Решение № 1249 от 02.10.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1249

Монтана, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20237140700757 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. И. Л., гр. Монтана и Б. И. Л., гр. Монтана, чрез процесуалния им представител адв. Г. Г. срещу Заповед № 997/05 09 2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „плътна ограда, изградена по цялата западна страна към [улица], находяща се в ПИ с кадастрален номер 404, кв. 55 по плана на [населено място]. Със Заповедта е определен едномесечен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение.

В случая Р. И. Л. е непълнолетно лице – навършило 14 г. и ненавършило 18 г, което съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЛС може да извършва правни действия със съгласието на нейните родители или попечители, каквото съгласие е дадено от бащата И. Л. и майката В. Л. при упълномощаване на адв. Г. Г.. /л. 58/

В жалбата се твърди, че оспорваната Заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1 от АПК, който не попада в изключенията, посочени в чл. 2, ал. 2 и чл. 22 от АПК, с който се засягат права и законни интереси на собствениците на строежа, поради което е допустима за разглеждане по същество. Счита, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не е посочен адресат на заповедта, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК посочването на адресат е задължителен атрибут от индивидуалния административен акт. Съгласно установената съдебна практика на ВАС, например Решение № 7281 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 503/2016 г. „Съгласно § 3, ал. 1 ДР Наредба № 13/2001 г., "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. Това задължава административния орган да посочи в заповедта за премахване на незаконния строеж конкретното лице, което ще е адресат на заповедта и ще бъде задължено да премахне строежа.". Нормите па чл. 215 и сл. от ЗУТ не дерогират и не ограничават приложението на посочения текст от АПК, като липсата на задължителен атрибут/елемент от обжалваната заповед е основание за нейната отмяна по чл. 146. т. 2, 3 и 4 от АПК. На следващо място, в жалбата се твърди, че констатациите в обжалваната заповед не отговарят на фактическата обстановка. Не е налице плътна ограда, която да е изградена в нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 7 и на чл. 148 от ЗУТ. Липсата на съответствие на фактическата обстановка с констатираното в обжалваната заповед е основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, доколкото противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона, която изисква премахване само на незаконни, но не и за строежи, изградени в съответствие с нормите на ЗУТ. Административният орган не е изследвал и въпросът относно търпимостта на посочения в заповедта строеж, като в оспорената Заповед не са изложени факти и обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че строежът не е търпим съгласно изискванията на закона. Позовава се на Решение № 2211 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2013 г. В с.з. Това е второ такова дело между същите страни, като преходното е с № 756/2023 г. на АдмС – Монтана, за друга ограда в друг имот с предходна по номер заповед. С влязлото в сила решение № 331 от 0503.2024 г. на АдмС – Монтана, изрично е посочено, че всяка заповед за премахване на незаконен строеж трябва да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. И при липсата на такъв ясен и точен предмет заповедта подлежи на отмяна, като незаконосъобразна, само на това основание, като са посочени Решение № 6299 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 10277/2018 г., решение № 93254 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 12981/2017 г. и решение № 9205 от 27.06.2016 г. по адм. дело № 11362/2015 г. всички на ВАС. Съдът отменя заповедта с мотива, че липсва яснота по отношение на действителното фактическо положение и заради това, че в обжалваната заповед неправилно и неточно е посочено обекта квалифициран, като незаконен. Това е във връзка с експертизата на първото вещо лице - М. В., която изрично посочва и е записано в протокола, че е дала цялата