Решение № 749 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова в присъствието на прокурора А. Г. А. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20263110201996 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по внесено по реда на чл. 157 ЗЗ искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали лицето И. С. Л. страда от някое от заболяванията, изброени в разпоредбата на чл. 146 ЗЗ, както и с оглед евентуалното й настаняване на лечение по принудителен ред.

В открито съдебно заседание представителят на ВРП изразява становище, че с оглед данните от заключението на вещото лице и въпреки наличието на установено у нея психично заболяване не са налице предпоставките за настаняване на освидетелстваната на принудително лечение в специализирано здравно заведение.

Защитникът на освидетелствано лице адв. А. се солидаризира със становището на прокурора, че не са налице предпоставки за принудително настаняване на лечение доколкото се касае за лице, което не страда от психично заболяване, което да налага такова. В хода на производството се оспорва категорично установената от вещите лица диагноза, като се посочва, че госпожа Л. е преживяла тежки моменти и поради това са се случили определени събития.

Лицето, чието настаняване за лечение се иска, в хода на съдебното следствие е контактна, относително спокойна и отговаря адекватно на поставените й въпроси. Съобщава доброволно, че е преживяла домашно насилие в детството си и понастоящем е много чувствителна на тази тема. Посочва, че проблемите й започнали от едно нападение на работното й място и са се затвърдили от липсата на чувствителност у нейния партньор за проблемите в семейството им. Споделя, че същият е добър баща, но с нея рядко е 1 внимателен, вглъбен е в своя бизнес, като в близкото минало тя е подозирала изневяра от негова страна, същият настоява, че тя има психично заболяване, като самата тя не се разбира с майка му, която често се меси в техните отношения и обостря значително взаимоотношенията в семейството им. Посочва, че в миналото доброволно е посещавала психиатър, който й е изписал литий от приема на който същата се е повлияла добре.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Лицето, чието настаняване се иска е жена на 38 годишна възраст, родена от нормално протекли бременност и раждане и без данни за нарушения в ранното и нервно-психическо развитие.

Фамилно обременена с психически заболявания - майка и е със зависимост към алкохол.

При нея липсват анамнестични и други данни за употреба на алкохол и на психоактивни вещества (ПАВ), ЧМТ със загуба на съзнание и епилептични припадъци, хронични соматични и неврологични заболявания, освен главоболие, придържано с повръщане, за което приема епизодично Беналгин.

В детска възраст е била свидетел на конфликти между родителите и и на насилието от баща и към майка и, което се доказва и от проективните методики като неотработена травма от фигурата на бащата.

Има завършено последователно средно образование в родния си град Белово паралелка информатика, информационни технологии и език и след това става магистър по индустриален мениджмънт в Техническия университет в гр. София.

Работила е в гр. Белово във фирма за електроника, в гр. София като крупие в казино и после като заместник управител на цялата зала, била е управител в магазин на „Витошка“ и накрая като специалист маркетинг и реклама в частно дружество към Министерство на образованието и науката, в гр. Кранево като управител в хотел „Невен“.

Впоследствие за известно време е помагала в бизнеса на мъжа й, работила е и в гр.

Варна в офис на А1, на автомивка, (която е била тяхна собственост) и понастоящем като брокер на недвижими имоти. Понякога преподавала и частни уроци по математика на познати деца.

От около 8 години живее със св.Н. Н. на семейни начала, от който има две деца момичета на 7 и на 5 годишна възраст.

До към нейната 28 годишна възраст няма данни да е имала психични проблеми и нарушение във функционирането. Не се отчитат такива и по време на двете бременности и в послеродовите периоди, въпреки че при първата (през 2019 г.) е било изказано съмнение от специалист, че детето е със синдром на Даун.

След раждането на децата 2019 г. и 2021 г. Л. споделя за намеса на свекърва и в живота на семейството, проявявала майчина ревност, деляла децата, намесвала се във възпитанието им, опитвала се да променя правилата в семейството, обсебвала сина си, настройвала го срещу нея и по-късно му внушавала, че тя имала психическо заболяване.

2

Началото на първите психични симптоми достигащи до значителни нарушения в психо-социалното и общото функциониране са през 2016 г. - 2017 год. след като била нападната от клиент, когато работела в офис на А1, което се последвало от ситуация на вербална агресия от друг клиент.

