Определение № 687 от 27.11.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. Габрово, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България" ЕАД против Разпореждане № 2112/28.09.2023г. по ч.гр.д.№1451/2023г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради противоречие със закона - представеният от заявителя договор на хартиен носител не е заверен и не може да бъде ценен като надлежно представен препис от документ, от който произтича твърдяното вземане на заявителя, което не съставлява нередовност на заявлението по чл. 410 от ГПК, отстранима чрез указания по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

Според жалбоподателя разпореждането на съда е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Непредставянето на надлежно заверен препис на договора не означава, че представеният като доказателство договор следва да бъде игнориран, без да се укаже възможността за изправяне на нередовността от страна на заявителя чрез представянето на заверен препис от договора. Неоснователни са мотивите на съда, че липсата на надлежно заверен договор съставлява нередовност, която не може да бъде отстранена по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Липсата на заверен препис на представения договор не представлява съществено нарушение, което не може да бъде отстранено. По изложените съображения се прави искане въззивният съд да отмени Разпореждане № 2112/28.09.2023 г. по ч.гр.д. 1451/2023г., по описа на PC Габрово, като разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. Г. Б. с ЕГН: **********, за претендираните суми със заявлението по чл. 410 от ГПК.

Претендира се за присъждане на разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за 1 установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Г. Б. ЕГН ********** от гр.

Габрово за сумата в размер на 4069.68 лева и за мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 518.66 лева, от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата предхождаща дата на депозиране на заявлението, както и за законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор, сключен между Б. Г. Б. и А1 България ЕАД, както следва: За електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6505824, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 502296515, като задълженията за периода от 29.12.2021 г. до 20.07.2022 г. са на обща стойност 4069.68 лв. и са формирани, както следва: Неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 1021.98 лв.; Неплатсни суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1814.12 лв.;

Неустойки в общ размер на 1233.58 лв., начислени съгласно чл. 54.12 от ОУ, във връзка с разпоредбите на Договора поради предсрочното му прекратяване по вина на абоната.

С Разпореждане № 2112/28.09.2023г. по ч.гр.д.№1451/2023г. на РС Габрово, съдът приел, че към заявленето е представен на хартиен носител договора, на който се позовава молителят. Представеният към заявлението по чл. 410 от ГПК Договор не е заверен от страната, която го представя. Предвид това не може да бъде ценен като надлежно представен препис от документ, от който да произтича твърдяното вземането на заявителя.

Несъответствието с изискването да бъде заверен надлежен препис от страната, не съставлява нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Доколкото с измененията в чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвидено, че заповедният съд може да остави без движение заявлението за отстраняване на нередовности в тридневен срок от съобщението, то се касае се само за нередовности, които са свързани с изискванията на чл.

410 ГПК - пропуски по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други нередовности, каквато е настоящата хипотеза, заповедният съд не следва да дава указания, а да отхвърли заявлението, като на заявителя се предостави възможност да предяви осъдителен иск за вземането си - чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Така мотивиран съдът е отхвърлил изцяло депозираното заявление по чл. 410 от ГПК.

Въззивният съд намира постановеното от заповедния съд разпореждане за необосновано и незаконосъобразно.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1452/2023г. по описа на ГРС, заявлението на „А1 2

България" ЕАД против Б. Г. Б. е постъпило на електронната поща на съда, като е подписано с КЕП от подателя му адв. Л. М.. В заявлението изрично е посочено, че към него са приложени договора, на който се основава вземането по заявлението, заедно с всички приложения, протоколи и Общи условия към него. Видно от възпроизведеното от деловодството на съда върху хартиен носител електронно писмо, към него е прикачен файл съдържащ подписано с КЕП заявление срещу Б. Г. Б. и приложения към него. Към електронното писмо е прикачен файл с име „Б. Г. Б._organized.pdf ”.

