Определение № 253 от 15.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500008 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 ал.1 вр. чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ен Ен Ес Ти Дизайн“ ЕООД, ЕИК 207590961, седалище и адрес на управление: гр. Варна, с.о. Боровец No 1964, представлявано от Недялка Атанасова Неделчева, срещу Определение No 15566 от 10.11.2025г., постановено по частно гражданско дело 11916 / 2025г. по описа на ВРС, 8-ми състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещия осъдителен иск, предявим от Я. Ц. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж. к.

„В. В.“, бл. *, вх. **, ет. *, ап.** срещу бъдещия ответник „Ен Ен Ес Ти Дизайн“ ЕООД, за осъждането на бъдещия ответник да заплати на бъдещия ищец сумата от 5000 лева, представляваща дадено по развален договор за извършване на строително-монтажни работи от 02.09.2025г., сключен между страните, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА: ЗАПОР върху вземанията на бъдещия ответник „Ен Ен Ес Ти Дизайн“ ЕООД, ЕИК:

207590961, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Аспарухово“, с. о. „Боровец“ № 1964, по банковите сметки в търговски банки и клонове на чуждестранни банки в Република България, както следва: “Първа инвестиционна банка” АД, “УниКредит Булбанк” АД, “Обединена българска банка” АД, “Банка ДСК” АД, “Юробанк България” АД, “Алианц Банк България” АД, “Интернешънъл Асет Банк” АД, “Българо-американска 1 кредитна банка” АД, “Българска банка за развитие” ЕАД, “Инвестбанк” АД, “Общинска банка” АД, “ПроКредит Банк (България)” ЕАД, “Тексим Банк” АД, “Ти Би Ай Банк” ЕАД, “Токуда Банк” АД, “Търговска банка Д” АД, “Централна кооперативна банка” АД, “Варенголд Банк АГ, клон София” КЧТ, „БНП Париба С.А. - клон София” КЧТ, „ИНГ Банк Н.В. - клон София” КЧТ, „Ситибанк Европа АД, клон България” КЧТ, “Бигбанк АС - клон България” КЧТ и „Те-Дже Зираат Банкасъ - клон София” КЧТ, чрез последователно преминаване от банка в банка и от сметка в сметка, до достигане сумата в общ размер на 5000 лв., като е ОПРЕДЕЛЕНА и парична гаранция в размер на 500лева.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Посочва на първо място, че срокът по чл. 15 ал.1 от процесния договор за изпълнение на смр не е изтекъл към датата, на която бъдещият ищец е отправил по е-мейл до ответника изявлението за прекратяване. Срокът е 120 работни дни и е започнал да тече на 02.09.2025г. и прави заключение, че претенцията на бъдещия ищец е преждевременно заявена. Сочи, че изпълнението не е частично, а е в по-голямата част изпълнение. Бъдещият ищец е променял трикратно по своя инициатива заданието по договора, като изпълнителят бил вложил допълнително материали, средства и труд. Твърди, че обезпечителната мярка се явявала неадекватна на търсената защита. Искането на бъдещия ищец представлявало злоупотреба с право, доколкото се твърдяло частично и некачествено изпълнение при неизтекъл срок на договора, а ищецът подал жалби до Камарата на строителите и до НАП с несъстоятелни твърдения. Моли за отмяна на определението, а в условията на евентуалност и за определяне на по-висок размер на гаранцията, която не би могла в определения от съда размер на обезщети вредите за бъдещия ответник от неоснователните действия на молителя, вкл. от депозираните от него жалби пред НАП и Камарата на строителите. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба е изпратен на молителя, който е подал своевременно отговор на същата. Твърди, че жалбата е неоснователна, като оспорва всички твърдения на жалбоподателя. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за депозирането на отговора на частната жалба.

