Определение № 3191 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3191 гр. София, 27.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502985 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 2216/10.02.2025 г. на Р. К. Ч., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ** срещу Определение № 130/29.01.2025 г., по гр.д. № 136/2022 г., на БлОС, 10 с., с което е осъдена да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, общ. ***, обл.

***, ул. „***“, № *, сумата 2213.33 лв., представляваща направени по делото разноски за прекратената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

Частният въззивник счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е отчел фактите, че два от исковете срещу отв. В. са оттеглени преди съставянето на окончателен доклад по делото, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и, че свършената от процесуалния представител на ответника работа се свеждала до написването на отговор на исковата молба и явяване в едно съдебно заседание. Изразява несъгласие с начина, по който съдът е разпределил общия размер на адвокатското възнаграждение като го е разделил на три части. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и намаляване на присъдените разноски.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем В. Т.

В., не депозира отговор.

Въззивната частна жалба е депозирана в границите на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на жалбоподателя на 05.02.2025 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

1

Видно от материалите по гр.д. № 136/2022 г. е, че с молба вх. № 16295/02.12.2024 г. Р. Ч. е оттеглила предявените срещу отв. В. искове с правно основание чл. 108 ЗС досежно самостоятелен обект с идентификатор *** – Апартамент № 4, с площ от 78.00 кв.м., на ет. 3, ул. „***“, № 6, гр. Банско и самостоятелен обект с идентификатор *** – Апартамент № 2, с площ от 78.00 кв.м., на ет. 1, ул. „***“, № 6, гр. Банско.

Заявила е, че поддържа иска с пр. осн. чл. 108 ЗС досежно ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** – Механа, с площ 169.70 кв.м., находящ се на същия адрес.

Видно от Протокол рег. № 54/28.01.2025 г., в проведеното на 23.01.2025 г. съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, е изразил съгласие с оттеглянето и е направил искане за присъждане на разноски относно прекратената част от производството. От своя страна ищцата – настоящ жалбоподател, чрез процесуален представител, е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С протоколно определение съдът прекратил производството в частта, в която са оттеглени исковете с правно основание чл. 108 ЗС срещу отв. В. касателно имоти с идентификатори *** и ***.

В определението по присъждане на разноски, съобразно направеното искане, съдът не се е произнесъл.

С атакуваното Определение № 130/29.01.2025 г. първоинстанционния съд след като констатирал, че не се е произнесъл по направеното искане на ответника за присъждане на разноски във връзка с прекратяването на делото, осъдил ищцата да заплати на отв. В. сумата 2213.33 лв. Произнасянето е обосновано мотиви, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не е пречка на страната да бъдат присъдени разноски, съразмерно прекратената част от исковете. Изложено е, че на присъждане подлежат всички направени разноски като извършените процесуални действия от упълномощения от ответника адвокат са ирелевантни, тъй като делото е прекратено единствено по волята на ищеца. При определяне на размера съдът посочил, че съобразно материалния интерес размерът на договореното и платено адвокатски възнаграждение не се явява прекомерно. За да определи подлежащия на присъждане размер съдът разделил общо уговореното възнаграждение на 3 части, доколкото се касае за искове по чл. 108 ЗС за три недвижими имота и присъдил на ответника 2/3, тъй като исковете за два от имотите са оттеглени и съотв. производството – прекратено.

Произнасянето се преценява като частично неправилно.

Както вече бе посочено искане за присъждане на разноски, съразмерно прекратената част от производството е направено от ищеца своевременно в съдебното заседание, в което два от трите иска с пр. осн. чл. 108 ЗС са оттеглени и производството е прекратено. Вярно е, че списък по чл. 80 ГПК не е бил представен. Последното обаче не е основание на ответника да не бъдат присъдени следващите му се разноски, съобр. разясненията дадени в т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., на ВКС, ОСГТК.

Същевременно исковете са оттеглени без да са налице твърдения, че ответникът с поведението си е допринесъл за оттеглянето или да е станал причина за предявяването им. Съобразно хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото, освен ако прекратяването е поради постигнато между страните споразумение.

2

Видно от представените по делото удостоВ.ия за данъчни оценки на недвижимите имоти е, че за имот идентификатор *** – Механа, с площ 169.70 кв.м., данъчната оценка възлиза на сумата 162557.40 лв., за имот идентификатор *** – Апартамент № 2, с площ от 78.00 кв.м., на ет. 1, данъчната оценка възлиза на сумата 19147.20 лв. и за имот идентификатор *** – Апартамент № 4, с площ от 78.00 кв.м., на ет. 3, данъчната оценка възлиза на сумата 39380.70 лв. Доколкото предметът на исковете е ограничен до ½ ид.ч. от всеки от недвижимите имоти, то цената на всеки от исковете, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК възлиза на ½ от данъчната оценка или общата цена на исковете възлиза на сумата 110542.65 лв. От тази цена исковете, по които производството е прекратено формират 29263.95 лв. или 29.11 % (29263.95 лв./110542.65 лв.*100).

Съдът намира, че този процент ще следва да бъде използван при определяне на дължимия за прекратената част от производството размер от общо уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по трите иска – 3320.00 лв.

На обсъждане подлежи направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, отнесено към действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Ал. 2 от последния текст пък предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

На настоящият състав е известно постановеното Решение от 25.01.2024 г., по дело № С-438/2022 г., на СЕС и възприетото с него тълкуване на чл. 101, § 2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС. След постановяването на посоченото решение константна е съдебната практика в разбирането си, че Наредба № 1/2004 г. няма задължителен характер за съда и посочените в нея размери не го обвързват, като при произнасянето си съдът следва да съобрази предмета на делото и обема на реално извършените процесуални действия, като може да определи възнаграждение и под минимума, който може да бъде ползван като ориентир (така Определение № 50004/29.02.2024 г., по гр.д. № 4028/2021 г., на ВКС, IV ГО и др.).

Към момента на прекратяване на производството по делото фактите по делото правят възможен извода, че производството се отличава с фактическа и правна сложност. Срещу ответника са предявени няколко иска, исковата молба многократно е поправяна и уточнявана. В депозирания отговор вх. № 4916/05.05.2022 г. ответникът е навел възражения срещу всеки от исковете и е релевирал доказателствени искания. Към отговора са представени доказателства за направените разноски и списък по чл. 80 ГПК. Отделно от това ползвания като ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за МВАР и при съобразяване на цената на всеки от предявените искове, многократно надхвърля размера на общия хонорар, заплатен от ответника.

Поради което възнаграждението не се явява прекомерно и не подлежи на 3 редуциране. В резултат от това и съобразно възприетото по-горе от общия размер на адвокатското възнаграждение 3320.00 лв., на присъждане съразмерно прекратената част от производството подлежат 29.11 % или сумата 966.45 лв.

До посочения размер искането на ответника за присъждане на разноски подлежи на уважаване. За разликата до присъдения размер – 2213.33 лв., постановеното определение ще следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а искането оставено без уважение. В останалата му част определението ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 130/29.01.2025 г., по гр.д. № 136/2022 г., на БлОС, 10 с., в частта, с която Р. К. Ч., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ** е осъдена да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“, № *, разликата над сумата 966.45 лв. до присъдения размер 2213.33 лв., представляваща направени по делото разноски за прекратената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: Оставя без уважение искането на В. Т. В., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“, № * в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 130/29.01.2025 г., по гр.д. № 136/2022 г., на БлОС, 10 с., в останалата му обжалвана част.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4