Определение № 816 от 24.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. София, 24.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Иванка Шкодрова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.317, вр. чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК.

С определение № 2236 от 01.08.2023г. по ЧНД № 638/2023г. , СГС, НО, 36 състав на основание чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК се е произнесъл по въпроса за разноските и е осъдил В. П. Й. да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение на назначения му служебен защитник.

Недоволен от определението на Софийски градски съд е останал осъдения В. П. Й., който в законния срок е депозирал въззивна частна жалба. В жалбата се сочи, че е в затвора и е безработен от 2015г. Предвид 20 годишната присъда ще е безработен до 2035г. Личната партида в затвора му била запорирана и не получава пари дори за най-необходимото. При назначаването на служебен защитник не му било разяснено, че при неуважаване на искането ще дължи пари за защитата. Позовава се на директиви на ЕС и чл.6 от ЕКЗПЧ, според които правната помощ следва да е безплатна. Прилага декларация за гражданско и материално състояние. Моли да бъде отменено определението на СГС.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, като извърши цялостна служебна проверка на определението, намери за установено следното:

По повод на постъпила молба от осъдения Й. за условно предсрочно освобождаване, с разпореждане от 06.02.2023г. съдията-докладчик е насрочил 1 съдебно заседание по реда на чл.437 от НПК за разглеждане на образуваното дело.

С разпореждането съдията е разяснил правото на лишения от свобода да се яви със защитник /упълномощен/ или да поиска да му бъде назначен служебен защитник /в случаите на чл.94, ал.1 от НПК, при липса на упълномощен/, както и че в случай, че не може да упълномощи защитник и иска да му бъде назначен служебен такъв, следва да уведоми съда своевременно преди датата на насроченото съдебно заседание.

В проведеното на 21.02.2023г. открито съдебно заседание л.св. Й. се е явил, доведен от Затвора ***, без упълномощен защитник. Същият е заявил следното: “За мен не представлява значение дали имам защитник. Не държа да имам такъв.“. Независимо от това изявление на Й., съдебният състав е счел, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото поради неявяване на защитник на осъдения, като се е мотивирал с това, че същият към момента изтърпява наказание лишаване от свобода и е задържан под стража, което съобразно изискванията на чл.94, ал.1, т.6 от НПК прави задължителна защитата му.

На 21.02.2023г. е изпратено писмо с искане до САК, ведно с препис от протоколното определение, с което е предоставена правна помощ на Й..

Видно от уведомително писмо изх. № 228/21.02.2023г. на САК, за осъществяване на правна помощ по отношение на лицето В. П. Й. е определена адв.М. А..

В проведеното на 22.02.2023г. открито съдебно заседание съдът е взел становища на страните във връзка със защитата на л.св. Й.. Същият е заявил, че е съгласен да го представлява адв.А. в производството, която от своя страна е заявила, че е запозната с делото и има готовност да поеме защитата.

С нарочни определения съдът е предоставил правна помощ на В. П. Й. по НЧД № 638/23г. на СГС и е назначил за служебен защитник адв.М. А..

С протоколно определение № 819 от 22.02.2023г. по ЧНД № 638/2023г. на СГС е оставена без уважение молбата на В. П. Й. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание “лишаване от свобода“ по присъда № 3 от 11.01.2011г. по НОХД № 1773/2010г. на СГС.

Определението е потвърдено с определение № 253 от 16.03.2023г по ВНЧД № 265/23г. на САС.

След влизане в сила на определението на съда, с което е оставена без уважение молбата на Й. за условно предсрочно освобождаване, по повод депозирано на 18.07.2023г. искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за служебна защита, предоставена на лишения от свобода В.

2

П. Й. по ЧНД № 638/2023г., СГС, НО, 36-ти състав е провел производство по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл. 2 от НПК, във връзка с чл.189, ал. 3 от НПК.

