Решение № 1525 от 18.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1525

17.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

5-ти търговски

На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002220 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „А.П.Мьолер – Мерск А/С“, действащо под наименованието „Мерск лайн“, датско дружество, чрез пълномощника му адв.Ж. Я. от АК Варна насочена против Решение № 517/13.03.2020 г., постановено по т.д. № 720/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.134 ЗЗД от въззивното дружество против ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД за осъждане на последното да заплати на „К.“ЕООД на осн.чл.229 КЗ /отм./ сумата от 162 000 щатски долара, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена със застрахователна полица № 3440А000625, между ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, като застраховател, и „К.” ЕООД, като застрахован, за настъпил покрит риск, а именно ангажирането на договорната отговорност на застрахования за претърпени имуществени вреди, причинени на „А.П.Мьолер – Мерск А/С”, изразяващи се в пълна липса на товар, настъпила по време на извършвания от „К.” ЕООД автомобилен превоз, възложен с договор за превоз, сключен на 01.05.2010 г., между „А.П. Мьолер – Мерск А/С” и „К.” ЕООД, за който превоз е издадена товарителница № 001569/ 24.04.2012 г., и сума в размер на 11 644, 18 лв. , представляваща разноски за уреждане на претенциите по сключения застрахователен договор, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 423,10 щ.д., представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение, начислено за периода от 26.04.2012 г. до 23.04.2014 година.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на материалния закон – чл.229 КЗ /отм./, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на императива на чл.298 – чл.299 ГПК.

Поддържа, че въззвивникът-ищец не е увредено лице по смисъла на чл.265, ал.2 КЗ /отм./, а лице, което има качеството на „мултимодален превозвач – оператор“ и е платило обезщетение на увреденото лице – собственик на товара – „Тангра Шипинг енд Трейдинг ЛТД“.

1

Вида на обвързващия страните по делото договор, както и произтичащите за страните по него права и задължения, били установени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила Решение № 195/25.07.2016 г., постановено по т.д. № 649/2015 г. по описа на АС Варна, чиято сила на пресъдено нещо не била зачетена от първоинстанционния съд.

По подробно изложени съображения в горната насока се иска от настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното решение и по съществото на спора да уважи предявените срещу въззиваемия застраховател искове.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакуваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието обективно съединяване суброгационни искове от „А.П.Мьолер – Мерск А/С“, действащо под наименованието „Мерск лайн“, датско дружество, чрез пълномощника му адв.Ж. Я. от АК Варна, като процесуален субституент на „К.“ЕООД, ЕИК *** против ЗАД“Булстрад Виена Иншурънг груп“.

Твърдяло се е в исковата молба, че с влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд Варна по т.д. № 649/2015 г., дружеството „К.“ЕООД е осъдено да му заплати обезщетение за причинената от него пълна загуба на товар по CMR товарителница, в размер на 162 000 щатски долара, вкл. 2 423,10 щатско долара като обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 26.04.2012 г. – 23.04.2014 г. и сторените по посоченото дело разноски в размер на 11 644,18 лв.

Въз основа на последното първият ищец се снабдил с изп.лист за вземането си и образувал изп.д. № 621/2016 г. по описа на ЧСИ С. Д. - № 718 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Варна. По същото не успял да се удовлетвори, т.к. длъжникът не разполагал с имущество, а отделно от това длъжникът поискал спиране на изп.действия с обяснението /протоколирано от ЧСИ/ че преговарял с ответника, който участвал като помагач по в.т.д.№ 649/2015 г. по описа на АС Варна и очаква да получи дължимото му се обезщетение.

Повече от година обаче той бездействал и не предприемал действия за събиране на полагащото му се обезщетение, в размер на присъдените суми по цитираното т.д., полагащи му се на основание застрахователна полица № 3440А000625, издадена от ответника.

Със същата „К.“ЕООД е застрахован от ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ при условията на стандартна CMR застраховка „Отговорност на превозвача.

Т.к. щетата и размерът на дължимото се на втория съищец от ответника застрахователно обезщетение е определено по размер и е станало ликвидно и изискуемо от момента на влизане в сила на решението на АС Варна се поддържа, че била налице хипотезата на чл.380, ал.2, пр.второ КЗ и застрахователната претенция подлежала на удовлетворяване от момента, в който размерът е определен по съдебен ред.

С тези твърдения се обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на суброгационния иск по чл.134 ЗЗД срещу ответника застраховател по застрахователна полица 3440А000625, като в допълнение се сочи, че с нот.покана е поканил ответника да заплати в негова полза задължението си спрямо съищеца, но последният не сторил това.

Поискал е от съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на съищеца „К.“ЕООД, явяващ се длъжник на „А.П.Мьолер – Мерск А/С“, действащо под наименованието „Мерск лайн“, дължимото от него като застраховател на съищеца застрахователно обезщетение по застр.полица 3440А000625 в размер на 162 000 щатски долара главница, обезщетение за забавено изпълнение за периода 26.04.2012 г. – 23.04.2014 г. в размер на 2 423,10 щатски долара и сторените съдебно2 деловодни разноски в размер на 11 644,18 лв.

