Решение № 5083 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5083 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330100142 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата П. М. П. твърди, че е сключила с ответника договор за кредит. В същия било предвидено, освен заплащане на главницата и договорната лихва, заплащане на такси за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Експресно разглеждане“ на заявлението. По двете клаузи били заплатени от ищцата суми, общият размер на които възлизал на 293,73 лв. Тези средства били дадени при начална липса на основание, тъй като се поддържа, че клаузите, уреждащи заплащането на възнаграждение за допълнителните услуги, са неравноправни и противоречащи на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което са нищожни. Искането е да бъде прогласена нищожността на клаузите за заплащане на такси за експресно и бързо разглеждане, както и да бъде осъден ответникът да върне на ищцата дадената без основание сума от 293,73 лв.

Ответното дружество „Би Енд Джи Кредит”ООД не отрича факта на сключване на договора, както и че е получило визираната в исковата молба сума. Излага обаче подробни доводи, свързани с това, че както целият договор, така и клаузата, уреждаща допълнителни услуги, са действителни. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата и ответното дружество "Би Енд Джи Кредит" ООД е сключен договор за кредит с № *** при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на договора дружеството ответник 1 предоставило на ищцата П. сумата 500 лв., която следвало да върне на 6 месечни вноски от по 92,38 лв. всяка, при годишен лихвен процент от 36,32 пункта и ГПР от 40,75 пункта. Общо дължимата сума по погасителните вноски била определена на 554,28 лв. / лист 11/. В чл.10, ал.1 от договора било посочено, че кредитоискателят е заявил желание за ползване на услуга "Бързо разглеждане на искането за кредит" за която се дължи възнаграждение от 143,76 лв., като било посочено, че то е дължимо на равни части, съразмерно добавени към погасителните вноски. В чл.10, ал.2 от договора било посочено, че кредитоискателят е заявил желание за ползване на услуга "Експресно обслужване" за която се дължи възнаграждение от 215,70 лв., като било посочено, че то също е дължимо на равни части, съразмерно добавени към погасителните вноски. Така общо дължимата сума по кредита, съгласно ал.3 на чл.10 от договора била определена на 913,74 лв. / лист 12/.

Факта на сключване на договора при така изброените по-горе условия не е спорен по делото.

Видно от приложената по делото справка за пълно предсрочно погасяване, издадена от ответника, към дата 29.09.2023г. ищцата ищцата е дължала по кредита 231,51 лв. /лист 15/. Така определената сума е била платена от ищцата чрез системата "Изи Пей" на 29.09.2023г., видно от представената разписка / лист 17/.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза общият размер на таксите относно бързо разглеждане и експресно обслужване по договора възлиза на 359,46 лв. Тази сума не е включена в годишния процент на разходите. При включване на двете възнаграждения в ГПР той бил възлязъл на 838,92 пункта. Вещото лице установява, че ищцата е заплатила общо за двете възнаграждения сумата 294,70 лв. / лист 43/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Неоснователни са доводите на ответника относно недопустимост на първия от предявените искове - този за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от договора за кредит. Съществуването на клаузите в договора въвежда задължения за ищцата и дава възможност на кредитора да се позова на техните правни последици. Следователно налице е интерес за ищцата да установи недействителността на тези клаузи със сила на пресъдено нещо.

Съдът намира, че безспорно между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит предоставен от разстояние. Кредитът е отпуснат на потребител по смисъл на чл. 7, ал.2 ЗПФУР и спрямо него, съгласно чл. 18, ал.5 ЗПФУР са приложими разпоредбите на чл. 143- 148 от ЗЗП.

Предмет на договор е предоставяне на заем за потребителски нужди, поради което спрямо него приложение следва да намерят и изискванията на Закона за 2 потребителския кредит, тъй като потребителското кредитиране е вид финансова услуга, съгласно дефиницията на §1 т.1 пр.второ от ЗПФУР.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в договора допълнителни услуги са пряко свързани с усвояването и управлението на кредита. И двете такси се дължат за действия които съставляват съдържанието на обичайната дейност на кредитодателя, която той извършва по занятие, като кредитна институция.

