Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 11.06.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1062/2024
Вид
Решение № 101
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Милена Пейчева, Росица Радославова, Мирослав Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Русе, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500601062 по описа за 2024 година Производство по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 94/25.09.2024 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 13/2024 г. по описа на РРС, подсъдимият А. Ю. Х. от гр. Р. е признат за виновен, в това, че на 21.02.2020 година, в град Русе, причинил на Ш. Б. Х. от град Р. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати на Ш. Б. Х. 2000 лева - обезщетение за претърпени в резултата на деянието имуществени вреди, като иска бил отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 4000 лева неимуществени вреди и 3000 лева имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Х. бил осъден да заплати държавна такса по сметка на Районен съд 1

– гр.Русе в размер на 240,00 лева, съобразно уважения размер по граждански иск за причинени неимуществени вреди и разноски по делото. Х. бил осъден да заплати и разноски в полза на ОДМВР - Русе в общ размер на 3649 лева.

Присъдата е обжалвана от служебния защитник на частния обвинител и гражданския ищец с възражение за неправилност. Той изразява недоволство както от определения размер на наказанието, така и от присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Обезщетението е по ниско от пълния претендиран размер и не отговаря на принципите на справедливост. Освен това, твърди, че при постановяване на присъдата е допуснато съществено процесуално нарушение. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за разглеждане от друг състав или, алтернативно, да постанови нова присъда, като наложи ефективно наказание и определи обезщетение в пълния претендиран размер, съобразно претърпените вреди.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура Русе счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда е законосъобразна, правилна и справедлива, като предлага тя да бъде потвърдена изцяло въз основа на подробно изложените съображения.

Частният обвинител и неговият повереник поддържат въззивната жалба, изразяват недоволство от постановеното наказание и оспорват присъденото обезщетение като незаконосъобразно и несправедливо.

Защитникът на подсъдимия А. Ю. Х. - адв. Е. Т. от АК Русе, заявява, че съдът правилно е оценил обществената опасност на деянието и е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Той счита, че определеното наказание и отлагането му в изпитателен срок са законосъобразни и обосновани. Подкрепя и решението на съда относно присъденото обезщетение като справедливо.

След като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимна и надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок, ред и форма.

2

По съществото си жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, Районен съд - Русе е провел съдебно производство, при което е гарантирал правото на страните да участват пълноценно и да сочат доказателства, предоставил е пълна възможност на подсъдимия да се защитава и е взел е всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Ю. Х. е роден на **.**.**** г. в град Р., български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан.

Пострадалият Ш. Б. Х. и свидетелят С. Т. Х. били приятели. Последният запознал пострадалия с подсъдимия А. Ю. Х.. В началото на 2020 г. пострадалият Х. и свидетелят Х. се скарали, като от своя страна свидетелят Х. разказал на подсъдимия Х. за това.

На 21.02.2020 г. пострадалият Ш. Б. Х. излязъл да тича в кв. „Д.“, като се насочил към обект за хранене, намиращ се на паркинга на магазин „Лидл“. В същото време подсъдимият А. Ю. Х., с управлявания от него лек автомобил, минал покрай пощенския клон в кв. „Д.“, който се намирал зад магазин „Лидл“, и видял пострадалия. Подсъдимият Х. решил да се саморазправи с пострадалия Х. и в изпълнение на това свое решение паркирал управлявания от него автомобил, застигнал пострадалия, минал покрай него и без да му каже нищо му нанесъл удар с юмрук с дясната си ръка в областта на устата на пострадалия. В резултат на удара от устата на пострадалия потекла кръв, той усетил, че му липсва един зъб, а друг е счупен, след което видял избития зъб и парчето от другия на земята. После видял подсъдимия да се качва в автомобила си и да потегля.

Пострадалият Х. подал сигнал до органите на полицията и на следващия ден посетил съдебен лекар, където бил прегледан и освидетелстван.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, пострадалият е получил следните увреждания: счупване на втори горен ляв зъб на нивото на венеца, кръвонасядане и повърхностно нараняване на лигавицата на горна устна, кръвонасядане на венечната лигавица на горна зъбна редица. Дадено е заключение, че описаните увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени при инцидент на 21.02.2020 г., като 3 същите са причинили на пострадалия Ш. Х. загуба на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което може да се приравни на медикобиологичния признак - избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза. Според заключението на вещото лице, установеното счупване на втори горен ляв зъб и уврежданията по лигавицата на горната устна на пострадалия не са характерни и не отговарят на получени при захапване от страна на пострадалия на горната част на дланта на дясната ръка на подсъдимия А. Х..