В депозираното становище съищецът „К.“ЕООД, чрез процесуалния си представите, поддържа допустимост и основателност на предявения иск.

В отговорите по исковите молби ответникът ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е оспорил предявения иск, като на първо място е навел доводи за неговата недопустимост, а алтернативно – неоснователност.

Поддържал е, че „Мерск лайн“, като увредено лице по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключен между „К.“ЕООД и БУЛСТРАД, има право на пряк иск за обезщетение срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

Затова и предявеният от него суброгационен иск по чл.134 ЗЗД бил недопустим.

На самостоятелно основание е възразил, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска по чл.134 ЗЗД, т.к. не било налице имуществено право на „К.“ЕООД срещу ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, което той да не упражнява, респ. – не било налице увреждащо бездействие.

Последното, т.к. за да възникне такова право за „К.“ЕООД, дружеството следвало да извърши плащане към „Мерск Лайн“ и едва тогава да търси заплатените суми от застрахователя на осн.чл.229 КЗ/ отм./.

На отделно основание е въвел възражение за погасяване по давност на имущественото право на „К.“ЕООД спрямо застрахователя, предвид че не било упражнено в установения в чл.197, ал.1 КЗ /отм./ петгодишен срок от датата на настъпване на застрахователно събитие.

Възразил е също, че не бил налице елементите от фактическия състав на чл.134 ЗЗД, вкл. и доказателства, че ищецът е кредитор на съищеца, както и че неупражняването на права на длъжника не застрашавало удовлетворяването на ищеца.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

От фактическа страна.

Страните не спорят по релевантния за предмета на производството факт, установен и от приобщените писмени доказателства /вкл. тези по приложеното в.т.д. № 649/2015 г. по описа на АС Варна/, че с влязлото в сила на 31.06.2017 г. решение № 195/25.07.2016 г. по това дело съищецът „К.“ЕООД е осъден да заплати на въззивното дружество сумата от 162 000 щатски долара, представляваща обезщетение за причинена пълна загуба на превозвания товар по сключен рамков договор за транспортна услуга и издадена товарителница в отсечката гр.София – пристанище Варна Запад, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.04.2012 г. до 23.04.2014 г. в размер на 2 423,10 щатски долара, както и сторени по делото разноски в размер на 11 644,18 лв.

Следва да се акцентира, че посоченото решение е било постановено при участието на въззиваемото застрахователно дружество, в качеството му на помагач на страната на ответника „К.“ЕООД.

Не се спори и е установено от останалите приложени по делото доказателства, че въз основа на това влязло в сила съдебно решение „Мерск лайн“се снабдило с изп.лист и образувало изп.д. № 621/2016 г. по описа на ЧСИ С. Д. с рег.№ 718 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Варна. По същото взискателят е поискал извършване на принудителни изп.действия чрез публична продан на три броя МПС, собственост на длъжника, като те са 3 били запорирани и е бил насрочен опис, който не е осъществен. В резултат на това по изп.дело не е постъпвала сума, реализирана от принудителни изп.действия. Взискателят по делото не е поискал да бъде присъединен като такъв по други дела, образувани срещу същия длъжник.

Няма спор и по другия установен от приобщения договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ /л.114 от първоинстанционното дело/ факт, че такъв е бил сключен между „К.“ЕООД и ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ под № 3440А000625, със срок на застраховката от 01.08.2011 г. до 31.07.2012 г. и с предмет на застраховката- отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие с конкретно посочени чрез регистрационните им номера четири броя товарни автомобили, сред които и контейнеровоз с рег. № ***.

Установен е от доказателствата по делото фактът, че именно с този товарен автомобил е бил осъществяван превоза на товара, за който с влязлото в сила решение на АС Варна „К.“ЕООД е осъден да заплати на „Мерск лайн“ обезщетенията за причинена пълна загуба на превозвания товар и за забава на паричното задължение по същото.

Тези релевантни за предмета на производството факти предпоставят следните правни изводи:

Правилни и съответни на установените по делото факти са изводите на пръвоинстанционния съд, че е сезиран с предявен иск е с правно основание чл. 134 от ЗЗД – т.нар. косвен иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, доколкото в случая не се касае за права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Процесуалната допустимост на такъв иск е обусловена от следните процесуални предпоставки: 1/ да е налице твърдение от ищеца - процесуален субституент, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ ищецът-процесуален субституент да твърди, че неговият длъжник е титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, но бездейства и не упражнява тези си имуществени права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на ищеца-процесуален субституент заплашва удовлетворяването на последния т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията /така и Решение № 138/05.01.2015 г. по т. д. № 1727/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 107 от 14.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 893/2018 г., I т. о., ТК/.