Определение № 959 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 959 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513731 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 41877/09.10.2025г. по гр.д. № 27446/2025г. по описа на СРС, 153 състав, е допълнено определение № 37212/05.09.2025г. по ч.гр.д. № 27446/2025г. по описа на СРС, 153 състав, в частта за разноските, като „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В. М. И., ЕГН:

**********, сумата от 200лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като е оставена без уважение молбата в останалата част.

Срещу така постановения акт (връчен на заявителя на 05.11.2025г.) е постъпила (в срок) частна жалба вх.№ 369865/11.11.2025г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрк.

Д., с която се иска отмяна на определението /т.е. да не се присъждат разноски в полза на длъжника В. М. И./, съответно намаляване размера до 50лв., за което са изложени съображения, че действията в защита на длъжника се изчерпват в подаване на бланкетно възражение по чл.414 ГПК, редът за определяне на дължимото възнаграждение в конкретния случай не бил предвиден в НМРАВ, а подаването на възражение по чл.414 ГПК не е задължително и не се изисква подготовка и обосновка, а евентуално при исков процес може да се развива защитата, където може да се присъди възнаграждение.

Ответникът по жалбата в срока по чл.276 ГПК е подал отговор, в който я намира за неоснователна. Изложени са съображения, че възнаграждението е своевременно претендирано, приложен е списък по чл.80 ГПК, определеното от съда възнаграждение от 200лв., срещу което адвокатът се е запознал с материалите по делото, консултирал е клиента, изготвил е документи и ги е подал в съда, поради което и с оглед (цитирана) практиката на ВКС му се дължат сторените разноски в размер на 200лв. по чл.6,т.5 НМРАВ.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени 1 данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок от активно легитимирана страна. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.05.2025г. по ч.гр.д. № 27446/2025г. по описа на СРС, 153 състав, е разпоредено В. М. И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземания /общо на стойност 25930.61лв./. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, в което са претендирани разноски за адв. възнаграждение в размер на 400лв., за което са представени надлежни доказателства. С разпореждане № 109556/11.07.2025г. са дадени указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, поради неизпълнение на които с определение № 37212/05.09.2025г. съдът е обезсилил издадената заповед. В срока за обжалване на последното е подадена молба по чл.248 ГПК с искане за допълването му. С атакуваното определение съдът е уважил частично молбата присъждайки 200лв. за адв.възнаграждение в полза на длъжника по заповедта по съображения, че с оглед характера на производството възнаграждението следва да се определя по чл.11 НМРАВ, а не за процесуално представителство по чл.7, ал.2, съответно ал.7 НВАР. Доколкото с оглед решението по С-438/2022 на СЕС НВАР може да откаже приложение на уредбата, съдът е определил справедлив размер за осъщественото от процесуалния представител на длъжника действие в размер на 200лв., ползвайки за ориентир чл.6, т.5 НВАР.

Настоящият съдебен състав, намира за законосъобразно определеното от съда заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК в размер на 200лв, тъй като съдът правилно е отчел фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. За възражението е налице утвърден образец, макар същото да е бланкетно се предхожда от запознаване с материалите по делото, поради което и с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението и съответно към този момент действия, правилно първостепенния съд е определил възнаграждение в размер на 200 лева, доколкото действията по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК са най-близко до действията му свързани с чл. 6, т. 5 НВАР, а не чл.7, ал.2 НВАР /които размери на адв.възнаграждение съдът ползва като ориентир, без да са обвързващи за съда с оглед С-438/22/. Не е налице основание за неприсъждането им, вкл. доколкото заповедта е обезсилена и исково производство не може да се развие, както и за намаляването им по изложените съображения, поради което постановеното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 369865/11.11.2025г. от „Агенция за 2 събиране на вземания“ ЕАД, срещу определение № 41877/09.10.2025г. по гр.д. № 27446/2025г. по описа на СРС, 153 състав, с което е допълнено определение № 37212/05.09.2025г. по ч.гр.д. № 27446/2025г. по описа на СРС, 153 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3