Определение № 1909 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1909 гр. София, 16.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20241000502882 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молби, съответно с вх. № 12385/09.05.2025 г. на ищеца „ВМВ ТИМ“ ЕООД и с вх. № 10948/23.04.2025 г. на ответниците Д. Й., А. Н. и М. П., за допълване и изменение на постановеното по делото Решение № 471 от 16.04.2025 г. по настоящото гр. д. № 2882/2024 г., в частта за разноските.

Формулираното от ищеца искане е съдът да присъди и разноските, които е сторил пред първата съдебна инстанция с оглед изхода на спора, а на ответниците – да бъде намалено заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност, в който смисъл същите са пледирали и в проведеното открито съдебно заседание.

Софийският Апелативен съд, като се запозна с наведените от страните възражения и доводи, намира следното:

Молбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

По молбата на въззивника „ВМВ ТИМ“ ЕООД за допълване на решението в частта за разноските:

Молбата е основателна. Отговорността за сторените по делото разноски се разпределя съобразно изхода на спора. Това обвързва въззивния съд, в случай, че отмени изцяло или частично първоинстанционното решение, да измени или отмени същото и в частта за разноските, които страните са извършили пред тази инстанция. В конкретния случай обжалваното решение на първостепенния Софийски градски съд е отменено изцяло и вместо това предявеният иск е уважен. Това налага направените разноски от ищеца в първата инстанция също да му бъдат присъдени. Ето защо, ответниците 1 следва да бъдат осъдени да заплатят допълнително на молителя и сумата от 2020 лв.

По молбата за изменение на решението в частта за разноските на ответниците Д. Й., А. Н. и М. П.:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 от ЗАдв. По силата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Анализът на цитираните правни норми налага изводът, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не може да бъде намаляван, когато той е справедлив и обоснован, а той е такъв, когато съответства на сложността на делото от фактическа и правна страна.

В случая делото се отличава със сравнително висока фактическа и правна сложност, страните са повдигнали множество доводи и възражения, като са ангажирали и значителни по обем доказателства, при същевременно относително висок материален интерес (съизмерим с цената на процесните два апартамента), което очевидно е мотивирало и самите ответници – физически лица да заплатят на своя адвокат дори по-високо възнаграждение (в размер на 9 000 лв.) от това, което е заплатил ищеца в размер на 6 000 лв.

Обстоятелството, че делото пред въззивната инстантция е решено в едно заседание не прави делото по-малко сложно. Това е така, защото въззивният съд е съд по същество, който разглежда повторно делото, като се произнася по всички доводи и възражения, които се поддържат във въззивната жалба и отговора, съобразявайки целия доказателсвен материал. Ето защо, съобразявайки минималния размер на адвокатското възнаграждение, определим по реда на чл. 7, ал. 2, т.5 Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (Загл. Изм. ДВ бр. 14/2025 г.), който възлиза на 11 901.77 лв., с действително заплатеният от въззивника, в размер на 6 000 лв., настоящият състав намира, че хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е налице, поради което и възнаграждение то правилно не е било редуцирано от въззивния състав, въпреки своевременно направеното искане в този смисъл от пълномощника на ответниците.

По изложените съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 471 от 16.04.2025 г. по настоящото гр. д. № 2882/2024 г. в частта за разноските, като

2

ОСЪЖДА М. Ц. И., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, А. Н. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, М. Р. П.а – Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***, и Д. Й. Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплатят на „ВМВ ТИМ" ЕООД, с ЕИК: 201753540 и седалище и адрес на управление: гр. София 1618, ул. „Любляна" № 46, ет. 11, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2020 лв., направени разнонски по делото пред първата съдебна инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 10948/23.04.2025 г. на Д. Й.

Й., А. Н. Н. и М. Р. П., за изменение на Решение № 471 от 16.04.2025 г. по настоящото гр. д. № 2882/2024 г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3