Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 170 от 20.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5893/2023
Вид
Определение № 170
Подписан
20.01.2024
В сила
17.01.2024
Състав
Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605893 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба на пострадалата П. П. Ж., подадена чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу определение от 07.06.2023г. по НЧД № 7531 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 3с-в, с което е потвърдено Постановление на СРП от 28.04.2023 г., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24, ал.1 т.1, пред.2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 15010/2022 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 41576/2021 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на определението на СРС, като се твърди липса на мотиви, незаконосъобразност и постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че неправилно първоинстанционният съд е споделил изводите на прокурора от СРП, че не са налице доказателства, които да обосноват извод за извършено престъпление по чл.209 от НК. Изложеното от съда, че е налице евентуална „гражданска измама“, тъй като в хода но досъдебното производство не се установява наличието на користна цел у С. към момента на искане на различни парични суми от жалбоподателката и създадена невярна представа у нея, са неправилни и необосновани. В жалбата се твърди, че събраните доказателства са категорични, че С. предварително е подбрал Ж. и е създал у нея невярна представа, че имат връзка, докато е имал връзка с друга жена и че се нуждае от пари, поради причини които реално не са съществували. Навежда се оплаквания за неизяснена въпроси от съществено значение за предмета на делото. Неправилно е прието, че едва след раздялата си със С., жалбоподателката е поискала от него документа, за удостоверяване на дадените му от нея суми, тъй като видно от приложената кореспонденция между Ж. и С. се установяват датите, на които са давените парични суми, техния размер, както и конкретните измамливи действия 1 предприети от С. , с които е въвел жалбоподателката в заблуждение. – за лечение на майка му и изплащане на дългове на брат му, като обещавал , че ще върне парите, продължавал де иска нови суми. В жалбата се твърди, че доказателствата по делото установяват в периода от февруари 2018г до ноември 2018г. Ж. е предоставила на С. пари в общ размер на 56 333лв., като за всяка отделна сума е измислял причина, и е търсил съчувствие у пострадалата. Сочи се, че с жалбоподателката се е свързало и друго лице, което твърди, че същото е била измамена от С. по подобен начин. С оглед изложеното се иска отмяна на определението на СРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщането му на Прокуратурата с указание за прилагане на закона и събиране на нови доказателства за изясняване на обективната истина.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 8 НПК законосъобразността на протестираното определение на СРС, с което е потвърдено Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна със събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

Досъдебното производство №15010/2022 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 41576/2021 г. по описа на СРП е образувано за извършено престъпление по чл.209,ал.1от НК. В хода на разследването няма привлечено към наказателно отговорност лице. Разпитани в качеството на свидетелите са: П. Ж., С.В., И.Ч., Б.Б., С.Д., И.Д., Д. С., Н. С.а, Х. С., В.И., К.Б., Е.В. и И.Д., приложени са заключение от техническа експертиза, банкови документи – извлечение от преводни нареждания, медицински документи и разписки от „Изипей“ АД, приобщени са и относими към предмета на делото писмени доказателства.

След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал прокурорът е приел следната фактическа обстановка :

П. Ж. и Х. С. се запознали чрез Фейсбук, като впоследствие двамата започнали да излизат на срещи и станали близки. В даден момента С. започнал да иска пари от Ж., която изпитвайки чувства към него му ги предоставила на различни дати, в периода 11.02.2018г. до 30.11.2018г, които Ж. превела на Х. С. последната сума от 5600лв по „Изипей“, след което спряла да дава пари. Отношенията между двамата продължили до края на 2019г., след което двамата се разделили. На 17.03.2021г. Ж. подала искова молба срещу С. за възстановяване на дадената от нея сума в общ размер на 63 000лв, както и за извършено престъпление по чл.209 , ал.1 от НК. След изпращане на материалите на СРП на 11.01.2022г. била образувано досъдебно производство за разследване на престъпление по чл.209 от НК.

Тази фактическа обстановка прокурорът е посочил , че е изградил въз основа на разпитите на свидетелите, които са всички възможни с оглед изясняване на фактите по делото, техническата експертиза установяваща съдържанието на кореспонденцията, водена между Х. С. и Ж..

С оглед така изложеното в постановлението, прокурорът е направил правни изводи, за липса на доказателства за извършено престъпление по 2 чл.209, ал.1 от НК, тъй като в хода на разследването е установено, че между Ж. и С.а в периода от февруари до ноември 2018г. са съществували близки отношения, водещи към създаване на по -солидна връзка и евентуално семейството, в резултат на което С. е искал многократно пари от жалбоподателката, които тя му предоставяла. Парите не били върнати на Ж..

Прокурорът посочва, че за да е налице деяния по чл.209, ал.1 от НК от обективна страна пострадалия следва да е бил въведен в заблуждение, което да повлияе на волята му да извърши действие, вследствие на което за него да е настъпила имотна вреда, като в конкретния случай безспорно е установено, че Ж. е превеждала различни суми на С., макар и същите да са оспорени по размер от последния, но с тях жабоподателката е помагала финансово приятеля си докато двамата са били заедно. Това е мотивирало представителя на обвинението да приеме, че се касае за граждански правоотношения и следва претенциите на Ж. по отношение на С. да бъдат насочени към граждански съд. Прокурорът е коментирал, че твърденията на Ж. за отправени към нея заплахи от С. са недоказани. Не на последно място е посочено, че показанията на жалбоподателката относно измамливите действие не са конкретни, което не може да бъде преодоляно с допълнителни разпити.

