Акт № 462 от 03.02.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 216

Номер

216

Година

15.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.22

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова дело номер

20124100500470 по описа за

2012 година

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 191/23.02.2012г., постановено по гр.д. № 3441/2011г. В. Районен съд е приел за установено по реда на чл. 415 от ГПК, че П. Д. К. дължи на „Т.” В. Т. сума от 132,29лв. за ползваната битово гореща вода за месеците 12.2007,01.2008,и 04.2008г., сумата от 404,09лв. представляваща топлоенергия за отопление на имота му, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода от 08.2008г. до 04.2011г., както и сумата от 113,53 лв. законна лихва до подаването на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС.

Със същото решение са отхвърлени като погасени по давност исковете на „Т.” В. Т. против П. Д. К. за установяване дължимост на сумата 358,28лв., представляваща неизплатена топлоенергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и такса за разпределение за периода от 12.2007г. до 03.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на „Т.” В. Т. против П. Д. К. за установяване дължимост на сумата от 202,04лв., представляваща неизплатена топлоенергия за отопление на имота, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода от 08.2008г. до 04.2011г., както и на сумата 56,76лв. законна лихва за времето от юни 2008 до подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Д. К. чрез неговия процесуален представител адв. Ш. – РАК. Обжалва се решението в неговата цялост, като се претендира отмяната му и отхвърляне на предявените против въззивника искове.

Навеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че ищецът- сега въззиваем, не е доказал наличието на валидно възникнало договорно отношение с ответника. Развиват се подробни съображения в подкрепа на това възражение, като се сочи, че не са налице валидни решения на общото събрание на съответната етажна собственост, установяващи наличието на действителна воля за топлоподаване за целия период, посочен в исковата молба. Наведено е и възражение, че е нарушена разпоредбата на чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. при начисляването на суми, чиято дължимост се претендира да бъде установена в повдигнатия пред съда спор. Сочи се, че през процесния период е било налице превишение на количеството енергия отделена от сградната инсталация спрямо количеството топлоенергия, отдадена за отопление на отделни имоти в етажната собственост. При това положение топлофикационното дружество е било длъжно да уведоми писмено потребителите в сградата, което то не е сторило. В тази връзка според въззивника не е доказано законосъобразното и съответно на методиката изчисляване на дължимите от потребителите суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Тъй като според въззивника ищецът по делото не е изпълнил своето задължение да уведоми потребителите в етажната собственост, където се намира и имотът на ответника за възникналата промяна в съотношението на отдаваната от сградната инсталация и потребяваната реално от отделни абонати топлоенергия, волята на една от двете страни по евентуално наличния договор за доставка е била опорочена. Това от своя страна довело до нарушаване принципа на равнопоставеност на страните по договора. В полза и на това възражение са развити подробни доводи, като крайният извод от тях е, че ищецът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Претендират се разноски.

В подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба въззиваемият е заел становище за нейната неоснователност. Развива подробни доводи в противовес на възраженията на въззивника. Сочи, че изцяло е спазена въведената методика за дялово разпределение и сумите, дължими от ответника за процесния период, са правилно начислени.

Посочва също, че действително почти през целия период, посочен в исковата молба процентът топлоенергия, отдаден от сградната инсталация превишава 50% от общо постъпилата топлоенергия в абонатната станция, но с оглед изменението на чл.143 от ЗЕ това обстоятелство не водело до неблагоприятни последици. Влияние върху количеството енергия за сградна инсталация оказвали различни фактори, подробно изброени.

Оспорва се твърдението за липса на сключен договор между „Т.” В. Т. и потребителите, като се сочи, че е налице такъв, сключен при общи условия, при спазване изискванията на чл.150 от ЗЕ.

В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото деоказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на Закона, приема за установено следното:

Подадената жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт. Тя е частично допустима, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е приел за установено, че ответникът дължи на ищеца конкретни суми за потребена толпоенергия, топла вода, отдадена топлоенергия от сградната инсталация, такса за дялово разпределение и лихви, като за част от тях е отхвърлил исковете като погасени по давност, а за друга част е уважил исковете. Също така частично е отхвърлена исковата претенция за установяване дължимост на сума като неоснователна и недоказана. Тъй като спрямо ответника е предявен положителен установителен иск, същият няма правен интерес да обжалва решението в последната му цитирана част, понеже то е постановено в негова полза. В тази си част жалбата на П. К., се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по въззивното дело в тази му част следва да бъде прекратено.

