Присъда № 35 от 24.09.2026, Районен съд - Севлиево

Срещу подсъдимата В. И. Е. от гр. Севлиево е предявено обвинение по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Предадена е на съд за това, че за периода м. октомври 2022 г. - м. юли 2025 г. включително, в гр. Севлиево, при условията на повторност, след като с Решение № 75/11.12.2020 г. по гр.д. № 815/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца С. Б. Е. в размер на 175 лв. и И.

Б.а Е.а в размер на 170 лв., с Решение № 22/20.02.2023 г. по гр.д. № 600/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево в размер на 210 лв. на С. Б. Е. и 200 лв. на И. Б.а Е.а и с Решение № 137/12.06.2025 г. по гр.д. № 336/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево по 270 лв. за всяко от децата С. Б. Е. и И. Б.а Е.а, съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски - общо 34 месечни вноски, общо за сумата от 13 680 лв. за двете деца.

Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

В съдебно заседание, проведено на 19.06.2026 година, защитникът на подсъдимата и самата тя заявиха, че правят искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимата Е. заяви, че разбира обвинението.

Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след като разясни на подсъдимата разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към предварителното й изслушване на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването В. Е. призна вината си, както и изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.

От направените самопризнания на подсъдимата Е., показанията на свидетеля Б.

Е. и Н. Д., дадени от тях в хода на досъдебното производство, и от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

С присъда по НОХД № 5/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязла в сила на 17.06.2022 г., В. Е. е осъдена за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, извършено през периода м.март 2021 г. - м.септември 2021 г., като й е наложено наказание Пробация.

С присъда по НОХД № 395/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязла в сила на 30.05.2023 г., В. Е. е осъдена за престъпление по чл.183 ал. 1 от НК, извършено през периода м. октомври 2021 г. - м. април 2022 г. и за престъпление по чл.183 ал.4, вр. ал.1 от НК, извършено през периода м.юли 2022 г. - м. септември 2022 г., като й е наложено едно общо наказание за двете деяния от една година Пробация.

Подсъдимата В. Е. и свидетелят Б. Е. живеели на съпружески начала в гр.

Севлиево и от съвместното си съжителство имат две деца - С. Б. Е., роден на 03.02.2016 г. и И. Б.а Е.а, родена на 24.07.2018 г. В началото на 2020 г. подсъдимата и св. Б. Е. се разделили, като той поел грижите за децата. С Решение № 75/11.12.2020 г. по гр.д.№ 815/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязло в сила на 15.02.2021 г., упражняването на родителските права по отношение на двете деца било предоставено на св. Е., а Е. била осъдена да им заплаща ежемесечна издръжка, чрез баща им, в размер на 175 лв. за С. и в размер на 170 лв. за И..

С Решение № 22/20.02.2023 г. по гр.д.№ 600/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 08.03.2023 г., размерът на издръжката, която подсъдимата 1

Е. била задължена да заплаща, бил изменен на 210 лв. за С. и 200 лв. за И..

В последствие, с Решение № 137/12.06.2025 г. по гр.д.№ 336/2025 г. по описа на РС-Севлиево, влязло в сила на 27.06.2025 г., подсъдимата Е. била осъдена да заплаща на децата си ежемесечна издръжка в размер на 270 лв. за всяко от тях чрез техния баща и законен представител Б. Е..

След влизане в сила на всяко от съдебните решения подсъдимата В. Е. изобщо не заплащала определената издръжка, за което била осъдена с посочените по-горе присъди. Въпреки това тя продължила да не изпълнява задължението си за издръжка на децата. Така за периода м.октомври 2022 г. - м. юли 2025 г. включително подсъдимата не изпълнила задължението си както следва: За детето С. Е. - 6 месечни вноски за периода м.октомври 2022 г. - м.март 2023 г. включително общо сумата от 1050 лв.; 27 вноски за периода м.април 2023 г. до м.юни 2025 г. включително за сумата от 5670 лв.; 1 вноска за м.юли 2025 г. за сумата от 270 лв. /общо дължима сума в размер на 6990 лв./ и за детето И. Е.а - 6 месечни вноски за периода м.октомври 2022 г. -м.март 2023 г. включително общо сумата от 1020 лв.; 27 вноски за периода м.април 2023 г. до м.юни 2025 г. включително за сумата от 5400 лв.; 1 вноска за м.юли 2025 г. за сумата от 270 лв. /общо дължима сума в размер на 6690 лв./.