Назначена и изготвена е комплексна съдебномедицинска експертиза, която да отговори на въпроса дали механизмът на причинените телесни увреждания на пострадалия Х. съвпада с изложеното в обясненията на обвиняемия Х., дадени в хода на досъдебното производство, както и със свидетелските показания. Вещите лица са дали заключение, че установените увреждания на пострадалия Х. - кръвонасядане и повърхностно нараняване по лигавицата на горната устна вляво, проектирани в областта на предните горни леви зъби, са характерни за получаване при удар в областта на устата. Такива увреждания на горната устна не се получават при хапещи действия от страна на изследваното лице. Посочено е също, че счупванията на предните зъби на нивото на венеца са характерни за получаване при удар в областта на устата и не са характерни за получаване при хапещи действия от страна на изследваното лице. Според вещите лица установените травматични увреждания на пострадалия Х. са характерни за получаване при удар с юмрук в областта на устата и добре отговарят на начина, описан в представените свидетелски показания на пострадалия.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на обвиняемия Х.. Според заключението подсъдимият А. Х. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност на дясна предкитка и гнойно възпаление на меките тъкани на дясна ръка, наложило хирургични интервенции. Дадено е заключение, че описаната рана е резултат от действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и по давност може да бъде получена при инцидента на 21.02.2020 г. Посочено е, че в представената медицинска документация има 4 данни за настъпила гнойна инфекция в областта на раната на дясната ръка, със следните микроорганизми: стрептококус вириданс и кандида парапсилозис, които са характерни за устната кухина на човек и добре отговарят на това, че са привнесени в раната в момента на получаването й. В представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО № ******/21.02.2020 г. е отразено по данни на обвиняемия, че разкъсно-контузната рана е получена от набождане на желязо.

Според вещото лице, въпреки липсата на други данни за процесното желязо, не може да се изключи раната да е получена и по този начин, но установената инфекция с горепосочените микроорганизми - стрептококус вириданс - не е характерна за получаване от случайни метални предмети. Същевременно в анатомичната област, в която е получена раната, е характерно да се получат увреждания при нанасяне на удар с юмрук. Обоснован е извод за висока вероятност описаната рана на изследваното лице да е получена по начина, посочен в показанията на пострадалия Х., а именно при удар с юмрук от страна на Х. в областта на зъбите му.

Назначена и изготвена е била и комплексна съдебномедицинска експертиза, според което заключение видът и локализацията на уврежданията на пострадалия Х., съотнесени към размера и локализацията на уврежданията на обвиняемия А. Х., сочат към извода, че установените травматични увреждания по обвиняемия не отговарят да бъдат получени при ухапване на същия от страна на пострадалото лице и добре отговарят да бъдат получени при удар с юмрук в областта на устата на свидетеля Х. от страна на обвиняемия Х.. Дадено е заключение, че получаването на разкъсно-контузни рани в областта на гръбните повърхности на предкитково - фалангеалните стави на ръцете са характерни за получаване при удар с юмрук в областта на зъбите на човек, като е възможно да се получат и рани с размери около 3 см.

Посочено е от вещите лица, че установените травматични увреждания на пострадалия са характерни за получаване при удар с юмрук в областта на устата и не са характерни за получаване при ухапване от негова страна.

За да постанови решението си, районният съд се позовал на доказателствата събрани чрез показанията на свидетелите Ш. Б. Х., Б. Ш. Х., Н. А. А., С. Т. Х. и Д. С. А., заключенията на приетите по делото съдебно медицински експертизи, както и писмените доказателства по делото и писмените доказателствени средства, приобщени по делото.

5

Фактическата обстановка е правилно установена и съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а правната квалификация - законосъобразна. Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт. Осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал.

Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението за което спрямо подсъдимия са предявено обвинение, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с релевантно значение са данните от гласните доказателствени средства, при спазване изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил признат за виновен по предявеното му обвинение. Като са изложени убедителни мотиви относно обективната и субективна страна на престъплението, както и подробни съображения относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание. Настоящият състав споделя изцяло доводите на първата инстанция.