Решение № 447 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000646 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №206 от 21.06.2023 г.,постановено по т.д.№109/2022 г. по описа на Окръжен съд-С. З.,са отменени на осн. чл. 74, ал.1 от ТЗ като незаконосъобразни решенията, взети в протоколно Решение от 14.03.2022 г. на “Р. - **С” ООД, ЕИК *********, с нотариална заверка на подписите с рег.

№***/******** г. и нотариално удостоверяване на съдържанието на документа с рег. № ***, том *, акт: ** от 14.03.2022 г. на Нотариус Д. Г., е рег.

№ *** на НК, р-н на действие: РС - С. З., както следва:

1. Изключване на Б. Г. У. като съдружник в “Р. - **С” ООД.

2. Освобождаване на Б. Г. У. като управител на дружеството;

3. Т. Г. У. взима решение да поеме дружествените дялове на изключения съдружник;

4. Избиране за Управител на дружеството съдружника Т. Г. У..

Със същото решение е осъден ответника “Р. - **С”ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. "Д. Н." № **, ет. *, да заплати на ищеца Б. Г. У., ЕГН **********, с адрес: гр. С. З., ул. "Ц. И. Ш." № **, ет. *, ап. **-чрез адв. М. Р.,сумата 2000 лв./две хиляди лева/ разноски по делото.

1

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство- “Р. - **С”ООД-гр.С. З.,с ЕИК *********,чрез пълномощника адв. Н. Т..В същата и изложено становището,че обжалваното решение е неправилно и е постановено при съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател.Твърди се,че е нарушена нормата на чл.50 от ГПК за връчване книжа на търговец,тъй като съдът е връчил препис от исковата молба на адвокат без пълномощно да представлява дружеството по т.д.№109/2022 г. по описа на ОС-С. З..По-конкретно се твърди от жалбоподателя,че исковата молба е изпратена от съда на адвокат Д. Г. от АКХ.,който не е бил упълномощен да представлява дружеството по посоченото дело към момента на образуването му и към момента на връчване на исковата молба.В продължение на изложеното жалбоподателят заявява,че предвид нередовното връчване на препис от исковата молба,не е пропуснат срока за отговор на същата,а първоинстанционният съд,приемайки,че връчването на същата молба е редовно,е допуснал съществено процесуално нарушение,което е лишило ответника от представените с отговора писмени доказателства и съществено е нарушило правото му на защита.

Освен горните съображения,в жалбата са изложени и такива за обосноваване твърдението на жалбоподателя за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение.Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния съд,че съдружникът-ищец Б. У. не е извършил нарушения, свързани с неплащане на ел. енергия и вода, представляващи разноски по поддръжка на недвижимите имоти, собственост на дружеството.В тази насока счита за неправилен и извода,че ищецът е платец по представените от него фактури и касови бележки за заплатена ел. енергия и вода за **** г.,като твърди,че тези разходи са заплащани от дружеството,а не от ищеца.Наред с това намира,че съдът неправилно е приел за доказано твърдението на ищеца,че е съдействал на дружеството-ответник и е извършил ремонт на собствена на дружеството сграда след възникнал пожар в същата през м. май **** г.Заявява,че ремонт след пожара е бил извършен от дружеството “С. и.”ООД и че този факт се е установил по делото от показанията на свидетелите,разпитани по искане на ищеца.Според жалбоподателя,Б. У. не е участвал лично във възстановяване на щетите от пожара.

И на база горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно,като се постанови ново решение,с което да бъде отхвърлен иска с правно основание чл.74 от ТЗ като недоказан.

Въззиваемият Б. Г. У. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. М. Р..В отговора си заявява,че счита решението на ОС-С. З. за валидно,допустимо и правилно,а жалбата намира за неоснователна.Оспорва като неоснователно твърдението на жалбоподателя за допуснато от съда процесуално нарушение,изразяващо се в неспазване на чл.50 от ГПК за връчване на книжа на търговци.Заявява,че това твърдение не кореспондира с действителната обстановка и процесуалните 2 действия на съда.Конкретни обстоятелства и доводи в тази връзка излага в писмения отговор.Оспорва като неоснователни и доводите на жалбоподателя,свързани с позицията му за неправилност на първоинстанционното решение,като и в тази насока въззиваемият излага подробни съображения в отговора на въззивната жалба.В обобщение моли същата жалба да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение на ОСС. З. да се потвърди като правилно и законосъобразно.Моли да му се присъдят всички сторени в настоящия процес разноски.

Във въззивната жалба са заявени доказателствени искания да бъдат допуснати до разпит трима свидетели и да бъдат приети писмените доказателства,представени от ответника-жалбоподател с отговора на исковата молба.Тези искания са оставени без уважение от въззивния съд с протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание,проведено на 29.11.2023 г.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и че съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск също счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

С процесния иск,предявен по т.д.№109/2022 г. по описа на ОС-С.

