Акт от 06.11.2020, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- 209/2020
- Подписан
- 06.11.2020
- В сила
- 18.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 60 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "в" · Закон за устройство на територията
- чл. 177, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 178, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 237, ал. 1, т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 239 · Закон за устройство на територията
- чл. 239, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- §5, т. 38 · Закон за устройство на територията
- §5, т. 41 · Закон за устройство на територията
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 6, ал. 3, т. 4 · Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи
Р Е Ш Е Н И Е № 260328 гр. Силистра, 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА
ЙОВЧЕВА при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 209 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания.
С Наказателно постановление № СС-22-ДНСК-16 от 10.03.2020 г., издадено от арх. П. В. Д. – заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) – гр. С., с което на „Л. С.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. Д.“ № …, представлявано от управителя С. И. С., е наложена на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл. чл.
178, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.
Срещу НП е депозирана жалба чрез процесуален представител, упълномощен от управителя на дружеството. Твърди се, че не отговаря на истината записаното в НП. Твърди се, че процесната сграда е била предмет на изследване за незаконна промяна на предназначението още през 2017 г.
Излага се довод, че строежа е завършен на 16.04.2014 г., а през 21.08.2017 г. е била извършена проверка от РДНСК - Силистра с констатация за промяна предназначението на процесната сграда. В този смисъл се оспорва 11.10.2019 г. като дата на нарушението. Поради това е изтекла повече от една година от датата на извършване на деянието, през която акт не е бил издаден. Изтекли са повее от три месеца от датата на откриване на извършителя, считано от 21.08.2017 г. без да бъде издаден акт. Изразява се становище, че е без значение грешната преценка на органите на ДНСК, поради погрешното определяне категорията на строежа.
Подробно се излагат съображения, че не е налице промяна в предназначението на съществуващата промишлена сграда. Твърди се липса на всички реквизити по ЗАНН в издадения АУАН. Излагат се доводи за некомпетентност на АНО. Моли се за отмяна на процесното НП и за присъждане на направените разноски.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание се явява упълномощения от управителя на дружеството процесуален представител и поддържа жалбата. Моли за отмяна на процесното НП. Моли съдът да вземе предвид, че с удостоверението за търпимост строежа е узаконен, при това като самостоятелен обект в строеж.
Процесуалният представител на АНО изразява становище за неоснователност на жалбата моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Цитира § 5.41 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Излага доводи, че в случая е спазен чл. 34 от ЗАНН.
В осигурено право на реплика процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че в случая процесните документи са съставени за част от строежа. Излага становище за изтичане на едногодишния срок, посочен в чл. 239 от ЗУТ.
В осигурено право на дуплика процесуалният представител на АНО посочва, че се основава на посоченото в Решение № 8839 от 11.07.2019 г. на ВАС. Изразява мнение, че при проверката през 2017 г. не са установени релевантни за настоящото производство факти. Представени са документи, които касаят установена към него момент категория на строеж пета, а РДНСК е нямал материална компетентност, за да се произнесе.
В осигурено право на отговор процесуалният представител изразява становище във връзка с посоченото в мотивите на решението.
Редовни призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.10.2019 г. била извършена проверка по повод на писмо, подписано от управителите на други дружества, адресирано до кмета на Община С. и заведено на 20.09.2019 г. в РДНСК - Силистра за предприемане на необходимите действия във връзка с установени незаконни сгради. Възложена е проверка на място на всички сгради, разположени на територията на “С. т.”, находящо се в поземлен имот с идентификатор № … по КККР на гр. С. с административен адрес: гр. С. ул. “Х. Д.” № …, Индустриална зона “З.”, Община С..
На 08.10.2019 г. са уведомени всички заинтересовани страни за проверката и за осигуряване на достъп до имотите.