Подсъдимата Е. призна изцяло фактите, изложени по – горе и заяви, че признава вината си. В хода на съдебното производство от ЧСИ Г. Н. беше изискана справка за задълженията на подсъдимата Е. по изпълнителното дело, образувано във връзка с неизплащане на дължимата издръжка от страна на подсъдимата за двете й деца, от което се установява, че но 15.06.2026 година задължението за издръжка за минало време, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за периода от 12.08.2020 година – 30.04.2026 година и от 01.05.2026 година до 12.06.2026 година в размер на 17876,74 евро е погасено изцяло.

Въз основа на изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Деянието на подсъдимата се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства: Решение № 22 от 20.02.2023 година по гр.д. № 600/2022 година по описа на Районен съд – Севлиево; Писмо от ДСИ при Районен съд – Севлиево; Възлагателно писмо на председателя на РС – Севлиево;

Изпълнителен лист № 260083 от 04.03.2021 година, издаден въз основа на решение по гр.д. № 815/2020 година по описа на РС – Севлиево; Покана за доброволно изпълнение; Вносна бележка; Постановление за прекратяване на изпълнително дело;

Решение № 260075 от 11.12.2020 годна по гр.д. № 815/2020 година по описа на РС – Севлиево; Справка за декларирано недвижимо имущество на подсъдимата и Решение № 137 от 12.06.2025 година по гр.д. № 336/2025 година по описа на РС – Севлиево.

Описаните по – горе фактически обстоятелства осъществяват признаците от състава на престъплението по чл. 183 ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28 ал.1 от НК. По делото безспорно се установи, че в инкриминирания период подсъдимата Е. не е заплащала дължимата издръжка за децата си, както и това, че деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, което се обуславя от посочените по – горе осъждания на подсъдимата за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 и чл. 183, ал. 4 от НК. Деянието, за което подсъдимата Е. е предадена на съд, е извършено от нея виновно, при форма на вината пряк умисъл 2 по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като същата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните последици от същото и е целяла тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Е. за престъплението по чл. 183 ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28 ал.1 от НК съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Извършеното от подс. Е. не е тежко престъпление по смисъла на НК и същото не се характеризира с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, изразено от подсъдимата в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие съжаление, съдействието на подсъдимата за разкриване на обективната истина в пълнота и не на последно място обстоятелството, че към момента на постановяване на присъдата подсъдимата е погасила изцяло задълженията си за плащане на издръжка за двете си деца. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид дългия период на неплащане на издръжка.

При процедурата по глава ХХVІІ от НПК и по – точно съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът, когато постановява осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, определя наказанието “лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3. За престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и Обществено порицание.

Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Съдът намира, че преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, му дават основание да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и при приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал.

1, т. 2, б. „в“ от НК, наложи на подсъдимата В. Е. наказание Глоба в полза на държавата в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ - равностойността на 500,00 лева, както и наказанието Обществено порицание, което да се изтърпи чрез прочитане на присъдата по Общинско радио – Севлиево.

По отношение на искането на защитника на подсъдимата да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и Е. да не бъде наказана съдът намира същото за недопустимо предвид обстоятелството, че подсъдимата вече има едно осъждане за престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК /за повторност/, което прави прилагането на привилегията на ал. 3 в настоящото производство за абсолютно изключено.

Съдът счита, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на повдигнатото обвинение и другите, обуславящи вината обстоятелства, както и че със същото ще се постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Разноски по делото не са правени.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

3