2

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

С Определение No 15566 от 10.11.2025г., постановено по ч.гр.д. 11916 / 2025г. по описа на ВРС, 8 състав, е допуснато обезпечение на бъдещия осъдителен иск, предявим от Я. Ц. К.а срещу „Ен Ен Ес Ти Дизайн“ ЕООД, чрез налагане на ЗАПОР на вземанията по банкови сметки на бъдещия ответник при условията на гаранция, равняваща се на 10% от материалния интерес, на основание чл. 390 ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение, ВРС е приел, че бъдещият осъдителен иск е допустим, вероятно основателен в хипотезата на 391 ал.1 т.2 от ГПК, налице е обезпечителна нужда, която предвид характера на иска се презюмира, както и че исканата от молителя обезпечителна мярка запор на вземанията по банковите сметки на бъдещия ответник е подходяща с оглед обезпечителната нужда и обезпечавания материален интерес, т.е. налице са всички предпоставки за допускане на обезпечение.

Следва да се има предвид, че в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск, при преценка за допустимостта и вероятната основателност на иска, съдът изхожда от изложените в молбата обстоятелства и отправеното искане, както и от представените с нея писмени доказателства, с които се цели доказването на правопораждащите факти и обстоятелства.

В процесния случай, в молбата, по която е образувано обезпечителното производството, са изложени ясно и конкретно фактите, на които молителят основава претенцията си, като към молбата са приложени и надлежни доказателства за установяване на твърденията –подписаният между страните договор за строителство, ценовото предложение, квитанция към РКО за извършено авансово плащане и уведомление за разваляне на договора. Всички това е дало основание на ВРС да приеме, че искът е подкрепен с писмени доказателства, но не до необходимата степен за нуждите на обезпечителното производство, като е допуснал обезпечението в хипотезата на вероятната 3 основателност по чл. 391 ал.1 т.2 от ГПК – срещу внесена гаранция.

Жалбоподателят обосновава оплакването си за неправилност на извода на съда и за вероятна основателност на обезпечения иск с възражения по съществото на спора, които, обаче, не могат да бъдат разрешени в рамките на обезпечителното производство. Както беше посочено по- горе, при преценка за вероятната основателност или не на бъдещия иск, съдът изхожда от изложените в молбата обстоятелства и отправеното искане, както и от представените с нея писмени доказателства, с които се цели доказването на фактите и обстоятелствата, пораждащи претендираните права, като убедителните писмени доказателства са основание за допускане на обезпечението без да се изисква предварително внасяне на определена от съда сума за гаранция, а в случая е изискана такава именно заради недостатъчно убедителните доказателства и едностранния характер на производството. И в двете хипотези, всички възражения на ответника срещу тези претендирани права подлежат на доказване и разглеждане в исковото производство.

Налице са предпоставките за допускане на обезпечението, като възраженията на жалбоподателя са по съществото на спора и подлежат на установяване в рамките на бъдещото исково производство. Обезпечението е допуснато при условията на гаранция, с което се гарантират и правата на ответника в случай, че бъдещият иск се окаже неоснователен. Определената от ВРС гаранция е в размер на 500лв. или десет процента от цената на бъдещия иск, което е в рамките на обичайната практика на съдилищата в сходни хипотези, като въззивният състав счита, че така определената гаранция справедливо осъществява целта на закона, а именно да се осигури възможност за обезпечаване на евентуален иск за вреди в резултат на неоснователно засягане на правната сфера на ответника с допуснатата обезпечителна мярка.

Законодателят не е предвидил възможност, гаранцията да служи за обезпечаване на вреди и от други действия на бъдещия ищец като подадените от него жалби пред НАП и Камарата на строителите.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.

От страните в производството е отправено искане за присъждане на разноски, което е неоснователно. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда 4 спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението./т.5 от ТР No 6/2012 на ВКС, ОСГТК/.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение No 15566 от 10.11.2025г., постановено по частно гражданско дело 11916 / 2025г. по описа на ВРС, 8-ми състав.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5