. „Васил Левски“, в участъка до административен адрес № 160, друго превозно средство – лекият автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от свидетеля Г.А.. Поради това и съставил на жалбоподателката акт – АУАН № № 714039/20.02.2020 г., изготвен бил протокол за ПТП – под № 1734713/20.02.2020 г., направени били и снимки от ПТП-то. В протокола за ПТП били вписани имената на пътуващите в автомобила на св. А. лица – М. Г. А. и А. П. Г. – съответно майка и брат на водача Г.А.. При предявяване на АУАН на жалбоподателката Д. последната вписала в акта, че има възражения и че ситуацията била различна от описаната.

От страна на лицето нарушител по АУАН № 714039/20.02.2020 г. били подадени писмени възражения против акта, макар и извън срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН /входирани в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив на 25.02.2020 г./, чрез които се оспорвало извършването на административното нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДВП, като се насочвал административно-наказващият орган, че нарушение на правилата за движение има, но от страна на другия водач на другия автомобил.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подадените възражения, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган при излагане на обстоятелствата на приетото за извършено административно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДВП изложил сходни такива като в описателната част на акта.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д., на св. А., частично от показанията на свидетеля Д., АУАН, възражение, протокол за ПТП, докладни записки, оправомощителни заповеди, справка за нарушител/водач, схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, изготвени на хартиен носител копия от фотоизображения.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д. и

А. като обективни и последователни, кореспондиращи си и допълващи се помежду си, съответстващи на писмените доказателства по делото, дадени от лица незаинтересовани от изхода на производството, а и неоспорени от страните относно възпроизведените чрез тях релевантни факти и обстоятелства. За показанията на свидетеля Д. следва да се отбележи, че се съобрази от съдебния състав, това, че същият не е бил пряк очевидец на действията на двамата водачи при възникналото ПТП, а е посетил мястото на произшествието около 30 минути след случилото се и е отразил като приети констатации в АУАН и в протокол за ПТП възприетото от него визуално като месторазположение на превозни средства, деформации по автомобилите, разговорите с двамата водачи, участвали в ПТП-то.

Съдът кредитира почти изцяло и показанията на свидетеля Д. – съпруг на жалбоподателката, с изключение на частта, в която твърди, че в автомобила, управляван от другия водач /не от съпругата му/, е имало 4-5 момчета и още една жена, доколкото от показанията на св. А. и от отразеното в протокола за ПТП, изготвен на мястото на инцидента, се изясни, че в автомобила „БМВ“ освен водача Г.А. са пътували още само две лица – брата и майката на водача. Това дискредитирано твърдение в показанията на св. Д.е без значение за съда относно съществените с оглед предмета на делото факти от обективната действителност, които следва да се подлагат на правна оценка.

По отношение на АУАН № 714039/20.02.2020 г., съставен от св. Д., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не се опровергаха било то с доказателства чрез писмените възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН, било то чрез ангажирани от страната жалбоподател доказателства в съдебната фаза пред настоящата инстанция.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателката И.В.Д. с поведението си на 20.02.2020 г., около 18.20 часа, в гр. Пловдив е осъществил състава на административното нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДВП, тъй като като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег. № *** на кръстовище – между път, идващ от предприятие „Мототехника“, и ул. „Васил Левски“, в участък до административен адрес № 160, на който единият път е сигнализиран като път с предимство – за навлизащите в кръстовището идващи от пътя от „Мототехника“ е бил поставен знак за предимство – пътен знак от група „Б“ – относно предимството – знак „Б-2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, която пътна сигнализация указвала пътя с предимство да е „ул. „Васил Левски“, не е изпълнила задължението при идването си от пътя от предприятието „Мототехника“ и предприета маневра за завой надясно да пропусне движещо се по пътя с предимство пътно превозно средство – лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, управляван от свидетеля Г.П.А. – намиращ се на пътя с предимство ул. „Васил Левски“ след направена маневра в кръстовището за обратен завой, от което неизпълнение на това задължение настъпило пътнотранспортно произшествие по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП – с настъпили повреди по двете пътни превозни средства.

Не се спори по делото качеството на водач на пътно превозно средство на жалбоподателката Д., относно управляван от нея автомобил, време и място на произшествие, наличието на удар между двете ППС-та, идването на контролни органи от полицията и съставянето на АУАН, не се оспорва и че Д. е предприемала маневра за завой надясно при включване в движение по път с предимство, а св. А. е извършвал маневра за обратен завой на същото кръстовище, но навлизайки от едното платно в другото все по улицата с предимство – ул.

„Васил Левски“. Основните възражения на страната жалбоподател се свеждат до това, че ПТП-то се дължи не на виновно поведение от страна на Д., а на виновно поведение по нарушаване на правила за движение от водача на автомобил „БМВ“ с рег. № ***, който да е направил маневра за обратен завой, на място, на което е забранено такъв. Това възражение се прие от съда за неоснователно, доколкото за водачът на автомобил „БМВ“ с рег. № *** св. А. не е имало забрана /съобразно систематичното тълкуване на чл.38 и чл.39 от ЗДВП/ да извърши желаната от него и предприета в случая маневра за обратен завой – маневрата е предприета при движение по главен път /движейки се в най – лявата лента на западното платно на ул. „Васил Левски“ в посока юг-север/, на кръстовище /с второстепенния път, идващ от предприятието „Мототехника“/ и при липса на пътен знак от Група „В“ на чл.38 от ППЗДВП – за въвеждане на забрана – конкретно пътен знак „В23“ – „Забранено е завиването в обратна посока“, като е липсвал и пътен знак от Група „Ж“ на чл.38 от ППЗДВП – „За направления, посоки, обекти и други“ – знак „Ж9“ – указващ специално устроени места за завиване в обратна посока извън кръстовища – доколкото мястото е кръстовище.