Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1769 от 24.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8073/2023
Вид
Решение № 1769
Подписан
24.03.2025
В сила
17.05.2025
Състав
Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 89, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1769 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100508073 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 8660 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. № 17631/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 138-ми състав, са отхвърлени предявените от

„Лев

Инс“

АД срещу

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) искове по чл. 410 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 21 122,52 лева – заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0151-9801-А-19-7224, ведно със законната лихва върху сумата от 01.04.2022 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 5087,41 лева за периода от 16.11.2019 г. до 31.03.2022 г.

Със същото решение е разпределена отговорността за разноски между страните като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 600 лв.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Лев Инс“ АД, в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Според въззивника събраните по делото доказателства потвърждават по безспорен и категоричен начин основателността на предявената претенция. Намира, че ответникът е станал причина за настъпване на застрахователното събитие, тъй като не е поддържал 1 електроразпределителната мрежа в добро състояние чрез бездействие, изразяващо се в невземане на мерки за подмяна на кабелната мрежа, чиято изолация е остаряла и увредена вследствие на дългогодишна експлоатация.

Счита още, че съдът не следва да кредитира заключението на вещото лице Г. относно първоизточника на пожара, тъй като същото противоречи на други две експертизи, които дават категоричен отговор на този въпрос. Излага още, че първоинстанционният съдебен състав неправилно е интерперетирал събрания по делото доказателствен материал, достигайки до извода, че причина за настъпване на пожара е електрическото табло, собственост на „Феникс Неврокоп” ООД. Противно на този извод на съда, според въззивника от доказателствата по делото се установява че причина за пожара е късо съединение в електрическата мрежа на стълб, находящ се до оградата на базата, който попада в границите на собственост на ответника. Ето защо е отправена молба до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което исковите претенции да бъдат уважени в цялост.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Според въззиваемия ищецът не е успял безспорно и категорично да установи наличието на виновно противоправно поведение на ответника, вследствие на което да е настъпило застрахователното събитие. Намира още, че изводите на вещото лице инж. Г. се потвърждават и от заключенията на останалите вещи лица, като моли да бъде отчетено и обстоятелството, че единствено инж. Г. е посетил физически процесния пункт за изкупуване на вторични суровини.

Постъпило е и становище от третото лице помагач „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с който е заявено, че дружеството оспорва изцяло доводите, изложени във въззивната жалба на ищеца, поради което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена 2 доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, чиято разпоредба предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка с поддържането на електропреносната мрежа) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства по делото (застрахователна полица и искане за оценка на щети по застраховка) се установява, че към датата на застрахователното събитие (15.04.2019 г.) е съществувало валидно правоотношение по комбинирана имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ между ищеца и собственика на увреденото имущество – „Феникс Неврокоп“ ООД.

Страните не спорят и по обстоятелството, че на 15.04.2019 г. в дървена постройка, находяща се в местността „Забурдата“, гр. Гоце Делчев, е възникнал пожар, вследствие на който е увредено следното имущество на „Феникс Неврокоп“ ООД: дървена постройка; дюза пропан и маркуч сдвоен 8х15; горелка резак, 2бр. накрайници и дюза пропан; горелка резак и 2 бр. предпазен клапан; 2 бр. ъглошлайф; моторна резачка „Хускварна"; бензинов агрегат „Хонда“ 5,5 k/W; 2 бр. куфар с гидори; 4 бр. кантари за притегляне; 6 бр. катализатори; цветни метали.

Основният спорен въпрос между страните, на който следва да бъде даден отговор в настоящото производство, е дали застрахователното събитие е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на служител на ответника във връзка със стопанисването и поддържането на електроразпределителната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗЕ ответното дружество, в качеството си на лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа на територията на гр. Гоце Делчев, осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електроенергия, като при нарушаване на тези си задължения, когато е налице неправомерно прекъсване 3 на електроснабдяването, при доставка на електроенергия на мястото на присъединяване с качество и показатели, несъответстващи на действащата нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на електрически съоръжения, негова собственост, същият носи отговорност за щетите, нанесени на потребителите (арг. от чл. 42 от приложимите за процесния период общи условия). Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. пък предвижда, че границата на собственост между доставчика и ползвателя са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. За да бъде даден отговор на спорния между страните въпрос и предвид цитираните разпоредби, следва да се установи първопричината за възникване на пожара, респ. дали същият е възникнал в съоръжение на ответника или на собственика на увреденото имущество. Т.е в случай че бъде установено, че пожарът е възникнал извън границата на собственост на ответника, то не би могла да бъде ангажирана деликтната му отговорност. За тази цел на първо място следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност изслушаните в хода на първоинстанционното производство заключения на съдебно-технически експертизи (СТЕ).

Според вещото лице инж. Д.Г. причина за възникване на пожара е нарушена изолация на жилата на кабела след дългогодишна експлоатация, която води до протичане на дефектен ток, който от своя страна пък поражда искрене между две жила с увредена изолация или увредена изолация на жило и метална арматура. Според експерта въпросното искрене е причината да се развие пожар по цялата дължина на кабела. В разяснения, дадени в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че пожарът е настъпил преди да възникне късо съединение, както и, че вредите са настъпили, защото пожарът е изгорил кабел, получило се е късо съединение и се е подпалила постройката.

Излага още, че пожарът е започнал от стълба, на който е монтирано електромерното табло, а именно стълб № 18, който е собственост на ответника. Тук е мястото да се посочи обаче, че вещото лице инж. Г. не е извършил оглед на място, а е работил само по данните от делото.

Оглед на място е извършен от инж. Б. Г. – вещото лице, изготвило заключението по втората СТЕ, в която е уточнено и ситуирането на отделните съоръжения към датата на настъпване на застрахователното събитие, което е следното: стълб № 12 е разположен извън границите на имота на „Феникс Неврокоп“ ООД – на около 5-6 метра от телената ограда на обекта; стълб № 16 е разположен в границите на имота, на около 20 метра от телената ограда на имота и на около 26 метра от стълб № 12; дървената постройка, пострадала от пожара се е намирала на около 7-8 метра от стълб № 16; към датата на пожара електромерното табло със средство за техническо измерване е било монтирано на фасадата на изгорялата постройка; захранването на дървената постройка е ставало с отклонение от стълб № 16 чрез меден изолиран кабел. Впрочем стълб № 18, от който според вещото лице инж. Г. е започнал пожарът, се намира далеч от дървената постройка съгласно схемата на вещото лице инж.

Г., поради което настоящият съдебен състав изключва хипотезата пожарът да е започнал оттам.

Експертът инж. Г. в заключението си пък категорично е изключил хипотезата първоизточник на пожара да е късо съединение в кабела по трасето 4 между стълб № 12 и стълб № 16, като е посочил, че причина за късо съединение в самия кабел може да е нарушена изолация вследствие на стареене, механично увреждане или стопяване под въздействие на висока температура, като в тази връзка е уточнил, че е било много важно да се определи дали късото съединение е възникнало в резултат на авариен режим или в резултат на топлинно въздействие на пожара. Според експерта не помалко вероятно обаче е и неизправност в електрическата инсталация на сградата (или електроуред, захранен от нея) да е предизвикала пожара и вследствие на него да се е стопила изолацията на захранващия сградата кабел преди електромера, последвано от вторично късо съединение със спояване на тоководещи проводници и разтапяне на изолацията на захранващата кабелна линия до стълб № 12.