Решение № 351 от 03.06.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 557/2021
- Вид
- Решение № 351
- Подписан
- 03.06.2022
- Състав
- Катя Бельова, Анета Илинска, Лилия Масева
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 (1) · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5(12) · Закон за потребителския кредит
- чл. 5(4) · Закон за потребителския кредит
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 351 гр. Благоевград, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Катя Бельова
Членове:
Лилия Масева
Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200500557 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 176/10.01.2020 година постановено по гр.д. № 428/2019 г., РС - гр. Г.Д. е признал за установено, че М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград дължи на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С., следните суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 104/2019 г. на Районен съд Г.Д., а именно в размер от 1813.30 (хиляда осемстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки)лева главница за периода от 21.05.2017г. до 21.12.2019г., договорна лихва 235.32 (двеста тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 89.66 (осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като отхвърлил предявените искове над посочените размери като неоснователни.
РС е отхвърлил с решението си предявените от „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С. при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане от М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград на ищцовото дружество, на следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 5070.98 лева - главница за периода от 21.05.2017г. до 21.04.2023г ., по отношение на които е обявена предсрочна 1 изискуемост, договорна лихва 374.19 лева за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 396.08 лева за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
РС осъдил М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград да заплати на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С. сумата от 61.65 (шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от 458.80 (четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща разноски по настоящото производство и отхвърля искането за присъждане на разноски в останалата част, а също и да заплати на Районен съд Г.Д. сумата от 171 (сто седемдесет лева и един) лева, представляваща сторените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице, ведно с 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна жалба от адв. И., особен представител на ответника по иска М.Б. против това решение № 176/10.01.2020 година постановено по гр.д. № 428 по описа на РС - гр. Г.Д. за 2019 година, в установителната част на признатите вземания. Наведени са подробни съображения срещу атакуваното решение - като неправилно. Отправено е искане за отмяната му в обжалваната част, с която са уважени частично предявените срещу ответника искове и постановяване на друго, с което бъдат отхвърлени тези частично уважени искове като неоснователни.
Решение 176/10.01.2020 година постановено по гр.д. № 428/2019 г. от РС Г.Д., не се обжалва в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове над признатия от съда размер.
Постъпил е в законовия срок писмен отговор от АСВ ЕАД по постъпилата въззивна жалба от М.Б., чрез особения представител И.Т. И. съдебно решение. Изложени са подробни съображения, касаещи неоснователността на тази жалба. Отправено е искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея съдебно решение в обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба и от АСВ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор Д.Б., чрез юрисконсулт Л. против решение 176/10.01.2020 година, постановено по гр.д. № 428/2019 година на РС - гр.
Г.Д. в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, както и доводи срещу първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Отправено е искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде отменено решението на РС - гр. Г.Д. в обжалваната част и произнасяне по същество на спора, като бъдат уважени предявените искове и в тази им част. Претендират се сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
2
С въззивните жалби и постъпилия писмен отговор не са направени доказателствени искания от страните.
С решение № 7751 от 07.05.2021 г., постановено по гр.д. № 428/2019 г., първоинстанционният съд е отказал да извърши поправка на ОФГ в решение 176/10.01.2020 година постановено по гр.д. № 428/2019 г.
Решението относно ОФГ не е обжалвано.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същите са подадени в законоустановения срок от страните по делото, които имат правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта, с която съответно искът е уважен или отхвърлен и последиците от това, поради което съдът ги намира за допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
По въззивната жалба на адв. И., особен представител на ответника по иска - М.Б. срещу решението на РС, в частта, с което е признато за установено, че ответникът дължи на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С., следните суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 104/2019 г. на Районен съд Г.Д., а именно в размер от 1813.30 (хиляда осемстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки)лева - главница за периода от 21.05.2017г. до 21.12.2019г . , договорна лихва 235.32 (двеста тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 89.66 (осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, съдът излага следното:
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения от фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.
При анализа на събраните по делото доказателства, се установява, че:
3
На 09.05.2017г. между "У.К.Ф." ЕАД като кредитодател и ответника като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2718880. Предоставен е на ответника кредит в размер на 5000.00 лева за потребителски нужди, а кредитополучателят е следвало да погаси заема на 72 месечни вноски, всяка по 103.78 лева, дължими до 21-о число на месеца, считано от 21.05.2017г. до 21.04.2023г.
В договора е уговорена такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лева, застрахователна премия от 5.89 лева, ГЛП 10.99%, ГПР 15.32%, фиксирана надбавка от 10.98% и обща сума, дължима от длъжника в размер на 7 472.42 лева. В чл.6 от договора бил уговорен начина на изчисляване на размера на дължимата лихва, а в чл. 12 - изчисляване на размера на лихвата за забава при неплащане в срок на дължимите вноски. В чл.12, ал.2 от договора са описани случаите, в които кредитодателя има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение и да обяви всички дължими по договора суми за предсрочно изискуеми.
На 17.01.2018г. между "У.К.Ф." ЕАД и ищцовото дружество бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Въз основа на договора за цесия вземанията към ответника по процесния договор за потребителски паричен кредит № 2718880 от 09.05.2017г. са придобити от ищеца. Изпълнителния директор на "У.К.Ф." ЕАД упълномощил ищцовото дружество да уведомява съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците по договора за цесия. До ответника било изпратено писмо № УПЦ-П-УКФ/2718880 от 29.01.2018 г., с което "У.К.Ф." ЕАД, чрез "АСВ" ЕАД уведомява ответника за извършената цесия, както и обявява предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Писмото било изпратено чрез "Български пощи" ЕАД, но върнато като непотърсено. Повторен опит за връчване на уведомление до ответника за извършената цесия и обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит бил направен чрез ЧСИ Милица Велева, но Б. не бил намерен на посочения адрес, което е отбелязано на разписката за връчване.
Тъй като не последвало плащане по процесния договор, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. 104/2019г.. по описа на Районен съд гр.Г.Д.. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за посочените в настоящия иск суми - сумата от 5070.98лева, представляваща главница, сумата в размер на 374.19лв.възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г., сумата от 271.07лв. - обезщетение за забава за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 30.01.2019 г. до изплащане на вземането. Присъдени са в полза на заявителя - ищец в настоящото производство и разноски по делото в размер на 114.80лв. за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 4 от ГПК, кредиторът е депозирал настоящите искове.
Особеният представител на ответника оспорва истинността на подписа, положен за длъжник в процесния договор за потребителски кредит № 2718880/09.05.2017 г.
По делото е изготвена съдебно - графическа експертиза, вещото лице по която е изследвало подписите за потребител, положени върху представения оригинал на договор за потребителски кредит № 2718880 от 09.05.2017 г., както и образци от подписа на лицето М. М. Б. положени в: Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с Вх. № 6719/27.10.2016 година , Разписка от 27.10.2016 година, подпис положен за получил лична карта № 646672520 на 24.11.2016 год. и подпис положен на 24.11.2016 год. за върната лична карта №600065823. Заключението до което е достигнал е, че ръкописните подписи за потребител в Договор за потребителски паричен кредит № 2718880 от 09.05.2017 година са положени от М. М. Б. с ЕГН: **********.
По делото е изготвена и съдебно - счетоводна експертиза, заключението на вещото лице по която е, че чистата стойност на кредита (без сумата от 150 лв. за разглеждане на искането) в размер на 5000 лева по договор за потребителски кредит № 2718880 от 09.05.2017 г. е усвоена на 09.05.2017 г. по сметката на М. М. Б. в У.Б. АД, с IВАN:
BG11UNCR70001522947208, като е предевена от страна на „У.К.Ф." ЕАД.
Разпечатката съдържа 42 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2c964ae-5f40-4bf1-97db-f7f1bf5edc40