При извършената проверка е установено, че жалбоподателят е собственик на сграда с идентификатор № …, едноетажна масивна промишлена сграда със застроена площ 715 кв.м. Направена е констатация, че сградата се ползва като обществена сграда - автомивка на самообслужване за външни клиенти, т.е. извършено е преустройство и промяна на предназначението, чрез преграждане с винилови платна и обособяването на шест броя клетки за автомивка на самообслужване - всяка с размери в план 4,75 м/9,50 м. Югоизточната фасада на сградата е отворена частично, чрез избиване на отвори в тухлена ограждаща стената по фасада югоизток на сграда № . и оформяне на подходи към клетките за автомивка. В сградата била изпълнена нова настилка от шлайфбетон с наклон за отводняване към монтирани отводнителни решетки в средата на всяка клетка. Монтирано било технично оборудване за автомивка на самообслужване, като във всяка клетка имало монтиран модул и водоструйка, задействана с монети и се изпълнявала програма за ръчно измиване и почистване на автомобил, а в едната клетка имало монтиран модул за автоматично измиване на автомобили. Направен е извод, че строежът е окончателно завършен и се ползва. Не са извършвани пристроявания и надстроявания на сграда № 4. Строително-монтажните работи са били извършени след 25.02.2014 г., видно от представен договор за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на технологично оборудване за автомивка и Приемателно-предавателен протокол от 16.02.2014 г. за доставка и монтаж на технологично оборудване на автомивки за самообслужване. В хода на проверката жалбоподателят предоставил и следните документи: Постановление от15.02.2016 г. на частен съдебен изпълните, вписан под № 1101, Акт № 59, том 3 от Службата по вписвания С., нотариално заверен препис на нотариално заверена декларация на Н. Г. и Н. Х., На 05.12.2019 г. актосъставителят К. съставила и предявила на жалбоподателя АУАН, който е предявен на управителя на дружеството.
В акта е направен извод, че строителството е извършено без одобрен проект и без разрешение за строеж и представлява строеж трета категория като част от обект “С. т.”, находящо се в ПИ № … по КККР на гр. С., съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква “в” от ЗУТ, чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и Решение № 8839 от 11.06.2019 г. на Върховния административен съд. Посочено е, че строежа е извършен през периода 2014 г. - 2017 г., като е завършен окончателно съгласно сключен договор от 25.02.2014 г. за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на технологично оборудване за автомивка на самообслужване, сключен между “Л. С.” ЕООД и “Д.” ООД. Посочено е, че строежа се ползва без да е въведен в експлоатация от компетентния орган н нарушение на чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. След преценка на посочените факти е направен извод за извършено нарушение по чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.
Възприемайки същите факти наказващият орган също направил извод за изпълнен строеж от трета категория. Приел, че деянието е извършено на 11.10.2019 г. и че е налице ползване на строеж “Промяна предназначението на съществуваща едноетажна промишлена сграда № …, а именно склад в обществена сграда - автомивка на самообслужване за външни клиенти”, находяща се в ПИ № … по КККР на гр. С., Индустриална зона “З.” с административен център на ул. “Х. Д.” № …, без същият да е въведен в експлоатация от компетентния орган в нарушение на чл. 177, ал. 2 във вр. с. чл.
178, ал. 1 от ЗУТ. Направен е извод, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил чл. 178, ал. 1 във вр.с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, с което е осъществил състава на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.
Наказващият орган наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Към доказателствата са приети всички приложени документи по административно наказателната преписка, както представените от страните в с.з. документи.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
НП:
Относно компетентността на органите, издали АУАН и НП:
Съгласно приложените документи се установява, че АУАН и
НП са издадени от компетентни длъжностни лица.
По отношение на възражението за изтекъл давностен срок:
Твърди се, че наказващия орган е съставил АУАН извън сроковете, посочени в чл. 34 от ЗАНН. Съдът следва да направи своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Събраните доказателства сочат, че в процесната сграда са извършени строителни и монтажни работи, изразяващи се в преустройство и промяна на предназначението. Според §5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и преустройствата. Съгласно §5, т. 41 от ДР на ЗУТ (действал към момента на проверката), промяна на предназначението на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Извършените СМР, с които е извършено преустройство и е променено предназначението на сградата, представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, квалифициран като трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ. Налице са и влезли в сила съдебни актове, според които категорията на строежа е трета – цитираните в административно наказателната преписка влезли в сила съдебни решения. Съдът изцяло се солидаризира с мотивите, изложени в Решение № 77 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 271 по описа за 2017 г. на Административен съд – Силистра. В случая действалия към момента на проверката текст на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че едногодишният срок по Закона за административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. С оглед категорията и доколкото такъв документ не е издаден до момента, не е изтекъл и срока, посочен в чл. 34 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че производството започва с депозиране на заявление.
Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Налице е фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения по чл. 43 от ЗАНН.
В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, данните относно актосъставителя и жалбоподателя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са законовите разпоредби, които не са спазени, както и размера на санкцията.
Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно и при спазване изискванията на ЗАНН.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП: