Протокол № 1643 от 30.10.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1643 гр. Варна, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100501491 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:41 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА призована, не се представлява.

„ЕОС

МАТРИКС“

ЕООД , редовно

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Г. И. , редовно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25593/23.10.2023 г., подадена от процесуалния представител на въззивната страна, адвокат Р. М., с която се моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Сочи се, че се поддържа въззивната жалба, както и че е запозната с доклада по делото и няма възражения по същия.

Изразено е и становище по съществото на спора, като е отправено искане за присъждане на сторените разноски за въззивна и първа инстанция.

Обективирано е възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, при условие, че същото е действително заплатено.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25838/24.10.2023 г. молба, подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат М. Н., с която се моли да бъде даден ход на делото, ако не са налице процесуални пречки.

Сочи се, че се поддържа писмения отговор срещу подадената въззивна 1 жалба.

Изразено е и становище по същество на спора, като е отправено искане за присъждане на сторените разноски, за което към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК, ведно с пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 3056/09.08.2023 година:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 33197/04.05.2023г. , подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище гр. София, чрез адв. Р. М. от АКВарна срещу Решение №1089/31.03.2023г., по гр.д. №2133/2022г. на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.

415 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че съществува вземане в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД към И. Г. И., ЕГН 605159140, за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № РК17- 00196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК 831686320, като впоследствие взимането по договора е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019г., сумата от 1000 лв.

(хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена 2 заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.

Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД развива доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че ВРС неправилно е приел, че ищецът не е носител на вземането по представения договор за кредит, въз основа на който е възникнало облигационното отношение между цедента /СиБанк АД/ и ответника И. И., сключен на 05.12.2017г., за сумата от 25 000 лева. Посочва, че аргументите на съда се основават на това, че сключеният договор за кредит е заведен под номер РК 17 – 00196437, а в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания е отразен договор с различен идентификатор № LD Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 33197/04.05.2023г. , подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище гр. София, чрез адв. Р. М. от АКВарна срещу Решение №1089/31.03.2023г., по гр.д. №2133/2022г. на ВРС, 48-ми състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че съществува вземане в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД към И. Г. И., ЕГН 605159140, за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № РК17- 00196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК 831686320, като впоследствие взимането по договора е цедирано в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019г., сумата от 1000 лв.

(хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.

Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД развива доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че ВРС неправилно е приел, че ищецът не е носител на вземането по представения договор за кредит, въз основа на който е възникнало 3 облигационното отношение между цедента /СиБанк АД/ и ответника И. И., сключен на 05.12.2017г., за сумата от 25 000 лева. Посочва, че аргументите на съда се основават на това, че сключеният договор за кредит е заведен под номер РК 17 – 00196437, а в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания е отразен договор с различен идентификатор № LD 1931923393.

Обяснява това различие с обстоятелството, че първоначално договорът е сключен със „СИБАНК“ АД, след чието преобразуване чрез влИ.е в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, правоприемникът „ОББ“ АД е приложил различен вътрешнобанков класификатор. В подкрепа на това твърдение се обосновава със заключението по ССЕ, с което счита за установено, че договорът за кредит с посочените идентификационни номера е един и същ. Твърди, че съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е ангажирал писмени доказателства за фактите и обстоятелствата, за които е указано, че липсват такива, а именно – договор за кредит, договор за цесия, ведно с приложенията и уведомление за цесия, връчено на ответника заедно с исковата молба. Счита, че ВРС е обсъдил частично представените доказателства и ги е тълкувал едностранчиво. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноските, сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, претендирани за заповедното производство. Направено е доказателствено искане да бъде прието и приобщено писмено доказателство, приложено към въззивната жалба – извлечения от кредитна сметка.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Г. И., действащ чрез неговия настойник Евгения Пенчева, чрез адв. М. Н. от АК Варна, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно. Счита, че районният съд правилно е приел за недоказано по несъмнен начин от ищцовото дружество, че предмет на договора за цесия е вземането по процесния договор за кредит. В допълнение счита, че видно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че представеният договор за потребителски кредит е унищожаем, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като към момента на сключването му ответникът /въззиваемата страна/ И.

Г. И. е страдал от психично разстройство, довело до невъзможност същият да разбира свойството и значението на постъпките си. Моли за отхвърляне на 4 въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.

Разглежданото дело приключи в 13:43 часа.

Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5