Това я мотивирало да напусне работа и се изолирала в дома си. Била с потиснато настроение, страхово напрегната, смятала, че ще умре, чувствала се застрашена, и постепенно се формирали налудни идеи за увреждане. В този период е била с хиперсомния.

Отрича да е преживявала кошмарни сънища и/или флашбак спомени от нападението както при Посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Не посетила здравен специалист.

Около 2017 г. - 2018 г. се чувствала самотна, неразбрана и неподкрепена от мъжа си и без приятели. Посещава амбулаторен психиатър по настояване на мъжа й, като не се представя документация от прегледа. Назначава се стабилизатор на настроението Литий, който е приемала за известно време. По нейни данни е приемала по 1 капсула от 300 мг дневно и не е изследвала серумно ниво на Литий, въпреки препоръката на психиатъра. По време на лечението с Литий се е чувствала добре.

По отношение на поставената диагноза се установяват противоречиви данни, като Л. отрича да й е била поставяна диагноза.

От лятото на 2025 год. се отчита нов епизод, който е свързан с конфликти между нея и мъжа й. Тогава по-голямото дете започнало да заеква. Регистрират се и няколко ситуации, някои от които са завършвали с сигнализиране на тел.112 и пристигане на екипи на МВР и БМП на адреса, на който живеели.

Първоначално през август месец 2025 г. била напрегната, решила, че е неизлечимо болна с хипохондрични налудни идеи, че е болна от рак и, че умира и била с инсомния.

Смятала, че е с недостиг на кислород и не можела да спи легнала. Според нея децата са били болни от някакво инфекциозно заболяване (по-късно се оказало, че било инфекция, причинена от e. coli). Една сутрин решила, че умира. Помолила нейна съседка да извика екип на БМП и мъжа й от Кранево. При пристигането на екипа видяла, че съседката и лекаря си правели знаци, което разкрива себеотносност, подозрителност и идеи за отношение. Според близките децата са били много уплашени и не са били болни.

В друг конфликт Л. е заявявала, че имали закупени билети за Русия и, че трябвало да тръгнат веднага. Не е позволявала децата да излизат от апартамента и ги заключвала.

Твърдяла, че нарочно мъжът й карал децата да бъркат в контакта.

У нея се появили съмнения, че мъжът й имал връзка с много по-възрастната управителка на ресторанта в Кранево, където бил съсобственик. Сама сочи, че е получила доказателства два СМС-а от уволнени от управителката сервитьорки, разкриващи изневярата на мъжа й.

Започнала да ги наблюдава двамата повече и забелязвала някои техни действия, които възприела за нови доказателства. Започнала да мисли, че двамата възнамеряват да избягат в Германия по незначителни странични коментари. Например свекърва и споменала, че синът 3 и щял да отиде до Германия и Илияна се сетила, че въпросната жена някога е живяла там.

Решила, че ще избягат заедно и ще откраднат децата й. В един момент направила скандал в ресторанта като смятала че мъжът й и управителката били сами в шатра на плажа и публично разобличила връзката им. Оказало се обаче, че те не са били сами в шатрата и са обядвали с друг служител.

През това време казва, че „нямала живец и едвам живеела“. Тогава е смятала, че телефонът и бил хакнат, понеже не можела да се свърже с никой освен с мъжа си и, че няколко човека от обкръжението и са в заговор срещу нея задно с мъжа и. Тогава са се обадили на бащата на Илияна, за да я заведе в гр. София на преглед с психиатър. Според нея специалистът изписал само билкови таблетки (Мента, глог и валериан) и препоръчал почивка и по-малко стрес, а в амбулаторен лист издаден по-късно при втори преглед е описано, че е назначена психотропна терапия, която тя отказала да приема. Но няма данни да е приемала дългосрочно лечение.

Организиран е втори преглед с психиатър от близките в гр. Добрич, понеже отричала да има заболяване. На 28.08.2025 г. е извършен преглед от д-р Н., психиатър. От документацията се твърди, че Илияна е имала вече изписани мек антипсихотик и антидепресант, които обаче не е приемала. От анамнезата е с данни за промяна в поведението като изолация, подозрителност или хиперактивност. От статуса е била напрегната интензивно, некритична, с параноидни идеи за отношение и ощетеност, импулсивна, с амбивалентност и липсващ самоконтрол. Не се установяват нарушения във възприятно- представната сфера. Осв. се насочва за спешна психиатрична хоспитализация и се поставя диагноза F23.1 Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми.

