Определение № 324 от 27.05.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Плевен, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600368 по описа за 2025 година Производство по реда на глава 22,чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест от В. Р.-адм.ръководител-районен прокурор на РП-Плевен, против протоколно определение № 704/27.03.2025 година, постановено по НОХД 173/2025г. година на Районен съд Плевен, с което е прекратено съдебното производството на основание чл. 248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 от НПК и делото е върнато на прокурора.

В протеста се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постонавеното определение.Излагат се доводи, във връзка с повдигнатото на подсъдимия Д. Ц. К., обвинение по чл.183, ал.1 от НК.Конкретизира се , че броят на неплатените вноски и правилно определен, съобразно дължимото от него на непълнолетният му син А. Д. К..Цитира се одобрената спогодба от РС-Плевен, за определените месечни вноски в размер на 180 лева, които подсъдимия е следвало да плаща.Счита се, че районният съд неправилно е приел, че в хода на досъдебното производство е нарушено правото му защита.Моли се въззивният съд да отмени протестираното определение като незаконосъобразно.

Плевенският окръжен съд, като прецени материалите по делото и обсъди доводите по протеста, намира за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, а по същество основателен.

1

НОХД №173/2025г. е образувано по обвинителен акт против Д. Ц. К. ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за периода месец март 2019г.-до месец април 2022г.С обвинителният акт е прието, че неизпълнението за изплащане на издръжката е за 37 месечни вноски, на стойност 6660, 00 лева.

Първоинстанционният съд приел, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.На първо място, според първоинстанционният съд се касаело за 38 броя вноски, като това не е фактическа грешка, а в обвинителният акт са посочени 37 вноски. Посочен е инкриминиран период, като аритметичният сбор на месеците в този период дава сбор от общо 38 месеца, като обвинението е повдигнато за 37 от тези месеци, без да е ясно кои са те, респективно – кое е времето на извършеното деяние. В рамките на периода – от месец Март 2019 година до месец Април 2022 година съда приел, че са възможни най-различни от фактическа страна ситуации, включително да има периоди на изплатена издръжка и такива, в които същата да не е платена. Това на първо място счел, че е неяснота и за кои точно месеци се отнася неплащането.

На второ място, съобразявайки обстоятелствената част на обвнинителния акт приел, че е налице и противоречие, тъй като подсъдимият е бил с определена месечна вноска от 120 лева , а не от 180 лева, по силата на увеличеният размер след одобрена спогодба. Съдът посочил, че съобразно обстоятелствената част на обвинителният акт, размерът на издръжката, дължима от подсъдмия няколкократно е бил променян, като с Определение от 25.01.2016 година по гр.д.№ 6020/2015г. по описа на ПлРС нейният размер е фиксиран на 120,00 лева, а съобразно Определение от 17.05.2019г. по гр.д.№ 1866/2019г. по описа на същият съд – размера на издръжката е увеличен на 180,00 лева, на основание постигната спогодба между страните по делото, считано от 27.03.2019г. Това обратно действие в гражданско – правният аспект, според съдът постановил протестираното определение, няма как да има отношение към наказателно-правната част, т.к. всяко лице отговаря за деянието такова каквото е към момента на извършването. В този смисъл, според съдът е възникнало противоречие и неяснота между изложеното в обстоятелствената част на обвинителният акт и обвинителният диспозитив, съобразно който се касае за месечни издръжки в размер на 180,00 лева за всяка, считано от месец Март на 2019 година до месец Април на 2022 година, като съдът посочва, че в този период за месеците Март, Април и Май на 2019 2 година – издръжката е била дължима в посоченият в обстоятелствената част размер, а именно 120,00 лева, а не 180,00 лева.Съображенията си, първоинстанционния съд обвързал и с направеното искане за производство по реда на глава 27 от НПК, като счел, че първо следва да се отстранят допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, за да може да се продължи разглеждането по този ред.

Изложените доводи от първоинстанционният съд не споделят от въззивната инстанция.

Не са налице сочените неясноти и противоречивост в обвинителния акт.

Обвинителният акт представлява единство между обстоятелствена част и диспозитив- заключителна част.Достатъчно ясно е посочен периода през който не е плащана издръжката и съответно фиксирани като брой вноските и размера им като стойност.По достатъчен ясен начин е определена рамката на предмета на доказване, а и това е в правомощията на прокурора.В този смисъл обвинителния акт е съобразен с чл.246 от НПК- посочено е времето, мястото, размер на вредите и пострадалото лице.Не са били нарушени правата на подсъдимия Д. К., да научи в какво е обвинен и да организира защитата си.Това е и същността на легалното определение в чл.249, ал.4, т.1 от НПК, какво се счита за съществено отстранимо процесуално нарушение.Не са налице и процесуални нарушения съобразно действащото ТР №2/2002г. на ОСНК.В този смисъл доводите на прокурора относно пресмятането на броя на вноските са основателни.Фиксиран е инкриминираният период през който прокурорът е приел, че се касае за обща 37 неплатени вноски.Пряко в този смисъл е неоснователен извода, че са налице непреодолими неясноти и противоречия, за провеждане на производството по глава 27 от НПК.Само за коректност, следва да се посочи, че искането за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, не предопределя безусловност.В съдебната фаза на наказателният процес, съдът по свои почин може да събира доказателства, ако прецени, че последните са му необходими за установяване на обективната истина по делото.

В случая ОА е изпълнил предназначението си да очертае предмета на доказване по делото. В акта е посочено, че подсъдимият Д. К. е трябвало да плаща по 180,00лв. месечна вноска и сумата, която е следвало да изплати в периода е била 6 660,00лв., което се равнява на 37 месечни издръжки. В този смисъл е налице пълно и ясно фактическо формулиране на обвинението, 3 гарантиращо правото на обвиняемия/подсъдимия, да го разбере.Така внесеният обвинителния акт против Д. Ц. К., за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, съответства на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

При това положение, следва да се отмени протестираното определение, като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на РС-Плевен, в разпоредително заседание, за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 и 2 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение

№704/27.03.2025 година постановено по НОХД 173/2025г. година по описа на Районен съд Плевен, с което е прекратено съдебното производството на основание чл. 248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК и делото е върнато на прокурора.

ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4