Определение № 2975 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2975 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503113 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК 130460283, чрез пълномощника по делото адвокат З. Ц., против Разпореждане от 02.11.2023 г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7480/ 02.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 14887/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. М. А. с ЕГН: ********** за сумата от 148.83 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

В частната жалба се излагат оплаквания, че разпореждането в обжалваната част е неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост.

Оспорват се изводите на РС за отхвърляне на заявлението по отношение на вземането за неустойка с позоваване на представените договори. Излагат се подробни съображения, че клаузата за неустойка не е неравноправна и не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция, както и че не е налице нарушение на добрите нрави. Поддържа доводи за дължимостта на неустойката за предоставеното за ползване мобилно устройство с отстъпки от стандартната цена.

Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и вместо него да се постанови издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за неустойката в размер на 148, 83 лева.

На осн.чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчван.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.

1

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваната част на разпореждането заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за претендираната неустойка за прекратяване на договорен абонамент в размер на 148.83 лв. по Договор за мобилни услуги № 621204957 от 08.02.2019 г., изменен с Допълнително споразумение № 052854931 от 22.05.2021 г.;

За да отхвърли заявлението за посочената неустойка районният съд е приел, че с оглед начина, по който е уговорена, размерът й и условията, при които тя се дължи, е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП.

Въззивният съд намира разпореждането в обжалваната част за правилно.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.

В обжалваната част на разпореждането, заявителят „Йеттел България“ЕАД е поискал за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Б. М. А. за вземане за неустойки Договор за мобилни услуги № 621204957 от 08.02.2019 г., изменен с Допълнително споразумение № 052854931 от 22.05.2021 г., съдържащи клауза, регламентиращи отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на прекратяването на договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти. Посочено е, че месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. Също така е предвидено, че в допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различни стойности на месечни абонаменти, и в случаите, в които е предоставено устройство за ползването на услугите, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройствата / в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се претендира неустойка за прекратяване на договорния абонамент, равняваща се най-високите месечни абонаменти според плана в трикратен размер, ведно с част от отстъпките в продажна цена на устройство. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг 2 абонат. Вредите не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски с включването на допълнителна сума за предоставени устройства за оставащия срок на прекратения договор, с което се обосновава извод за вероятната неравноправност на клаузите. В този смисъл с клаузата за заплащането на отстъпки се обосновава и определянето на друга цена за предаденото устройство, тъй като чрез тази клауза се променят първоначално договорената стойност на същата, което налага извод за вероятната неравноправност на клаузата съгласно чл.143, ал.2, т.13 и т.19 от ЗЗП.

Следователно неоснователни са доводите в частната жалба, доколкото е налице обосновава вероятност или възможност за наличие на неравноправни клаузи.

Въззивният съд намира, че следва в един състезателен процес да се провери дали договорената неустойка се явява необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Ето защо настоящият съдебен състав на ПОС намира, че след като районният съд е отхвърли искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената сума, районният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02.11.2023 г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7480/ 02.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 14887/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. М. А. с ЕГН: ********** за неустойка за прекратяване на договорен абонамент в размер на 148.83 лв по Договор за мобилни услуги № 621204957 от 08.02.2019 г., изменен с Допълнително споразумение № 052854931 от 22.05.2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3