Определение № 24130 от 28.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12897/2025
- Вид
- Определение № 24130
- Подписан
- 28.11.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Стоян Стоянов Петров, Полина Любомирова Амбарева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24130 гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100512897 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Трансимпекс трейдинг“ ООД, чрез управителя Д. П., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9151 от 27.03.2025 г. по ч. гр. д. № 15804/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските – за сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение, която длъжникът следва да заплати на заявителя „А1 България“ ЕАД.
В жалбата се развиват съображение, че присъденото в полза на „А1 България“ ЕАД със заповедта адвокатско възнаграждение размер на 400 лв. е прекомерно и не отговоря на фактическата и правна сложност на делото. Навеждат се съображения, че присъденият хонорар е близък по размер на претендираните вземания, а единствените действия, които е извършил процесуалният представител на заявителя, се изразявали в подаване на бланкетно заявление по образец. Ето защо, се иска заповедта за изпълнение да бъде изменена в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
Насрещната страна „А1 България“ ЕАД е подала отговор на частната жалба, с който оспорва същата. Развива съображение, че заплатеният адвокатски хонорар бил в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следвало да се намаля, макар и да се касаело за бланкетно заявление.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:
Пред Софийски районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД против „Трансимпекс трейдинг“ ООД за вземания в общ размер от 564,73 лв. Претендирани са и разноски.
СРС е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.03.2025 г. по ч. гр.
1 д. № 15804/2025 г. за посочената сума, както и за сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.
По силата на приложимото общо правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК заявителят в заповедното производство има право на разноски за адвокатско възнаграждение, ако е бил представляван от адвокат, съразмерно на уважената част от заявлението.
В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.
Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед така даденото разрешение по преюдициалното запитване /задължително за съдилищата/, при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. В случая със заповедта за изпълнение в полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Заповедното производство е едностранно, като при заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК извършената от пълномощника на заявителите работа се изчерпва с изготвяне и подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /освен при вземане, основано на потребителски договор, при което се изисква представяне на документи/. Като процесуално действие, изготвянето на заявлението принципно не представлява фактическа и правна сложност. Касае се за заповедно производство по чл. 410 от ГПК, в рамките на което не се провежда доказване на заявените претенции, не се провеждат съдебни заседания, а заповедта за издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Висока сложност не се разкрива и от предмета на делото. От друга страна, следва да се съобрази, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, освен данните за страните и претендираните вземания, следва да бъдат посочени обстоятелствата, на които се основават тези вземания, с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща към изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК, което е предпоставка за редовност на заявлението. С оглед на това, не може да се приеме, че процесуалното действие по подаване на заявлението се изразява само в елементарно попълване на данни в утвърден образец и за него се дължи винаги минимално възнаграждение. При 2 преценката за извършената от адвоката работа следва да се съобрази, от една страна, естеството на производството и участието на пълномощника на заявителя в него, изразяващо се в извършване на едно процесуално действие /подаване на заявление/, а от друга - конкретното съдържание на заявлението, както и материалният интерес. Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивният съд намира, че адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение на заявителя е 200 лв. Възнаграждение в по-голям размер няма да е съответно на фактическата и правна сложност на делото, а би довело до неоснователно обогатяване на страната, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Предвид гореизложеното, заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 200 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9151 от 27.03.2025 г. по ч. гр. д. № 15804/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3