З.,ищецът Б. Г. У. е поискал на основание чл.74 от ТЗ да бъдат отменени като незаконосъобразни и противоречащи на дружествения договор всички решения на ответното дружество “Р. - **С”ООД-гр.С. З.,с ЕИК *********,обективирани в протокол от 14.03.2022 г. с нотариална заверка на 3 подписите с рег. №***/******** г. и нотариално удостоверяване на съдържанието на документа с рег. № ***, том *, акт: ** от 14.03.2022 г. на Нотариус Д. Г., е рег. № *** на НК, р-н на действие: РС - С. З..

В исковата молба се твърди,че към момента на взимане на оспорените решения,т.е. към датата 14.03.2022 г.,ищецът е съдружник в ответното дружество заедно с Т. Г. У.,като всеки от двамата притежава по 50 % от капитала на дружеството.Твърди се още,че решенията,чиято отмяна се търси с предявения иск,са взети самостоятелно от съдружника Т. Г. на общо събрание,проведено на същата дата,и тези решения са със следното съдържание:

1.Изключване на Б. У. като съдружник в “Р. - **С”ООД с ЕИК ********* с посочено правно основание за изключването мучл.126,ал.2,т.1,т.2 и т.3 от ТЗ;

2.Освобождаване на Б. У. като управител на дружеството;

3.Т. Г. У. взима решение да поеме дружествените дялове на изключения съдружник;

4.Избиране за управител на дружеството съдружника Т. Г. У..

Ищецът заявява в исковата си молба,че с оспорените решения са нарушени повелителни норми на закона /чл.126 от ТЗ/,а така също и клаузите на дружествения договор,тъй като не са били спазени предпоставките за изключването му като съдружник,както и не са били налице основанията,посочени в закона и дружествения договор /чл.19,б.”в” от дружествения договор/,за изключването му като съдружник.

Твърди,че на 28.02.2022 г. е получил нотариална покана,с която другият съдружник-Т. У. му отправя предупреждение и насрочва общо събрание на съдружниците в “Р. - **С”ООД при следния дневен ред,а именноизключването на Б. Г. У. като съдружник.На 14.03.2022 г. било проведено ОСС,в което обаче ищецът участвал единствено по отношение на излагане на своето становище за липса на основания за изключването му като съдружник.Твърди,че в адресираното до него предупреждение за изключването му като съдружник,обективирано в нотариална покана за свикване на ОС,не е посочено конкретно основание за изключването му,а така също и кои конкретни негови действия/бездействия водят до предприемане на най-тежката санкционна мярка срещу него.Поддържа и довода,че не може да се направи обоснован извод за наличието изобщо на предупреждение,тъй като в нотариалната покана се твърдяло за извършени от ищеца нарушения,но нито му се предоставял срок,нито му се указвало да преустанови някакви действия/бездействия.Счита,че по своята същност “предупреждението” в нотариалната покана наподобява по-скоро на обявление за вече взето решение за изключването му като съдружник.Излага и аргумента,че не става ясно в какво си качество е действал/бездействал по отношение на дружествените интереси и финансовото състояние на дружеството.Според ищеца,част от твърденията по-скоро биха били отнесени като действия/бездействия на управител,а не на съдружник.И в този контекст посочва,че според практиката на върховния съд,когато действията,респ.

4

Бездействията,на управителя,който е съдружник,се обхващат от фактическия състав на чл.126,ал.3,т.1-т.3 от ТЗ,те не могат да бъдат основание за изключването му като съдружник,а би могло единствено да се ангажира договорната му отговорност като управител при евентуални вреди за дружеството.

Ищецът излага и твърдението,че е заплатил данъци на дружеството със свои лични средства преди получаване на покана за свикване на ОС на дружеството и счита,че тези му действия не би могло да му бъдат вменени като действия против интересите на дружеството,както и като дезинтиресираност към финансовото състояние на дружеството,още повече за някаква форма на бездействие по отношение на финансови и други ангажименти на дружеството,каквито безпочвени и недоказани твърдения били изложени от г-н Т. У..Оспорва е изложеното в предупреждението твърдение,че Т. У. е заплащал всички разходи за комунални услуги,свързани с дружеството.Заявява,че това не отговаря на действителната обстановка и твърди,че той също е плащал такива разходи,за което посочва,че представя доказателства с исковата молба.Наред с това оспорва и друго съдържащо се в предупреждението твърдение,че е препятствал сключването на договор за наем с дружеството-ответник и заявява,че това също не отговаря на истината.В обобщение поддържа,че упоменатите в предупреждението действия и бездействия не са били извършвани от него,нито в качеството му на съдружник,нито в качеството му на управител.

И на следващо място,ищецът твърди,че тъй като съдружникът Т. У. не е имал основание,а така също и незаконосъобразно е взел решение за изключването му като съдружник,то и незаконосъобразно е взел и останалите решения по т.2-4,чиято отмяна също претендира.Позовава се и на това,че същите решения не са били обявени в дневния ред.