дължина на оградата, в която се включени портална и входна врата за имота. Цялата ограда е с дължина 19,25 м., а на височина 1,20 има аранжирана метална решетка, която се вижда на приложената към заключението снимка. От двете експертизи става ясно, че тази ограда е изградена от три пласта или три реда хоризонтални елементи. Първият е 60 см бетонов, вторият е 60 см бетонов, третият, над 1,20 е ажурен, като между тях има и малки гредички или други елементи, които също са прозрачни. Това означава, че съгласно изискванията на ЗУТ, първо оградата не е изградена плътно по цялата дължина на оградата, както е посочено в заповедта, ами е изградена там където няма порта - врата. Т.е. около 4 метра, без да е пресмятано с точност, портата е законна и в тази си част заповедта е незаконосъобразна. Долната част на оградата е самостоятелна, тъй като тези три части във вертикално положение са самостоятелни, за коловете не се спори и тази долна част е напълно законна. Това са 60 см, които напълно законно могат да съществуват самостоятелно и не подлежат на премахване, тъй като е изградена изцяло в изискванията на закона и не подлежи на премахване. Горната част, която е над 1,20 също не подлежи на премахване. Тя също може да съществува самостоятелно, доколкото се опира на хоризонталните греди, които ги има. Греди или елементи метални-прозрачни, тази част съвсем самостоятелно може да съществува над 1,20 до 1,80. Тя е прозрачна и затова няма никакво съмнение в становището на вещото лице, а и то е очевидно, че е прозрачна, т.е. вижда се изцяло през нея. Единствената проблемна част от оградата би могла да се укаже, частта от 60 до 1,20 и то в тази част, където няма порта. Това обаче е много по-различно от посоченото в заповедта. В заповедта е посочено, че трябва да се премахне цялата ограда, но частите, които са законни не трябва да се премахват. Не са незаконни хоризонталната част до 60 см, хоризонталната част над 1.20 и портата не е незаконна и не трябва да бъдат премахвани. Това е тежък порок на заповедта, както посочва и ВАС в практиката си. При изслушване на ВЛ Т., което има над 30 години стаж в капитално строителство, същото в с.з. заяви, че това е лека ограда, което означава, че и средната част, не е незаконосъобразно изградена, т.е. не е било необходимо разрешение и за нея. Но дори да се приеме, че в тази си средна част е незаконосъобразна, то тя подлежи на самостоятелно премахване, тъй като механизма на поставяне на тези панели е груба казано – нанизване или поставянето им във вертикалните жлебове на колоните. Т.е. съвсем лесно се изваждат и другите две може да си стоят. Това че по средата между тях няма да има нищо си е проблем на този, който държи оградата. Но горната и долната част са законни строежи, а един законен строеж не подлежи на премахване, какъвто е този в тази си част. В последствие нищо не пречи на органа да си свърши достатъчно съвестно и компетентно работата, като например да посочи точната дължина на оградата, която трябва да бъде премахната, а тя липсва в заповедта. А това счита за самостоятелно основание за отмяна на заповедта, защото да посочиш да се премахне нещо, някъде, не може да изпълнява изискванията на ЗУТ. Става дума за външни регулации, улични регулации, за кадастрални планове, където нещата се измерват в метри и сантиметри, а единствено е посочено да се махне плътната ограда. Това е един непрецизен и неправилен административен подход, който не може да бъде насърчаван от съдилищата и да бъдат подкрепяни административните органи да издават незаконосъобразни актове. Това е в целта на закона и в духа на закона. Духът на закона изисква административните органи да изпълняват задълженията си добросъвестно. Да ги изпълняват точно, а от тази гледна точка АО не е приложил точно и правилно закона. Нормата на чл. 6 от АПК изисква административните органи да упражняват правомощията си разумно и добросъвестно в интерес на гражданите, когато разбира се не влизат в нарушение на някакви норми, но не е в интерес на гражданина да премахне законно построена ограда и най-малко в посочените части и това да стане под общ знаменател с някаква част, която може самостоятелно евентуално да бъде премахната.