Обособяването на части от тази дейност като "допълнителни услуги" при това дефинирани по начин, че да създадат стимул кредотополучателя да вземе решение за приемането на тяхното заплащане противоречи на изискването за добросъвестност на търговеца при предоставяне на услуги по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП. Както таксата "Бързо разглеждане", така и таксата "Експресно обслужване" са дефинирани в договора само чрез препращане към общите условия. Ответникът не е провел насрещно доказване относно това какво е съдържанието на тези общи условия към датата на сключване на договора за кредит, въпреки позоваването си на тях. Също така не е доказал дали кредитополучателят е бил запознат с това в какво се състоят допълнителните услуги, за които следва да заплати. Следователно не може и да се приеме, че е спазено изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК да бъдат ясно и точно определени в договора вида на действията, относно които се събиран допълнителните такси. Няма яснота и определеност и относно това в какво точно се състоят предоставяните услуги.

Съдът намира, че случая двете клаузи са в противоречие с изискванията на закона, като целят да създадат условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнителни плащания по него, които не е са включено в годишния процент на разходите. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл.

19, ал.4 ЗПК относно ГРП. Това е така, защото размерът на таксите "Бързо разглеждане" и "Експресно обслужване" общо съставляват 359,40 лв., тоест почти 72% от размера на главницата. Оскъпяването на кредита е видно и от заключението на експертизата по т.4 на същата, съгласно която при включване на двете такси в към ГПР, той би възлязъл на 838,92 %. Това налага извод, че клаузите уреждащи таксите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя, като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави двете клаузи нищожни.

3

Ето защо съдът намира, че първият от предявените искове е основателен и следва да се уважи.

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

По делото не се спори, а е видно както от представената справка за предсрочно погасяване и банково бордеро, а също от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит.

Нищожността на клаузите от договора, които уреждат заплащането на такси за двете допълнителни услуги, означава, че платените за тези две такси суми се явяват дадени при начална лиса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пред. първо ЗЗД.

Според представената по делото справка към датата на предсрочно погасяване на договора за кредит ищцата вече е била заплатила 143,80 лв. по клауза "Експресно обслужване" и 97,60 лв. по клауза "Бързо разглеждане", тоест 241,40 лв. Остатъкът по клаузата "Експресно обслужване" е бил 10,79 лв., а по клаузата "Бързо разглеждане" 41,54 лв., като тези размери са част от общо заплатената от ищцата за предсрочно погасяване сума. Следователно общият размер на платеното от ищцата по двете клаузи е 293,73 лв.

Предвид това искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е изцяло основателен.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 200 лв. от които 100 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. депозит за вещо лице.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Материалният интерес по първия иск е 359,46 лв., а по втория 293,73 лв., като за всеки от тях е дължимо минимално адвокатско възнаграждение по 400 лв., съобразно Наредба №1 на ВАдв. Ответникът по делото в отговора си е направил възражения относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът намира, че в случая присъждане на общо възнаграждение от 800 лв. с оглед материалния интерес би се явило действително прекомерно, съобразно правната и фактическа сложност на делото и обема на предоставената по него защита. Ето защо съдът счита, че определяне на общо възнаграждение от 400 лв. е обосновано и справедливо в конкретния случай.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНИ, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ЗПП, по иска 4 предявен от П. М. П. ЕГН ********** с адрес *** против "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул.

Незабравка №25 ет.5 клаузите на: чл.10, ал.1 относно заплащане на такса "Бързо разглеждане" и чл.10, ал.2 относно заплащане на такса "Експресно обслужване" от договор за потребителски кредит № ***/***г.

ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка №25 ет.5 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, на П. М. П. ЕГН ********** с адрес *** сумата 293,73 лв./двеста деветдесет и три лева и 73ст./ платена без основание по нищожните клаузи за заплащане на такси "Бързо разглеждане" и "Експресно обслужване" от договор за потребителски кредит №***/***г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.01.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004 да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на П. М. П. ЕГН ********** сумата 200 лв. /двеста лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004 да заплати на адв. Г. Г.

М. с личен №*** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв, сумата 400 лв. /четиристотин лева / представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5