Извършената от съответния деловодител проверка е установила валидност на положения КЕП на адв. М. върху заявлението по чл. 410 от ГПК, при което е образувано електронно дело по чл. 360 з от ЗСВ, а целият прикачен файл към електронното писмо съдържащ заявлението по чл. 410 от ГПК и приложенията към него е разпечатан на хартиен носител и вложен в кориците на хартиеното копие на делото.

При така установените обстоятелства въззивният съд приема, че приложенията към депозираното по електронен път заявление по чл. 410 от ГПК, са приобщени по електронното дело по реда на чл. 360ж от ЗСВ и са част от доказателствата по делото, като не е необходимо представянето им на заверен от страната хартиен носител.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че депозираното от жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 6549/27.09.2023г. отговаря на изискванията на чл. 410 ал.3 от ГПК.

Съдът обаче констатира, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК.

Целта на заповедното производството е да се провери дали твърдяното вземане е спорно или безспорно, като ако против заповедта за изпълнение длъжникът подаде възражение, искът за съществуване на вземането може да се предяви само за вземания и тяхното основание, които са били наведени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Именно по тези причини в заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземанията следва да бъдат конкретизирани и индивидуализирани по размер и основание.

В случая съгласно подаденото заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, заявителят основава вземанията си на договор № 502296515, наречен от него "рамков договор", съгласно който страните са се договорили заявителят да предоставя на длъжника електронни съобщителни услуги, при което всяка избрана от абоната услуга или пакет услуги, в т. ч. срок на ползване, ценови условия, приложими общи условия, се описват в приложение, представляващо неразделна част от договора /рамковия договор/. Влизането в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване на договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойка или обезщетения са посочени в съответно приложение. Към рамковия договор са налице сключени множество приложения, в т. ч. за ползване на различни тарифни планове за СИМ карти, за ползване на интернет, а по силата на представените договори за продажба на изплащане, на длъжника са продадени на изплащане различни електронни устройства. Всички описани приложения и договори за 3 продажба на изплащане са с различен срок и с различни условия, касаещи отговорността за неизпълнение.

При така подаденото заявление, поради нередовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1 от ГПК, не може да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи. Всяко вземане на заявителя е отделно за всяка една от услугите по всяко приложение към сключения рамков договор. Характер на самостоятелно вземане има и вземането за неустойка по всеки отделен договор. Ето защо, за да бъде редовно заявлението по смисъла на чл. 410, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1 от ГПК, заявителят следва да е посочил по кое отделно приложение към рамковия договор претендира за заплащане на предоставени услуги, вноска на устройство на изплащане, неустойка за невърнато оборудване, неустойка за предсрочно прекратяване на договора, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуга и в какъв размер, съответно за какъв период, както и да изложи твърдения възникнало ли е основанието за търсене на неустойка, а именно прекратен ли е предсрочно договора за конкретната услуга и то по вина на абоната.

В разглеждания случай в заявлението е налице пълна липса на конкретизация на отделните вземания и тяхното основание, като заявителят се е задоволил единствено с посочването на общ номер на рамков договор и с твърдения, че поради неплащането на дължими суми по фактури, договорът е едностранно прекратен от оператора. Пълна липса на конкретизация е налице и по отношение неустойката за възстановяване на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, като не е посочена дори минимална информация по кой от всички договори се търси неустойка и за кое устройство.

Ето защо въззивният съд счита, че в съответствие с изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК районният съд е следвало да остави заявлението без движение, като даде указания до заявителя за уточняване на обстоятелствената част и искането му и едва след постъпване на уточненията да извърши преценка за наличието на предпоставки за уважаването или отхвърлянето му. Тези съображения налагат отмяна на обжалваното разпореждането и връщане на делото на РС - Габрово за даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на заявлението. Заповедният съд следва да се произнесе и по направените в производството разноски от заявителя.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2112/28.09.2023г. по ч.гр.д. № 1451/2023г. на РС Габрово.

ВРЪЩА делото на РС – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 6549/27.09.2023 г. от „А1 България” ЕАД против Б. Г. Б., с изпълнение на процедурата по чл. 411 ал.2 т. 1 от ГПК и последващо произнасяне по неговата основателност

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5