Решение № 5868 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5868 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110145732 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, уточнена с молба с вх. № 369026/11.11.2025 г., против Р. Б. С. и К. Б. К., в качеството им на наследници на А. К. К., с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на топлофикационното дружество сумата в общ размер на 320,10 лева, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Ф.Ж.“, бл. *, вх.

*, ет. *, ап. ** с аб. № ***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 69,20 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 13.11.2024 г., сумата в размер на 6,71 лева, представляваща 2 незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата в размер на 1,83 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.12.2021 г. до 13.11.2024 г., като процесните вземания се претендират в условията на разделна отговорност, при квоти, от по ½ ид. част за всеки от ответниците.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителите не е изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежава право на 1 собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Р. Б. С. депозира отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Поддържа, че не дължи процесните суми, тъй като няма качеството наследник на длъжника. Сочи, че на 14.10.2025 г. е направила отказ от наследство на покойния наследодател – А. К. К.. Поддържа, че отказът е вписан в специалната книга на съда под № 2242/15.10.2025 г., за което е издадено съдебно удостоверение, което представя. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Б. К., депозира отговор, в който излага твърдения, че е извършил отказ от наследство на наследодателя си А. К. К., който отказ бил вписан с вх. № 367123/11.11.2025 г. в СРС.

По делото е конституирано трето лице-погамач „Техем сървисис” ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за 2 продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, от който се установява, че на 30.07.1976 г. собствеността върху процесния имот е придобита от лицата П.П.С. и Б.П.С.. В договора не е посочено някое от двете лица да е придобил по-голям дял от имота, поради което следва да се приеме, че всеки от тях е придобил ½ ид. част от същия.

Видно от удостоверението за наследници на П.П.С. се установява, че същият е починал на 30.04.1981г. и е оставил като наследници единствено негови братя и сестри, които на свои ред са заместени в наследяването от П.С.П. и А. К. К..

От удостоверението за наследници на втория купувач на процесния имот - Б.П.С., се установява, че същият е бил син на П.П.С.. След смъртта му, настъпила на 07.02.2023 г., същият не е оставил низходящи или възходящи от втора и по-горна степен, като негови наследници са роднините му по съребрена линия, които са наследници и на неговия баща П.П.С..

По делото е прието удостоверение за наследници и на А. К. К., видно от което същият е починал на 27.07.2014г., като е оставил за наследници двамата ответници Р. Б. С. и К. Б. К..

Видно от удостоверение изх. №104952/15.10.2025г. по описа на СРС, 84 с-в, Р. Б. С., е направила отказ от наследството на А. К. К., като отказът е вписан в специалната книга на СРС под №2242/15.10.2025г. По делото са приети решение №20547/12.11.2025г. по ч.гр.д. №50093/2025г., както и постановление за прекратяване на изпъл.дело№1591/2018г. по описа на ЧСИ В.М., от които е видно, че К. Б. К., се е отказал от наследството на А. К. К., като отказът е вписан под №2477/13.11.2025г. в особената книга на СРС. С вписване на валидно направените пред районния съдия откази от наследство, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая двамата ответници се лишават от включените в наследството права и не приемат включените в него задължения. Така те не само престават да бъде наследници, но се счита, че не са били такива, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за недоказано наличието 3 облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до процесния имот през процесния период.

Ответниците не са материалноправно легитимарани да отговаря по предявените искове, защото не се доказа качеството им на клиент на ТЕ за битови нужди. Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответниците имат право на разноски, като същите не са претендирали.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Р. Б. С., ЕГН ********** и К. Б. К., ЕГН**********, в качеството им на наследници на А. К. К., осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на топлофикационното дружество сумата в общ размер на 163,66 евро (320,10 лева), представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „Ф.Ж.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** с аб. № ***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 35,38 евро (69,20 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 13.11.2024 г., сумата в размер на 3,43 евро (6,71 лева), представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата в размер на 0,94 евро (1,83 лева), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.12.2021 г. до 13.11.2024 г., като процесните вземания се претендират в условията на разделна отговорност, при квоти по ½ ид. част за всеки от ответниците.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис” ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5