Определение № 41622 от 21.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41622 гр. София, 21.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110112780 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ********* с искане за изменение на постановеното по гр.д. № ******* по описа на Софийски районен съд Решение № ********** в частта му за разноските, като на ответника бъдат присъдени изцяло разноски за платеното адвокатско възнаграждение за отхвърления иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. В молбата са изложени съображения, че съдът при разглеждане на възражението за прекомерност, релевирано от ищеца, неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, до който следва да се намали същото при доводи за приложение на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че адвокатското възнаграждение е определено общо за производството, а не за двата предявени иска поотделно, поради което счита, че в посочената хипотеза чл. 2, ал. 5 от НМРАВ не намира приложение.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на настоящото дело са два обективно кумулативно съединени иска за заплащане на сума, с която ответникът се е обогатил, а ищецът обеднял и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата. Според чл. 2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. При намаляване на размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение при възражение за неговата прекомерност, по арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е обвързан от минималните размери, определени с Наредбата. В този смисъл, съдът следва да се съобрази с броя и вида на съединяване на предявените искове, като определи съответно на фактическата и правна сложност на делото адвокатско възнаграждение, 1 съобразявайки се едновременно с минималните размели в чл. 7 от Наредбата и с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която е възприето разрешението, че на основание чл. 2, ал. 5 от НМРАВ минималните адвокатски възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ трябва да се тълкува във връзка с чл. 2, ал. 5, като при прилагането й следва да се вземе предвид вида на съединяване на исковете. Под "материален интерес" по смисъла на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ се има предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно, като за всеки от съединените искове поотделно се определя минимално възнаграждение (в този смисъл Определение № 56/06.02.2013 г. по ч. гр. д. № 36/2013 г. на I г. о., Определение № 388/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1840/2021 г. на II т. о., Определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на II т. о., Определение № 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. на I т. о., Определение № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на IV г. о., Решение № 208/29.06.2016 г. по гр. д. № 1261/2016 г. на IV г. о. и др.).

Предвид изложеното съдът погрешно е определил размера на адвокатското възнаграждение, платено от ответника при редуцирането му по възражение за неговата прекомерност, като е взел предвид общия материален интерес на двата иска. След като съобрази фактическата и правна сложност на делото и съответния материален интерес на предявените искова, съдът намира, че по всеки от исковете следва да се определи адвокатско възнаграждение в минимален размер, или за иска по чл. 59 ЗЗД адвокатско възнаграждение в размер на 424,80 лв., а за иска по чл. 86 ЗЗД – 400 лв. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят изцяло разноските за платено адвокатско възнаграждение за иска по чл. 86 ЗЗД, доколкото същият е отхвърлен изцяло с решението, а именно сумата от 400 лв.

Ето защо, постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 306,27 лв.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № **********, постановеното по гр.д. № ******* по описа на Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските, като ОСЪЖДА *********, ЕГН ********** да заплати на *********, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от още 306,27 лв. – разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2