При изложените фактическа обстановка, прокурорът и е формирал правни изводи за наличие на основание по чл.243, ал.1 т.1 вр.чл.24, ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието, не съставлява престъпление.

Недоволен от прокурорският акт е останала жалбоподателката Ж., който, легитимирайки се като лице, пострадало от инкриминираното деяние, е обжалвала по реда на чл. 243, ал. 5 НПК прекратителното постановление пред Софийски районен съд. С постъпилата жалба е направил искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е възразил срещу извода на прокурора, че деянието не съставлява престъпление

С определение от 07.06.2023 г., постановено по НЧД 7531/ 2023г на СРС, НО, 3 състав, е потвърдено обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство. В мотивите си съдът е приел за правилни изводите на представителя на СРП, че доказателствата не установяват, че Ж. е давала различни суми пари на С. в резултат на създадена у нея невярна представа от него, с цел последния да набави за себе си имотна облага и с това да й е причинил имотна вреда. Съдът приема, че тъй като двамата / Х. С. и Ж./ са били близки в определен период, тя е мислила, че той изпитва чувства към нея и че заедно ще създадат семейство, поради което му е помагала финансово. Едва след като връзката им е била прекратена, Ж. е поискала връщане на дадените от нея суми и е завела гражданско дело срещу С.. Районният съд твърди, че ако е налице измама, то тя е гражданска, но от доказателства не се установява користна цел към момента на искане на сумите от С. и съответно получаването им. Ж. е давала пари на С., без последния да я е заблуждавал, че има намерения отношенията да им е прераснат в семейни.

3

След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата на П. Ж. е срещу определението на СРС е процесуално допустима, като по същество същата е основателна

След запознаване със събраните по делото доказателства , въззвината инстанция намира, че изводите на първия съд за липсата на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.209 от НК не почиват на фактическите положения ,установени чрез свидетелските показания и приобщените писмени доказателства. Направения от прокурора и възприети абсолютно безкритично от съда доказателствен анализ и изградената въз основа на него фактическа обстановка, се формулирани след игнориране на част от доказателствения материал /свидетелските показания и документи/, с оглед на което посочените актове са необосновани.

Съдебният контрол върху акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обвързан с проверка на обосноваността и законосъобразността му. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. В този аспект първата инстанция е посочила, че фактическата обстановка е правилно изложена от прокурора, както се е обосновала в мотивите си на обективния доказателствен анализ на прокурора. Този състав, след запознаване с доказателствената съвкупност и преценка на същите, намери, че първата инстанция не е извършила изискуемия от закона контрол върху обосноваността на атакуваното пред него постановление и съответно не констатирал допуснатите при обсъждане на доказателства от прокурора пропуски. Както за прокурора, 8 дори не са отбелязани при изреждане на свидетелите -разпитите на свидетелите Е.В. и И.Д./ така и за първата инстанция са останали встрани показания на свидетелите, които освен, че са в подкрепа на изложеното от жалбоподателката в разпитите й като свидетел по делото, установяват поведението на Х. С. спрямо нея, което е било целенасочено към създаване на неверни представи у Ж. с цел разпореждането й с парични сума в полза на последния Това е така , тъй като видно от разпита свидетелката Чакърова, С. е създал невярна представа у Ж. за влошено здравословно състояние на майка си, вследствие на тежко заболяване, за лечението, на което същият поискал пари, като е градирал от провеждане на лечение в болница в гр. Пловдив до извършаване на операция в Република Турция. Същевременно по делото е приложени медицинска документация, както и са проведени разпити на майката на С.- Н. С.а, брата на С.- Д. С. и личния лекар на д-р Б., които категорично отричат наличие на подобно заболяване нужда от провеждане на лечение и съответно необходимост от пари, така както е било съобщеното на Ж. от Х. С.. В контекста на изложеното безспорно е налице създаване на невярна представа у Ж. - която е, че майката на С. е болна, с цел Ж. да се разпореди с определена сума пари, мислейки си, че ги дава за да провеждане на спешно и належащо се лечение на Н. С.а, което, обаче, не е проведено и не се е налагало. Друга причина за разпорежданията на Ж. с парични суми в полза на 4

С., са твърденията му, че брат му Д. С. има проблеми с лихвари, което е отречено от последния и не само, но в разпита му се съдържат сведения, че същият изобщо не поддържа връзка с брат си. Внимание заслужава и съобщеното от Ж., че същата е давала пари на С., тъй като последният е твърдял, че не е получавал заплата от ОФК „Спартак- Плевен“.Видно от разпитите на свидетелите Е.В. и И.Д. заплатите в клуба, в това число и на Х.

С. са изплащани редовно. Т.е. съобщените от С. обстоятелствата за неизплащане на заплати е неверен и е създал неверни представи у Ж., поради които същата е решила да подпомогне финансово Х. С.. Безспорно по делото се установява, че между Х. С. и Ж. в инкриминирания в период от месец февруари до месец ноември 2018г е имало създадени отношения.