Жалбата против решението в останалата му част е процесуално допустима. Макар да са отхвърлени част от претенциите на ищеца като погасени по давност, всъщност с решението се признава съществуването на материалното право в полза на ищеца, а ответникът-сега въззивник-оспорва неговото съществуване. Ето защо в тази и част жалбата също се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество жалбата, в частта, в която е допустима, е основателна, по следните съображения:

С исковата си молба ищецът „Т.” В. Т. сочи, че ответникът му дължи суми за топлинна енергия на имот, негова собственост в размер на 203,98лв. за периода 12.2007г., 1,2,3,12.2008г.,1,2,3,12.2009г., 1,2,3,12.2010, суми за топлоенергия за битово гореща вода, в размер на 132,29лв. за месеците 12.2007,01,2008, 4.2011г, суми за топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация за периода от 12.2007г., 1,2,3,12.2008г.,1,2,3,12.2009г., 1,2,3,12.2010 и 1,2,3.2011г. общо в размер на 600,80лв., както и такса разпределение на топлинната енергия за периода 2007-2011г. в общ размер на 130,00лв., както и лихва за забава върху главницата, считано от падежа на всяко едно задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда в общ размер на 224,29 лв.

Сочи се още, че по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2239/2011г. на ВТРС, като в установения от закона срок ответникът е възразил против нея. В тази връзка е отправена молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че вземането на ищеца за сумите, посочени по – горе, съществува.

Ответникът е оспорил иска, като е посочил, че за част от сумите, претендирани от ищеца, вземането му е погасено по давност.

На следващо място се възразява, че понеже ответникът не е ползвал парно отопление за собствения си имот, то той не дължи изобщо сумата, претендирана като топлоенергия за отопляване на апартамента му.

Възразено е още и че не е налице валиден договор между потребителите и ищеца, въз основа на който да се дължат исковите суми. Претендира се претенциите да бъдат отхвърлени, като се присъдят и разноски.

От данните по делото според настоящия състав по безспорен начин се установява, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия, доставяна от „Т.” В. Т. за периода, посочен в исковата молба.

Това обстоятелство се установява от представените от ищеца писмени доказателства- протоколи от проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост, заявки за отопление, договори за осъществяване на дялово разпределение на доставената топлоенергия. Възраженията на ответника за липса на договор между него и ищеца са неоснователни, поради факта, че в случая се касае за договор, сключен при общи условия. Разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ урежда процедурата п¯ предложението и одобряването на общите условия на договора между топлопреносното предприятие и потребителите. Ответникът не е навел възражения за липсата на представени, одобрени и публикувани съобразно горецитирания законов текст общи условия от страна на „Т.” В. Т. Нещо повече - самият ответник се позовава именно на тези общи условия, които, макар и да не са представени по делото, не се спори, че съществуват.

Възраженията на ответната страна касаят по-скоро наличието на пороци в решенията на общото събрание на етажната собственост. Тези възражения обаче не може да обосноват извод за липсата на валидно облигационно правоотношение между ищеца като топлопреносно предприятие и потребителите на топлинна енергия на територията на В. Т. Нещо повече, дори и да са основателни, релевирани в настоящия процес, тези възражения не може да доведат до отмяна на решенията, приети от общото събрание на етажните собственици, доколкото за отмяната на тези решения съществува специален ред, предвиден в ЗУЕС,респ. ПУРНЕС /отменен, но действащ към момента на приемане на част от цитираните решения на ОС/. След като ответникът е имал възможността да оспори всички, приети от общото събрание на етажните собственици решения по реда на сочените нормативни актове и не е сторил това, съдът следва да се съобрази с тези решения, без да обсъжда тяхната законосъобразност.

Заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, установява, че през процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдявана, като отчитането на подадената топлоенергия е било редовно и в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е посочило и изчислените от него, дължими от ответника суми.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415,вр. чл. 422 вр. чл. 79,ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Тези искове са допустими, доколкото са предявени в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК.

По същество исковете са неоснователни, по следните съображения.

От данните по делото безспорно се доказва, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца, по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ.

С оглед заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че възражението за недължимост на суми за отопление имота на ответника, поради липса на реално потребление, е неоснователно. При въведената система за дялово разпределение в конкретната етажна собственост, и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, ответникът не би могъл да демонтира отоплителните тела в имота си от сградната инсталация. При това положение е напълно възможно въпреки спряното топлоподаване в имота на ищеца, през отоплителните тела да е преминавало известно неголямо количество топлоенергия.

Предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът би следвало да дължи и суми за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за битова гореща вода, ако такава е ползвана. Би следвало да се дължи и таксата за извършване на дялово разпределение за процесния период.