Доведена след това с ЦПЗ гр. Добрич за приемане, но хоспитализация не се осъществява.

Изписана е рецепта на 25.08.25 год. за прием Флуанксол 3х0,5 мг Хедонин 25 мг/вечер, от който Осв. споделя, че не се е чувствала добре и ги е приемала за няколко дни.

За прегледа при д-р Н. Л. споделя, че не й е извършван такъв изобщо, а отразеното в документацията не отговаря на истината.

От свидетелските показания на близките й (кръстниците и мъжа й) тя е имала отчетливи периоди, по време на които ставала потисната, затворена в себе си, необщителна и свръх активна, които се случвали на два, три месеца.

Споделяла е, че имало камери и микрофони в дома техните кръстници, че я следят от камерите, че телефона й се подслушва по времето, когато е била инсталирана кабелна телевизия, което разкрива налудности за наблюдение и преследване.

Подавала е няколко сигнали срещу мъжа си по време на конфликтите, за проява на насилие. Бил е в ареста. Към момента няма доказателства за такива.

Преди последните избори около 23 ч. след конфликт между нея и мъжа й, отново е сигнализирано до 112. На следващата сутрин във Вайбър групата на входа изпратила 4 съобщение, че щяла да бъде намерена на сутринта „нарязана и напъхана в куфар“.

Обяснението й за написаното е, че направила асоциация с друг случай, представен в медиите, където жена била убита и нарязана от съпруга си и баща му и напъхана в куфар.

При проведеното с нея психологично интервю И. се определя като енергична, социална и ексцентрична, супер иновативна, с нови идеи, ученолюбива.

От психичния статус правят впечатление няколко белега: 1) съдейства на интервюто, но то протича затруднено, поради обстоятелственост, ускорена реч и заобикаляне на конкретните въпроси, свързани с настроението и представяне на социално желани отговори.

Последното насочва повече към склонност за диссимулация (прикриване) на симптоми. 2) Не се намират нарушения в ориентацията, възприятно-представната сфера, волята, паметта и интелекта. 3) Нарушения се разкриват в мисловната сфера и емоционалната сфера: ускорен и обстоятелствен мисловен процес, в съдържанието се разкриват идеи за повишени способности в рамките на човешките, както и такива за отношение и злонамереност не само спрямо близкия семеен кръг. Емоционално е леко приповдигната, стенична. Стеничността на емоционалния и заряд става много по- изразен при описание на взаимоотношенията и с хората от конфликтите. 4) Липсва инсайт за психично заболяване и необходимост от лечение.

От психологичното изследване се разкрива личност, която е с гранична стойност по скалата стабилност/нестабилност, с екстравертна насоченост и значима потребност от благоприятно възприемане и одобрение както в разширения социум, така и от ВЛ към момента на освидетелстването. Извеждат се и резултати, които насочват към прикриване на известни дефекти и конфликти. Значителното понижение на основните скали /психастения, шизоидия и хипомания/ насочва към факта, че това са проблемни области за Осв. В ситуации на фрустрация Осв. е в състояние да стане с агресивна раздразнителност, обидчива, мнителна и подозрителна, както и с опозиционно поведение, особено когато стане уязвима по отношение на саможертвата, която прави за другите, а именно, че нейната доброта се експлоатира от тях. В този случай е изградила отбранителна позиция в контекста на себезащитата. Отношенията й с противоположния пол са повлияни от формирала директна проекция на неотработена психотравма от фигурата на бащата, която е пренесена върху към настоящия партньор. Подобно разочарование от предателство се отразява в доверието при междуличностовите и отношения Осв. е обидена и разочарована от факта, че е квалифицирана от съпруга си и неговото семейство, като психично болна. Тя прехвърля /пренася вината / защитен механизъм / върху последните и върху лекаря - специалист по психиатрия, който й е поставил психиатрична диагноза, с което тя активно се бори и приема като обидна за нея квалификация, която срива престижа й, както и статуса й в социалната среда.