Решение № 892 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110111518 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./

Производството по делото е образувано по повод предявен о т ищецът Р. В. К. ЕГН ********** , срещу ответника ЗАД „Б. В. И. Г." ЕИК *** , осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:

-сумата в размер на 820,19лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, лайсна хром задна броня лява и спойлер задна броня на собственият ми л.а. марка Ф.П., с peг. № ***, причинени в резултат на реализирано на 16.08.2023г., ПТП, в гр.Д., което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка Р.К., с peг. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се, че на 16.08.2023г., около 18:00 часа, в гр.Д., ул.“С.П.А.“, собственият на ищеца л.а. марка Ф.П., с 1 peг. № ***, е блъснат от лек автомобил марка Р.К., с per. № ***, управляван от М. В..

Автомобилът е бил паркиран в гр.Д., на ул.“С.П.А.“. На 16.08.2023г., около 18:00 часа, М. В. управлявайки лек автомобил марка Р.К., с peг. № ***, е спряла зад автомобила на ищеца и след като потеглила не осигурила достатъчно разстояние между двата автомобила и охлузила задна лява част на л.а. марка Ф.П., с peг. № ***. За настъпилото ПТП се сочи, че страните са попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка Р.К., с peг. № ***.

Лекият автомобил на виновния водач, според изнесеното, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД „Б. В. И. Г.", със срок на действие 31/05/2023г. - 30/05/2024г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 17.08.2023г., ищецът сочи, че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила, както и съставил Опис на претенция с № 52-04020-00084/23/17.08.2023г.. В описа, като увредени детайли са били описани: облицовка задна броня, лайсна хром задна броня лява и спойлер задна броня.

Като обезщетение за претърпените вреди, ищецът сочи, че е получил сумата в общ размер на 227.70 лева, която сума счита, че не покрива вредите.

Ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г." ЕИК *** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се изразява становище за оспорване на предявената искова претенция, както по основание, така и по размер.. Оспорва се стойността на причинените по отношение на МПС Фолксваген с рег. № *** вреди, като ответника счита, че претендираният размер на застрахователно обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, а изплатеното от обезщетение по процесната щета в размер на 227.70 лева е определено правилно и достатъчно по размер. Оспорва се исковата претенция и за заплащане на законна лихва, като предвид неоснователността на главния иск се настоява, чеследва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен такъв. С оглед на гореизложеното, се отправя искане за постановяване на решение, с което да се отхвърлят изцяло по основание и размер предявените от Р. В. К. срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г." искове, както и за заплащане на направените разноски по производството. В полза на ЗЕАД „Б. В.

И. Г." се претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 300 (триста лева) лева, както и сторените разноски в настоящото производство, за които се сочи, че ще се представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е приел за безспорни установено между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства , както следва:

-че е налице сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите сключен по отношение на МПС „Р.", с рег. №***;

2

-че застрахователното дружество е уведомено за събитието, настъпило съгласно заявлението за изплащане на обезщетение на 16.08.2023 г., при което е увредено МПС Фолксваген рег.

№***. В тази връзка в дружеството е регистрирана щета № 471023232305618 (реф.№ 5204020-00084/23/17.08.2023 г.).

-че на ищеца е изплатена сума в размер 227.70 лева от страна на ЗЕАД „Б. В. И. Г." , представляваща застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета.

Пътно-транспортно произшествие е настъпило по време на действие на застрахователна полица гражданска отговорност на автомобилиста в ЗАД„Б. В. И. Г." и ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.

Видно от заключението на вещото лице А. М. В., по приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, което съда кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се констатира , механизма на настъпване на ПТП е както следва: В процесното ПТП са участвали: Участник 1: л.а. Р.К., peг. № ***, управляван от М. В.

Участник 2: л.а. Ф.П., peг. № ***, собственост на Р. К.. На 16.08.2023 г., около 18:00 часа, автомобилът на Участник 2 е бил паркиран на ул.“С.П.А.“ в гр.Д.. Зад автомобила на Участник 2 е бил спрян автомобила на Участник 1, управляващият който не е съобразил правилно разстоянието между двата автомобила и при потегляне е охлузил задна лява част на л.а. Ф.П., per. № ***. Посочено е от вещото лице, че На 01.09.2023 г. представител на ЗАД Б. В. И. Г. е изготвил Опис на претенция № 52-04020-00084/23/17.08.2023 г. Съгласно този опис са увредени следните части по процесния автомобил: облицовка задна броня; лайстна хром задна броня лява; спойлер задна броня. Стойността на необходимите оригинални резервни части за ремонт на процесния автомобил, както и цената за труд, по средни пазарни цени в автосервизи на територията на гр. Варна, са изчислени в Таблица 2 и възлизат според изнесеното общо на 1047,89лв.

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл.432 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да 3 са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Към процесната дата между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка л.а. Р.К., peг. № ***, е било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

От събраните по делото писмени доказателства /двустранен Констативен протокол за ПТП/, се установява, че ПТП-то е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил Р.К., peг. № *** – М. В., която е извършила нарушение на ЗДвП, като при потегляне, след като е била паркирала зад л.а. Ф.П., peг. № ***, собственост на Р. К., е охлузила задна лява част на л.а. Ф.П., per. № ***.

Вследствие на произшествието пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.

С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищеца, поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.

Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди.

Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие , като размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени , т.е. обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо 4 увреденото имущество може да се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Съобразявайки заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебна автотехническа експертиза , съдът намира, че пазарната стойност за възстановяване вредите настъпили по автомобила на ищеца, вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие, е в размер на 1047,89лв., от които след приспадане на платените 227,70лв., дължими остават 820,19 лева. До този размер предявеният иск се явява основателен и доказан по основание и размер, поради което подлежи на уважаване в посочения размер.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.60 от делото. Общият размер на извършените разходи от ищеца е 730,00лв., от които 50,00лв.- държавна такса, 200,00лв.- депозит за вещо лице за изготвяне на САТЕ и 480,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.