Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 27.01.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 100/2022
Вид
Решение № 30
Подписан
27.01.2023
В сила
16.02.2023
Състав
Красимира Иванова Колева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Търговище, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530100100 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът – „АБВ България“ ЕООД-Търговище твърди в исковата си молба, че има основен предмет на търговска дейност – посредничество при покупко-продажби на недвижими имоти. На 06.06.2019г. ищецът сключил договор за посредничество при продажба на недвижим имот с продавач на жилище – С. А. М., по силата на който ответникът възложил посредничество при продажбата на негов недвижим имот, находящ се ******* - къща с дворно място идентификатор ***. В изпълнение на договора дружеството изготвило съответните рекламни материали и представило недвижимия имот на своя и на други сайтове. Обяви имало и върху витрината на офиса на дружеството.

Договорът е с клауза за изключителни права за посредничество от страна на дружеството.

Възложителят не следвало да предлага сам, чрез трето лице, или чрез друга агенция имота за продажба.

Договорът е за срок от 1 година. От направена справка в служба по вписванията град Търговище ищецът установил, че имотът е продаден, без за това да бъде уведомен като посредник по силата на договора, на 06.03.2020г. с нотариален акт № 13, том III, дело № 425/06.03.2020г. на Служба по вписванията Търговище. Продажната цена е в размер на 40000 лева. Съгласно чл. 12 от договора възложителят дължи на посредника заплащане на посредническо възнаграждение в размер на 2% от продажната цена. Възнаграждението се дължи и в случаите, когато изпълнителят не е уведомен за продажбата, съгласно чл. 8 от договора. Ищецът провел разговор с ответника и поискал да му заплати посоченото минимално възнаграждение, но той отказал. До този момент не го е заплатил. За дружеството се поражда правен интерес да поиска присъждане на възнаграждението по 1 съдебен ред.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 800 лева, представляваща договорено възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на исковата молба в съда-27.01.2022г., както и разноските по делото. Редовно призован, в открито заседание ищецът се представлява от адв. И. И. от АК-Търговище, който поддържа иска така, както е предявен.

Ответникът – С. А. М., редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен процесуален представител – адв.Н. Ф. от АК-Търговище, видно от който оспорва иска по основание, счита че не дължи плащане и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Възраженията на ответника са следните:

- Ответникът не дължи възнаграждение, защото ищецът не е постигнал резултатът – не е свързал страните по сделката.

Конкретният договор изцяло попада в приложното поле на чл. 49-51 ТЗ. Договорът за посредничество е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4, предл. 2 ТЗ.

Касае се до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот. Няма спор и в теорията и в практиката, че търговският посредник има правото на възнаграждение, съобразно уговорката му с възложителя, ако посредникът е свързал страните по него /виж определение № 383 от 25.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 689/2010 г., I т. о„ решение № 1406 от 7.1.1994 г. по гр. д. № 390/93 г.. на състав на V-то Г. О. на ВС и определение № 690 от 21.10.2010 г. пот. д. № 328/2010 г. на I т. о. на ВКС/. Ключовото задължение, ядрото на правоотношението е осъществяването на посредничеството, т. е. осъществяването на контакт между страните - продавач и купувач. Предмет на договора за посредничество не е извършването на определена работа, а постигането на определен резултат - свързване на страните за сключването на сделки. Такъв е предметът и на конкретния „договор за посредничество при продажба на недвижим имот" . За разлика от договора за поръчка и за изработка, договорът за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота.

В този смисъл е и практиката на съдилищата - вж. решение № 3660/27.5.2015 г. по в. гр. д.

№ 12365/2014 г. по описа на СГС, решение от 20.06.2014 г. по в. гр. д. № 17077/2013 г. по описа на СГС. решение от 16.10.2014 г. по в. гр. д. № 295/2014 год. по описа на СГС, решение от 04.11.2013 г. по в. гр. д. № 1702/2013 г. по описа на ПОС. V гр. о-в.;

- Няма доказателства в подкрепа на твърденията, че имотът е обявен като са изготвени рекламни материали. Такива не са представени по делото. Ищецът не е изпълнил задълженията си по договора точно, пълно и конкретно, не е намерил купувач на имота, не са правени огледи на имота, предвид времето за което е сключен договора от 06.06.2019г. до 2 месец март 2020 година - период от 9 месеца, когато е продаден имота ищецът не е намерил купувач за същия.;

- Клаузата с която се дължи посредническо възнаграждение независимо дали изпълнителят е предоставил купувач или не, описана в чл. 12.1 от Договора е неравноправна и протИ.речи на закона и морала, поставя в неравноправно положение ответника по делото, тоест дори и да не изпълни задължението си ищеца да намери купувач на него му се дължи посредническо възнаграждение.;

- Ответната страна оспорва автентичността на подписа и изписването на името на възложител - С. А. М. в Договора за посредничество при продажба на недвижим имот, като твърди, че това не подписано и изписано от ответника по делото. В тази връзка моли да се открие производството по чл. 193 от ГПК и да се задължи ищеца да представи оригиналния договор за продажба на недвижим имот, както и да се назначи графологическа експертиза, която да даде заключение, подписът положен върху Договора за продажба на недвижим имот за възложител на С. М. ли е и името изписано под подписа дали е изписано от същото лице.