СГС е взел предвид, че в хода на съдебно производството пред СГС по ЧНД 638/2023г. по реда на член 437 от НПК, на лишения от свобода В. П. Й. е назначен служебен защитник - адв.М. Т. А. при САК, която е осъществявала защитата в рамките на открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2023г., и въз основа на приложеното Решение № CO-SF2203-14506/2023r. от 20.06.2023г. на Националното бюро за правна помощ, видно от което на участващия в делото служебен защитник е изчислено, определено и изплатено възнаграждение в размер на 170 лева, и след като е съобразил, че същото е в съответствие с Наредбата за заплащане на правна помощ, е осъдил Й. да заплати посочената сума, която да заплати по сметка на НБПП. Като правно основание за осъждането съдът е посочил разпоредбата на чл.189, ал.

3 от НПК и се е обосновал с това, че разноските представляват възнаграждение за предоставена правна помощ от назначения служебен защитник на В. П. Й..

При тази фактология, САС намери частната жалба за основателна, а определението на СГС за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон.

Във връзка с Изпълнение на наказанията /Глава 35 от НПК/ в процесуалния закон е предвидено производство по предсрочно освобождаване - чл.437 до чл.442 от НПК. Редът за разглеждане на предложението или молбата за предсрочно освобождаване е разписан в чл.439, ал.1-6 от НПК. Съгласно ал.3 на посочената процесуална норма, осъденият има право на защитник. Съдът назначава служебен защитник само когато осъденият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието налагат това. По въпроса за служебната защита, посочената процесуална норма се явява специална по отношение на общата такава по чл.94 от НПК, която предвижда случаите на задължително участие на защитник. Следователно, като е назначил служебен защитник на л.св. Й. на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК, СГС е допуснал процесуално нарушение. Й. не е задържано лице по смисъла на посочената разпоредба, която визира случаите на задържане извън мярката за неотклонение „Задържане под стража“, а е лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода по влязла в сила присъда. Освен това, в производството по предсрочно освобождаване има изричен регламент във връзка с участието на служебен защитник и при наличието на какви предпоставки това се допуска. САС констатира, че в случая не са били налице визираните в чл.439, ал.3 от НПК предпоставки за назначаване на служебен защитник, тъй като в съдебното заседание, в което е бил поставен за обсъждане въпросът за защитата, л.св. Й. изрично е заявил: „Не държа да имам такъв.“. Отсъствието на изрично желание на осъдения да има защитник прави недопустимо предоставянето на правна помощ чрез служебен защитник в това производство. При това положение, СГС е следвало да разгледа делото с 3 участие на осъдения Й. и останалите лица, посочени в чл.439, ал.2 от НПК.

Вместо това, напълно незаконосъобразно, и при липсата на каквото и да е правно основание, СГС е отправил искане до съответния адвокатски съвет за определяне на служебен защитник, а впоследствие е назначил като такъв определената от САК адв.А.. Изводите за процесуална незаконосъобразност на определението за назначаване на служебен защитник не се компрометират от обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание на 22.02.2023г. осъденият е заявил, че е съгласен адв.А. да го представлява, което следва да се разбира като липса на възражения по отношение на конкретно определения от САК адвокат. Според САС това негово заявление за съгласие с назначаването на адв.А. не може да се приравни на желание да има защитник по смисъла на чл.439, ал.3 от НПК, което е изводимо и от развитите възражения в жалбата, според които не са му били разяснени правата във връзка със служебната защита, както и какви са последиците от това.

При положение, че на осъдения Й. е назначен служебен защитник без негово желание, в нарушение на чл.439, ал.3 от НПК, както и че по отношение на същия не са налице условията за задължителна защита по чл.94, ал.1, т.6 от НПК, СГС не е имал основание да го осъди да заплати определеното на служебния защитник от адвокатския съвет възнаграждение.

Следва да се посочи, че при наличие на специална норма, която урежда въпросите на служебната защита в производство по предсрочно освобождаване, неприложима се явява и разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, респ. задължителната тълкувателна практика по нейното приложение, на която неправилно се е позовал първостепенният съд при постановяване на определението си.

По изложените съображения, САС намери, че обжалваното определение на СГС следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и по същество бъде оставено без уважение искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за служебна защита, предоставена на лишения от свобода В. П. Й..

Водим от горното САС, НО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2236 от 01.08.2023г. по ЧНД № 638/2023г. на СГС, НО, 36 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 18.07.2023г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за служебна защита, предоставена на лишения от свобода В. П. Й. по ЧНД № 638/2023г. по описа на СГС, НО, 364 ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5