Решение № 259 от 15.11.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 258/2023
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 09.11.2023
- Състав
- Аделина Троева, Аделина Тушева, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 58, ал. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 58, ал. 4 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. Монтана, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20231600500258 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД против решение на Районен съд – Лом от 2 май 2023 г. по гр. д. № 2249/2021 г., с което е отхвърлен иск по чл. 422 от ГПК против ТПК „*“ за установяване съществуването на вземане по Договор за банков кредит от 24 март 2008 г.
Жалбоподателят „Ю.Б.“ АД изтъква, че съдът погрешно е интерпретирал доказателствата по делото и е стигнал до неправилния извод, че страните след подписване на анекс към договора за банков кредит не са приели актуализиран погасителен план. В анекса са включени клаузи за начина на периодично издължаване на кредита, поради което месечните погасителни вноски са определяеми.
Погасителният план не е задължителен компонент на договора за банков кредит, а има само информационна функция. ЛРС е допуснал процесуално нарушение като не е събрал служебно данни за размера на дължимите погасителни вноски. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново ,скоеот да признае за сутановено съществуването на взмане на Банката срещу ТПК „*“ в размер на: 751,88 евро главница, 91,14 евро мораторна лихва за периода 21.05.2020 – 24.11.2020 г., 60,00 лв. такси по договора в лева за периода 10.06.2020 г. до 24.11.2020 г., 0,05 евро такса по договора в евро за периода 26.10.2020 – 24.11.2020 г., дължими по Договор от 24.03.2008 год. за банков револвиращ кредит, продукт БИЗНЕС 1
РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС № *и Анекс № 1 от 18.05.2010 год. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /01.12.2020 г./ до изплащане на задължението, за които суми по ч. гр. д. № 1786/2020 г. по описа на РС Лом е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 260275/02.12.2020 г. по чл. 417 ГПК.
Претендира и присъждане на деловодни разноски.
ВЪззиваемата страна ТПК „*“ – *, представлявана от В.С., оспрова въззивната жалба и моли да бъде оставена без уавжение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно, като се присъдят и деловодн иразноски за въззивното производство. Изтъква, че Банката е неизправна страна, защото след промяна на базисния лихвен процент за малки фирми, който е основа за определяне на възнаградителната лихва, не е изготвила нов погасителен план, не е уведомила длъжника, а той е продължил да погасява съобразно вече приетия с първоначалния договор план. Промени в плана съгласно договореното се правят само по взаимно съгласие на страните или едностранно от банката при промяна на базисния лихвен процент.
Въззиваемата страна оспорва твърдението за допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателства като посочва, че в първоинстанционното производство доказателствената тежест е била правилно разпределена и е била назначена счетоводна експертиза, приета от съда без оспорвания от страните.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Пред Ломския районен съд се е развило производство по чл. 422 от ГПК след издадена заповед за изпълнение срещу ТПК „*“ за заплащане на задължения по договор за банков кредит, както следва: 751,88 евро главница, 91,14 евро мораторна лихва за периода 21.05.2020 – 24.11.2020 г., 60,00 лв. такси по договора в лева за периода 10.06.2020 г. до 24.11.2020 г., 0,05 евро такса по договора в евро за периода 26.10.2020 – 24.11.2020 г.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че на 24 март 2008 г. страните са сключили Договор за банков револвиращ кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № *, по силата на който банката е предоставила на кооперацията кредит в размер на 50 000 лв. На 18 май 2010 г. между страните е подписан Анекс № 1 към договора за превалутиране на задължението в евро и размерът е намален до размера на усвоените към датата на сключване на договора 2 средства. Страните се договорили, кредитът да бъде погасяван на месечни анюитетни вноски с крайна падежна дата 21 май 2020 г. Бил изготвен нов погасителен план, промени в който съгласно чл. 6, изр. 2 от Анекса могат да се правят само при взаимно съгласие на страните или едностранно от банката при промяна на определения в договора базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ).
Чрез заключение по съдебно-счетоводна експертиза е установено, че задължението по договора е в общ размер: главница 25564,59 евро, договорна лихва съгласно погасителен план 21783,80 евро, общо задължение по договора към последната падежна дата – 21.05.2020 г. – 47348,39 евро. Платената от ответника сума към същата дата е 48885,61 евро.
Поради промяна в БЛПМФ, считано от 21.06.2011 год. и за целия остатък от договора, БЛП е увеличен от 10,9% на 11,15%, а договорената надбавка за редовна главница остава 3%, а за просрочена главница – 13%. Така лихвата по кредита е била променена от общо 13,9% за редовна главница и 23,9% за просрочена главница до 21.06.2011 г., съответно на 14,5% за редовна главница и 24,15% за просрочена главница след нея.