Редовно призован, ответникът не се яви лично в открито заседание и се представлява от назначения особен процесуален представител – адв. Н. Ф. от АК-Търговище, който поддържа изложеното в писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

След извършена справка в Търговския регистър се установи, че по отношение на ищеца - „АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200594067, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ***, е вписано от 01.12.2009г. основна дейност по НКИД:

Отглеждане на зеленчуци, което отговаря на вписания към 01.12.2009г. предмет на дейност: растениевъдство, жИ.тновъдство, лов и т.н., докато от 21.12.2020г. е вписан актуалния предмет на дейност: „Строителство на сгради и съоръжения; строително – монтажни работи; инвестиционно проектиране; транспорт, спедиция, превози; посредничество при сделки с недвижими имоти; хотелско настаняване; изграждане на инсталации и производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и всяка друга дейност от НКИД“.

Видно от представения от ищеца договор за посредничество при продажба на недвижим имот, сключен на 06.06.2019г., ответникът – С. А.А. с посочен ЕГН и адрес, наричан за краткост ВЪЗЛОЖИТЕЛ, от една страна, и ищецът -„АБВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200594067, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. „Г.С.Раковски“ № 75, с управител М. И., представлявано от брокер А.И., дружеството наричано за краткост ИЗПЪЛНИТЕЛ, от друга страна, са се споразумели за следното: Предмет на договора – чл.1. Възложителят възлага, а Изпълнителят приема: да проучи пазарното търсене, да рекламира и да търси да продаде срещу възнаграждение следния собствен на възложителя недвижи имот: къща с дворно място, находящ се *******, с офертна цена от 79000 лв.; Срок на договора – чл.2 : 12 месеца от датата на подписването му т.е. до 06.06.2020г. Съгласно 3 чл.3. Изпълнителят има право да получи посредническо възнаграждение при подписване на предварителен договор за покупко-продажба на оферирания недвижим имот. Задължения на изпълнителя са: да проучи пазара и да намери купувач на възложителя, съгласно финансовите условия , определени от същия /т.4.1. по договора/; да осигури възможност на възложителя - в присъствие на представител на изпълнителя за преговори и срещи с евентуалния купувач/т.4.2./; да подготви сключването на предварителния договор съгласно уговорените условия на възложителя и купувача /т.4.3./; от подписване на договора за посредничество до нотариалното изповядване на покупко-продажбата и получаване на пълния размер на продажната цена, да информира възложителя за всички действия, които е извършил, както и за евентуални промени, възникнали в хода на сделката /т.4.4../; да съдейства на възложителя до окончателното изповядване на сделката с нотариален акт, като оформи нотариално сделката чрез юрист и предложен от изпълнителя нотариус, освен в случаите когато някоя от страните желае друго /т.4.5./; да рекламира и популяризира офертата, предоставена му от възложителя, където и както намери за добре, вкл. в средствата за масова информация, изцяло за своя сметка/т.4.6./.

В чл.8 от договора възложителят е декларирал, че към момента на подписване на същия няма сключени други договори за посредничество за имота, описан по-горе. Само в случай, че декларираното в предходното изречение се окаже невярно, тогава възложителят дължи на изпълнителя възнаграждението по чл.12 от договора. Също в чл.8 от договора е регламентирано задължение на възложителя за срока на действието на договора да популяризира имота за продажба единствено и само чрез изпълнителя, като при продажба на имота без присъствието и знанието на изпълнителя, последният не губи посредническото си възнаграждение, а същото се дължи и се заплаща от възложителя, при подписване на предварителен договор, респ. нотариален акт.

Уговореното в чл.12 от договора посредническо възнаграждение, което изпълнителят дължи на възложителя е в размер на 2% с ДДС от договорената продажна цена за имота. Условията, при които се дължи и става изискуемо посредническо възнаграждение на изпълнителя са разписани в т.12.1. от договора: при подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имота и евентуално – при подписване на нотариален акт /в случай, че страните не сключат предварителен договор/; изплаща се по банков път или на каса в офиса на изпълнителя и не подлежи на връщане; изпълнителят издава фактура за извършеното плащане; посредническото възнаграждение се дължи независимо дали изпълнителят е представил купувача или не.

Несъмнено и категорично се установи от писменото заключение по съдебна почеркова експертиза, съгласно протокол № 90 от 28.11.2022г., което съдът възприема като пълно, обосновано и компетентно извършено, и потвърдено от вещото лице П. П. в открито заседание на 18.01.2023г., че: подписът, положен за възложител по договора за посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2019г. принадлежи на ответницата С. А. М., както и почеркът, с който е изписано името под оспорвания подпис принадлежи на същото лице. Ето защо оспорването на истинността на документ - 4 процесния договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 06.06.2019г., а именно автентичността на подписа на възложител не е доказано.

Няма спор между страните по делото, а и от представените писмени доказателства е видно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег.№ 1995, дело № 181 от 06.03.2020г. по описа на **** Г.Г. /съответно Вх.рег.№ 797, акт № 13, том III, дело № 425 от 06.03.2020г. по описа на Служба по вписванията-Търговище/, че в срока на действие /от 06.06.2019г. до 06.06.2020г./ на визирания по-горе договор за посредничество при продажба на недвижим имот, сключен на 06.03.2020г., С. А. М. е продала на С.М.Х. собствения си недвижим имот, находящи се в *******, а именно: