Решение № 366 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600719 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия И. Н. Д. адв. В. А. срещу присъда от 10.12.2024г. на СРС, НО, 3-ти състав по НОХД № 12518/2024 г. в осъдителната част, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от около 22:00 часа на 28.08.2021г. до около 00:00 часа на 29.08.2021г. в гр.София, ул.“*********, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон, марка „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725 на стойност 157.50 лева, 1 бр. преносим компютър, марка „Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ на стойност 234 лева и 1бр. безжичен модем за интернет на стойност 10.80 лева и сума от 50 лева, или всички вещи на обща стойност от 452.30 лева, от владението на Д. Г. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението, на което е отложено с изпитателен срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Приспаднато е на 1 осн. чл. 59, ал. 2 от НК от наложеното наказание задържането за времето от 15.05.2024г. до 18.05.2024г.

Подсъдимият е признат за невинен и на осн. чл. 304 от НПК по обвинението за извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК с отнемане на чужди движими вещи – паричната сума от 50 лв.

Осъден е за заплати на гражданския ищец Д. Г. М. сумата от 244, 80 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, като гражданският иск е отхвърлен над стойността на уважената му част до пълния му предявен размер от 452, 30 лв. С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските и веществените доказателства, като е постановил два броя оптични информационни носители да останат по делото и е възложил на подсъдимия поемането на разноските, сторени в съдебната и досъдебната фаза на наказателното производство, а именно сумата от 100, 00 лв. в полза на СРС и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50, 00 лв., а също и сумата от 641, 00 лв. в полза на МВР, както и по 5, 00 лв. за издаване на два изпълнителни листа.

Във въззивната жалба и пред съда се поддържа от защитата на първо място, че обвинението не е доказано, а след това и в условията на алтернативност, че наложеното наказание е прекомерно по своя размер.

Посочва се, че въпросът касаел маловажен случай на кражба, извършена без квалифициращи обстоятелства. Позовава се и на стойността на предмета на престъплението, значително по-ниска от минималната работна заплата към момента на извършване на деянието. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че подсъдимият не е осъждан, трудово е ангажиран и няма регистрирани други общественоопасни прояви. Посочва негативното отражение, което присъдата би оказало на подсъдимия, а именно би го лишила от настоящата му работа като охранител, за изпълнението на която се изисквало чисто съдебно минало.

Подсъдимият е поддържал изложеното от защитника си.

Представителят на Софийска градска прокуратура е изразил позиция в подкрепа на обжалваната присъда. Твърди, че съществувала такава доказателствена съвкупност, установяваща единствено възможна и несъмнена връзка между извършеното престъплението и подсъдимия. Счита, че с оглед начина на извършване на деянието, единствено критерият за ниската стойност 2 на отнетото имущество, не представлява достатъчно основание за преквалификация на обвинението, като престъпление, представляващо маловажен случай.

Гражданският ищец Д. М. не се е явил пред въззивния съд и не е взел отношение в съдебно заседание в подкрепа на гражданския иск. От същия пред въззивния съд е депозирана молба, съдържаща изявление, с което прави отказ от гражданския иск.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което излага същата без съществени изменения:

Подсъдимият И. Н. Д. е роден на *********г. в с. Михайлово, обл.

Враца, регистриран е по лична карта на адрес в с.Михайлово, обл. Враца, ул.

*********, живее в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*********, българин е, с българско гражданство е, със средно образование е, неженен е, осъждан е, работи като охрана в болница „Сердика“, ЕГН **********.

Подсъдимият Д., пострадалият М., свидетелите Л., У. и неустановено по делото лице ползвали под наем помещения, отдавани от свидетелката Б., навиращи се на адрес: гр. София, ул. „*********. Помещенията представлявали две преходни стаи, като в едната стая имало четири легла, а в другата – едно легло.

На 28.08.2021г. в голямата стая се намирали подсъдимия Д., свидетелите М., У. и неустановеното лице, а в малката стая – свидетелят Л.. Тези преходни помещения, нямали врата помежду си, а се влизало в тях през врата от коридора, която се заключвала и лицата, които искали, получавали ключ за нея от свидетелката Б.. На 28.08.2021г. около 22:00 часа всички в помещенията си легнали да спят, като пострадалият М. оставил на масичка в стаята да се зарежда мобилния си телефон, марка „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725 върху лаптопа му – преносим компютър, марка „Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ с безжичен модем за интернет.

За времето от около 22:00 часа на 28.08.2021г. до около 00:00 часа на 29.08.2021г. в гр.София, на посочения адрес ул.“********* подсъдимият Д.

3 отнел чуждите движими вещи – 1 бр. мобилен телефон, марка „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725 на стойност 157.50 лева, 1 бр. преносим компютър, марка „Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ на стойност 234 лева и 1бр. безжичен модем за интернет на стойност 10.80 лева, или всички вещи на обща стойност от 402.30 лева, от владението на Д. Г. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като взел същите и напуснал помещението.

През нощта, около 00:00 часа на 29.08.2021г. М. станал до тоалетна и видял, че тези вещи ги няма на мястото, където ги оставил, а леглото на подсъдимия Д. било празно, него го нямало, както и багажа му липсвал. На сутринта пострадалият М. уведомил свидетелката Б. за липсата на вещите му, както и, че Д. също е напуснал с багажа си. Тъй като тя разполагала с телефонен номер за връзка с подсъдимия, му звъннала, но никой не отговорил.

След това свидетелката Б. намерила профила на подсъдимия Д. във Фейсбук и му писала да върне вещите, но той отговорил, че нищо не е взимал. От тогава изгубили връзка с него. Затова М. подал сигнал за кражбата в полицията и представил снимка от профила на Д. с цел неговото издирване.

Вечерта на 29.08.2021г. пострадалият М. разказал на Л. и У. за случая, когато се прибрали от работа, тъй като и двамата излизали много рано сутрин, но те не били видели нищо, след като през нощта били заспали, а на сутринта не обърнали внимание дали Д. си е в леглото и къде са вещите на М..

Междувременно, подсъдимият Д. след като отнел мобилния телефон, марка „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725 и лаптоп – преносим компютър, марка „Ейч Пи“, модел „Пробуук 6550б“ с безжичен модем за интернет напуснал помещенията, които ползвал под наем. Той поставил СИМ картата си в телефона и го ползвал на 29.08.2021г., а след това го заложил в заложна къща, с неустановен адрес.

Подсъдимият Д. и свидетелят К. през 2021г. работили заедно и К. му споделил, че мобилния му телефон се счупил. Тогава, подсъдимият му предложил да отидат до заложната къща, където заложил няколко телефона и К. да си избере. Отишли до заложната къща, където Д. заложил процесния телефон. К. го харесал и му платил 60 лева за него, които подсъдимия предал на служителя и така му бил издаден документ за обратно изкупуване.

Свидетелят К. се прибрал вкъщи и разказал на съпругата си – свидетелката К.а 4 за случая. След това СИМ картата на бащата на К. – свидетеля Ш., била поставена в телефонния апарат, който се ползвал от всички, както и от децата на семейство К.и.

Подсъдимият Д. напуснал страната и бил обявен за общодържавно издирване. От свидетелите М., Б. и К. било проведено разпознаване по снимки, съответно на 02.03.2023г. и на 22.05.2023г., на което действие първите двама от тримата поотделно посочил И. Д., като лицето което било под наем в помещенията с М. и напуснало с вещите му, а свидетелят К. го разпознал като лицето, което му продало телефона от заложната къща. Последният с протокол за доброволно предаване на 01.02.2022г. предал мобилния телефон, марка „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725 и вещта била върната на собственика с разписка от 26.07.2022г.

По линия на международното сътрудничество, подсъдимият Д. бил върнат в Р. България от Унгария на 19.04.2023г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите М. и Б., дадени в съдебно заседание и приобщените чрез прочитане от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК показания на свидетеля М. от 28.10.2021г. на л.12 от досъдебното производство и на свидетелката Б. от 28.10.2021г. на л. 14 от досъдебното производство; от показанията свидетелите Л., К.а, К., Ш. и У., депозирани пред първоинстанционния съд, както и от приобщените чрез прочитане от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал.

5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на Л. на л. 33 от досъдебното производство и частично от показанията на К.а от 01.02.2022г. на л.74 от досъдебното производство; от заключението по съдебно-оценителната експертиза; от писмените доказателства – гаранционна карта за лаптоп „Пробуук 6550b“ и касов бон за закупуване мобилен телефон „Моторола“ с ИМЕИ номер 356951301988725, протокол за доброволно предаване от 01.02.2022г., разписка за връщане на мобилен телефон от 26.07.2022г., 2бр. протоколи за разпознаване на лица и предмети от 02.03.2023г., протокол за разпознаване на лица и предмети от 22.05.2023г., докладна записка от 08.02.2022г. с анализ на справка за трафика, предоставена на оптичен носител от „БТК“ ЕАД, протоколно определение от 18.05.2024г. на СРС, 107-ми състав по ЧНД №6858/24г., характеристична справка и справка за съдимост; от веществените 5 доказателства – 2бр. оптични носители /CD - диска/, съответно на л. 62 и л. 80 от досъдебното производство.

Въззивният съдебен състав не намери процесуални нарушения във връзка с формиране на фактическите изводи на първия съд с оглед извършената от него дейност по събиране и проверка на доказателствата. Не се наблюдава неправилна оценка както на отделни доказателства и доказателствени средства, така и в тяхната взаимна връзка, което е довело до извеждане на правилни изводи относно относимите фактически обстоятелства за състава на престъплението, а и обстоятелствата, при които е извършено.

Доказателствената съвкупност е събрана с необходимата всестранност и пълнота, като надеждна база за извеждане на обективни фактически изводи.

Районният съд е обосновал същите, извършвайки дължимия доказателствен анализ по начин, даващ възможност за проследяване на формиране на фактическите му изводи и при спазване на правилата на логиката.

Въззивният съд намира за коректен общия извод на районния съд, с който се е доверил на всички гласни доказателствени средства, произхождащи от свидетелите по делото. Обективна е преценката за последователност и логичност на изложенията на свидетелските показания и липса на противоречия между тях, а непълнотата в отделни детайли, касаещи показанията, правилно е преценена, като произхождаща от естествената загуба на спомен с времето. Доказателствената необходимост за пълнота при изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства е удовлетворена удачно с процесуалните способи на прочитане на показанията на свидетелите, депозирани пред орган на досъдебното производство.