Първонистанционният съд е приел, че банката[1]не е изготвила нов погасителен план, а длъжникът е продължил да плаща месечните вноски съобразно известния му погасителен план. Кредиторът е неизправна страна, тъй като не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗКИ, в случаите на промяна на лихвения процент или на такса, която води до увеличение на погасителната вноска по кредит, да уведоми длъжника по уговорен между страните начин за това преди влизане в сила на промяната. Кооперацията е изпълнявала задълженията си съобразно приетия от страните погасителен план, поради което не е налице виновно неизпълнение от нейна страна.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и закоонсъобразно и като препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК го потвърждава.
Основното възражение във въззивната жалба се отнася до задължението на банката да изготви нов погасителен план и да уведоми длъжника за променените условия на погасяване на дълга във връзка с увеличения базисен лихвен процент.
Между страните е бил сключен договор през 2008 г., услвията по който са били променени досежно срока, валутата и начина на погасяване. Страните са приели и погасителен план, който е неразделна част от договора. Договорът има силата на закон за страните, които са го подписали. Като неразделна част от договора същото обвързващо действие има и погасителният план. Именно в изпълнение на същия кооперацията-длъжник е внасяла погасителни вноски. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че планът има само информативно значение. След като той е част от договора, той има същата задължителна сила за страните и подлежи на изпълнение. Не 3 е достатъчно размерът на месечните вноски да е определяем, както се твърди от въззивника. Договорът трябва да съдържа ясно формулирани задължения за страните без да се налага допълнително тълкуване при изпълнението му. Именно затова е приет и погасителният план – за да конкретизира размера на вноските. Вместо да се съобрази с него, банката е отразявала счетоводно погасяванията на компонентите на задължението (разноски, лихва, главница) по свое усмотрение в противоречие с плана, т.е. в противоречие със самия договор.
Поради увеличение на БЛПМФ е променена дължимата лихва по договора за кредит. Банката е отнасяла счетоводна внесените месечни погасителни вноски за покриване на разноски, лихви, главница в тази последователност, поради което счита, че е останала непогасена главница. Сумарно изчислено, както се вижда от заключението по счетоводната експертиза, длъжникът е изплатил дълга си заедно с възнаградителната лихва. Не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника, поради което искът се явява неоснователен.
Банката-кредитор има задължението при промяна на базисния лихвен процент да уведоми длъжника писмено. Това задължение произтича от чл. 58, ал. 3 от ЗКИ. В тежест на въззивника е да установи изпълнение на своето задължение, а по делото липсват доказателства промяната да е достагнала до знанието на длъжника чрез уведомление или по алтернативния начин, описан в чл. 58, ал. 4 от ЗКИ – чрез поставяне на информация на достъпно място в офисите на банката. Според чл. 6, изр. 2 от Анекса банката е следвало да изготви нов погасителен план. Длъжникът е изпълнявал задълженията си съобразно договореното в първоначалния договор и анекса към него, затова и не можа да бъде държан отговорен за суми, извън включените в приетия от страните план. За да претендира плащане, самият кредитор следва да е изправна страна по договора. След като банката не е изпълнила своето задължение, то не е налице и насрещно задължение на длъжника да плаща увеличен размер на месечните вноски.
Счетоводно формираното задължение се дължи на това, че банката едностранно и без да поне уведоми кааперацията-длъжник е начислявала и погасявала служебно суми за лихви с направените от ответника вноски за главница.
Като намира иска за главницата за неоснователен, то съдът отхвърля и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане и такси по договора.
МОС не намери в първоинстанционното производство да е било допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателства. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съдът е бил длъжен служебно да назначи експертиза за определяне размера на месечните погасителни вноски. Такова действие би означавало съдът да излезе извън правомощията си и да наруши диспозитивното начало в 4 гражданския процес като пристъпи към събиране на доказателства в полза на една от страните. По отношение доказателствата единственото задължение на съда е да даде указания кои факти се нуждаят от доказване, какви са допустимите доказателствени средства и коя от страните носи доказателствената тежест, а ЛРС е изпълнил задължението стриктно и не дължи повече от това.
При този изход на процеса въззивникът следва да покрие разноските, направени от въззиваемата страна, в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба е въведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната кооперация, платено за производството пред ЛРС. МОС не е компетентен да се произнесе по него, защото то подлежи на разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК от първонистанционния съд. След връщане на делото на ЛРС следва той да проведе производство по допълване на решението в частта за разноските като съобрази и становище на ответната страна.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 127 от 2 май 2023 г. на Районен съд – Лом по гр. д. № 2249/2021 г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, да плати на ТПК *, ЕИК *, направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5