Решение № 151 от 15.12.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Свиленград, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200877 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №351 А-669 от

20.10.2021година на Началника на РУ- Свиленград, с което на Е. К. Е. с ЕГН **********, живущ в село *******, обл.******, ул.**** *** №2 за нарушение на чл.99,ал.1 от ЗГР на основание чл.116,ал.2 от ЗГР е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева.

Жалбоподателят ЕР. К. ЕР. /в обжалваното НП презимето е изписано като К.

/ в законно предвидения срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради издадено в противоречие с процесуалния и материален закон,като не излага конкретни доводи. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.От пълномощника му адв.Камбуров е постъпило писмено становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като доразвива доводите си в насока,че било допуснато нарушение на чл.57,ал.1 ,т.4 и т.5 от ЗАНН, както и нарушение относно неправилно изписване на бащиното име на жалбоподателя в обжалваното НП,като се излага доводи в тази насока.

1

Претендира присъждане на направените по делото разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Към жалбата са ангажирани доказателства, относно бащиното име на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

С т р а н а Районна прокуратура –Хасково,ТО представител и не взема становище.

Свиленград, не изпраща

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Г. К. К. и Н. К. Н. (служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) се установява, че във връзка с постъпил сигнал за изборни нарушения във връзка с предстоящи избори за НС и Президент,били сформирани екипи да извършат проверка по подадения сигнал дали има извършени нарушения от лицата и адресите посочени в сигнала.

Във връзка с подадения сигнал на 16.10.2021 година около 11.10 часа двамата свидетели при изпълнение на служебните си задължения ,извършили проверка в град Свиленград, област Хасково, при която констатирали, че жалбоподателят ЕР. К. ЕР. живее от три месеца в град Свиленград, бул.

„България” № 60, област Хасково, без да е адресно регистрирана пред надлежните органи, т.е. без да е променила настоящия си адрес, в законоустановения срок от 30дни.

В Сведение, изискано за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят ЕР. К. ЕР. сочи, че заедно със семейството си е в град Свиленград от около 3 месеца и живее под наем, както и че няма адресна регистрация в града.

Предвид констатираната липса на заявена промяна на настоящия адрес на жалбоподателя в регистрация в законоустановения 30дневен срок ,в сградата на РУ – Свиленград, в кръга на службата си, свидетелят Г. К. К. –инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, съставил против жалбоподателя и в 2 негово присъствие АУАН с № 351А-669 от 16.10.2021 година/с изведен номер на 18.10.2021г./.

Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля Н. К. Н..

В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължението за заявяване промяна на настоящия адрес в законоустановения срок от 30 дни пред надлежните органи, както и на обстоятелствата по извършването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурират отбелязани изрично мястото и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението.

АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя, който не е вписал възражения против констатациите, изложени в него, като изрично и саморъчно отразява, че няма такива.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпило писмено Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 99, ал. 1 от ЗГР и е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер 200 лв.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 27.10.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Приобщена като доказателство по делото бе и Заповед №8121з610/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи относно определянето на длъжностни лице от Министерството на вътрешните работи да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по Закона за гражданската регистрация.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗГР , Министърът на вътрешните работи и определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават НП само по глава четвърта: чл. 89 – чл. 99б от ЗГР.

3

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГР е установена предвид факта, че Г. К. К. заема длъжността Младши полицейски инспектор в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково.

Материалната компетентност на Началника на РУ – Свиленград да издава НП за нарушения по ЗГР, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з610/28.05.2015 година на Министъра на МВР, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, тъй като в 30-дневен срок не е заявил промяната на настоящия си адрес.

За това нарушение на основание чл. 116, ал. 2 от ЗГР на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

Налична е по делото справка от НБД „Население”, видно от която жалбоподателят е с постоянен и настоящ адрес: село *******, обл.******, ул.**** *** №1.

Видно от приложеното към жалбата фотокопие на личната карта на жалбоподателя,същият е с имена-ЕР. К. ЕР..

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Г.

К. К. и Н. К. Н., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-610/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи , справка от НБД „Население” ; фотокопие на личната карта на жалбоподателя и 1брой сведения от жалбоподателя -последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Г. К. К. и Н. К. Н., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие.Не се установява св. Г. К. К. и св.Н. К. Н. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се 4 намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от

Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на разпитаните свидетели , не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на неизпълнение на задължението лицето в 30-дневен срок да заяви промяната на настоящия си адрес. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з610/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи , справка от НБД „Население” ; фотокопие на личната карта на жалбоподателя и 1брой сведения от жалбоподателя, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на Началника на РУ- Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от приетата по делото заповед Заповед №8121з-610/28.05.2015г. на Министъра на

5 вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по Закона за гражданската регистрация, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за частично основателна.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Действително в АУАН не е посочено в ЕГН на св. Н.Н., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на 6 поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.