Ответникът по жалбата Кметът на Община Вълчедръм, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Д. оспорва жалбата. В писмено становище моли за решение, с което се остави в сила обжалваната Заповед като правилна и законосъобразна. Oт приетите по делото писмени доказателства и заключенията по назначените и приети по делото съдебно - технически експертизи, се установява, че Б. И. Л. и Р. И. Л. сa собственици на поземлен имот с кадастрален номер 404, за който е отреден УПИ XIV, в кв.55 по плана на [населено място], обл. Монтана, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. вписан с Акт № 13, том XIV, дело 1843/2013 г., вх. per. № 7905 от 201З г. на Служба по вписванията при Районен съд - Лом. Комисия, назначена със Заповед № 941/21.08.2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм е извършила проверка на поземления имот с административен адрес [населено място], [улица] е изготвила Констативен акт, въз основа на който е образувано административно производство по чл. 225а от ЗУТ, поради установяване на незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1.20 м и прозрачна част от 1.20 м до 1.80 м. Строежът е шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно действащия план на [населено място], в поземлен имот с кадастрален номер 404, кв. 55 няма нанесена плътна ограда. За тази категория строежи се издава Разрешение за строеж съгласно чл. 148, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7от ЗУТ, за каквото няма данни да е издадено, поради което и строителството е извършено в нарушение на цитираните правни норми и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на собствениците на имота с разписка по делото, като в законоустановения срок не са подадени възражения. Въз основа на Констативен акт № 3/23.08.2023 г. е издадена оспорената в настоящето производство Заповед № 997 от 05.09.2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм. При издаване па заповедта, изцяло е възприета установената от длъжностните лица фактическа обстановка, респективно наличието па незаконен строеж в нарушение на чл.148, ал.1 и чл. 147, ал.1, т. 7 от ЗУТ по смисъла чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа представлява „Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1,20 м и прозрачна част от 1.20 м до 1,80 м. Направена е служебна проверка от която е установено, че няма нанесена ограда за поземлен имот с кадастрален номер 404 в кв.55, в действащия регулационен план от 1988 г. на [населено място], обл. Монтана. Строежът е изпълнен без Разрешение за строеж, следователно неприложима е разпоредбата на §16 от ПР на ЗУГ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Изключва се и възможността за наличие на образуване производства по реда на §183 и § 184 от ПР на ЗУТ за узаконяване и безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. По делото бе назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза. Приетото и приобщено заключение от вещото лице, не е оспорено от страните по делото, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, след проверка и измерване на място. Според вещото лице обекта предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисьла на § 5, т. 38 от ЗУТ предвид неговите характеристики. Процесният обект представлява ограда изградена но цялата западна страна по уличната регулационна линия към [улица], в [ПИ], кв. 55 по плана на [населено място], обл. Монтана. Оградата се състои от три части. Метална портална врата с размер 2,95 /1,60 м 2. Входна метална врата с размер 0,95 /2,00 м 2 и плътна ограда с дължина 15.40 м. Установено е, че строежът е шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. За тази категория строежи се издава Разрешение за строеж съгласно чл. 148, във връзка с чл. 147 от ЗУТ. Установено е също, че строежът не отговаря на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ - височината на плътната част на оградата да е до 0.6 м, при измерена 1,20. Налице е пълно препокриване на констатациите в Констативен акт № 3/23.08.2023 г. и заключението на вещото лице. От приложените по делото снимков материал от Google Maps, потвърдени и от заключението на допълнителната съдебно - техническа експертиза бе установено, че към м. март 2012 г. е съществувала телена ограда, а не плътна такава. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със ЗУТ и посредством които се отстранява незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 11 т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от с.з. Съобразно чл. 225а от ЗУТ. кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла па чл. 225, ал. 2 или на части от тях. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният строеж представлява строеж от VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, както и по смисъла на чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1), което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен законът, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на Констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община - както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на Констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, конто могат да подадат възражения в 7- дневен срок. Административният орган формално е следвал установената в чл. 225а, ал. 2 oт ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В изпълнение на законовото изискване на чл. 223а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са съставили Констативен акт и са връчили същият на жалбоподателя като собственик на имота по силата на приложения нотариален акт. Константна е обаче практиката, че невръчването на Констативния акт на извършителя на незаконния строеж не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспорената заповед, тъй като адресата на заповедта е обжалвал същата и не е налице нарушение на правото му на защита в настоящето производство. Констативният акт преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла па чл. 179, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Съшият акт на основание посочената разпоредба от Г'ПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от служителите на общината. Констатациите в акта се подкрепят от всички събрани по делото доказателства в съдебната фаза на контрол, както и от приложените от административния орган документи във връзка с извършената проверка на процесния строеж. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липса яснота по отношение на действителното фактическо положение на строежа, който е разпореден за премахване. В заповедта ясно е описано, че незаконната част от оградата е само плътната част, без останалите и части - метална портална врата с размер 2,95 /1.60 м 2 и входна метална врата с размер 0,95 /2,00 м 2. В мотивите на заповедта точно е описана само плътната част - 1,20 м. Моли присъждане на направените по делото разноски.