Решение № 276 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601834 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 280 от 10.11.2022 г., постановена от Софийски районен съд, НО, 19-ти състав, по НОХД № 16115/2021 г., съдът е признал подсъдимия М. Т. И. за ВИНОВЕН в това, че на ******** г., около 13,00 часа, в гр. София, кв. ********, пред вход А – от паркирано пред входа моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Крафтер”, с регистрационен номер А ********, е направил опит да отнеме сумата от 5220 /пет хиляди двеста и двадесет/ лева от владението на К. А. А., собственост на фирма „И.и Плюс” ЕООД, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини – същият е бил задържан от гражданин, като деянието е било извършено повторно, в немаловажен случай, след като М. И. е бил осъден за друго такова престъпление, а именно с протоколно определение по НОХД № 48-2019 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин, в сила от 19.02.2019 г., с което е било одобрено споразумение за извършено от И. престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НКпрестъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.1 от НК го е 1

ОСЪДИЛ на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 66 ал 1 от НК, съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата и на основание чл. 59, ал.2, вр. ал. 1 НК съдът е постановил, че при евентуално привеждане в изпълнение на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“, следва да бъде приспаднато задържането на подсъдимия по настоящето производство със заповед по ЗМВР на ******** г. за срок от 24 часа, като един ден задържане да бъде зачетен за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М. Т. И. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 461, 90 /четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща сторените по делото разноски в хода на съдебното следствие и на основание чл.190, ал.2 от НПК- да заплати сумата от 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Г.- защитник на подсъдимия М. Т. И., в която се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и необоснована, тъй като съдът е обосновал обвинението единствено на гласни доказателствени средства, които според защитата били противоречиви. Изложени са доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не са съобразени при индивидуализиране на наказанието от съда смекчаващи вината обстоятелства.

Направено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава.

В жалбата не са направени искания за допускане на нови доказателства.

В разпоредително заседание от 30.06.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, намери, че за правилното изясняване на делото не е необходимо събиране на нови доказателства, както и разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В открито съдебно заседание от 29.09.2023 г. пред въззивната инстанция се явяват подсъдимият и неговият защитник, както и представител на Софийска градска прокуратура.

Защитникът на подсъдимия И.- адвокат Г., поддържа изцяло изложеното във въззивната жалба. Счита, че деянието, за което нейния подзащитен е признат за виновен е недоказано по категоричен начин, както от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, така и тези, събрани пред 2 първоинстанционния съд. Излага доводи за твърдяното, като прави анализ на събрани доказателства, като изтъква депозирани от свидетелите М. и А. показания, които сочат, че имали видимост към мястото на деянието, което според защитата не е така. Така също, защитникът твърди, че свидетел А. е заинтересован, тъй като е и пострадало лице по делото. Защитата описва депозираните от този свидетел показания, като сочи за нанесени му телесни повреди при гонене и хващане на подсъдимия, което обстоятелство не било изследвано от прокуратурата. Отново изтъква, че обвинението се основава само на свидетелски показания, които не се допълват от други събрани, като посочва така приетата дактилоскопна експертиза, за която твърди, че след като не установява дактилоскопни следи от подсъдимия, който е бил без ръкавици, не подкрепя съобщеното от свидетел А.. Счита, че първият съд не е направил подробен доказателствен анализ, поради което не е установена обективната истина. Моли, подсъдимият И. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Прокурорът намира, че подадената жалба е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Счита, че са събрани всички относими доказателства, които кореспондират с установената фактическа обстановка и Софийски районен съд подробно е анализирал същите. Сочи, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения от първия съд. Изтъква, че с така постановената присъда, съдът е наложил на подсъдимия по- тежко наказание, което изпълнява целите на чл. 36 от НК.

Моли, въззивният съд да потвърди присъдата на Софийски районен съд.

Подсъдимият И. поддържа казаното от защитника му.

Подсъдимият И., в последната си дума, моли да бъде оправдан или алтернативно да му бъде наложена по- малка условна присъда, като сочи, че има досие за кражба и същевременно не е извършвал предишни такива деяния.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК и намира за установено следното:

Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното:

Подсъдимият М. Т. И. е роден на ******** год. в гр. София, български гражданин, с основно образование, работи, с адрес гр. София, ж.к. „********, с ЕГН **********.

Подсъдимият М. И. е осъждан с влезли в законна сила присъди, както следва: по НОХД № 13855/2010 г. по описа на СРС, НО, в сила от 01.08.2013 г. е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от 3 три години; по НОХД № 48/2019 г. по описа на Районен съд- Елин Пелин, в сила от 19.02.2019 г. е осъден на „Пробация“; по НОХД № 6822/2018 г. по описа на СРС, НО, в сила от 28.01.2021 г. е осъден на „Пробация“.

Към ******** г. свидетелят К. А. А. работел като шофьор към дружество „И.и Плюс” ЕООД. Същият имал сключен трудов договор № 87/05.03.2021 г. с дружеството „И.и Плюс” ЕООД. Съгласно същият и длъжностната му характеристика е постъпил на работа в дружеството като шофьор на лекотоварен автомобил на пълен осемчасов работен ден за неопределено време, считано от 06.03.2021 г. Дружеството стопанисвало, по силата на договор за финансов лизинг от 19.01.2021 г. сключен между него в качеството му на лизингополучател с лизингодател „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, товарен автомобил /микробус/ марка „Фолксваген”, модел „Крафтер“, с регистрационен номер А ********. Дружеството продавало стоки по направени заявки, като осигурявало тяхната доставка. Тези стоки били кинкалерия, козметика, детски играчки и други.

На ******** г., около 07,00 часа, свидетел А. потеглил от гр. Бургас за гр. София със служебния, ползван от дружеството „И.и Плюс” ЕООД микробус марка „Фолксваген”, модел „Крафтер“, с регистрационен номер А ********, който бил натоварен със стоки собственост на „И.и Плюс“ ЕООД.

Свидетел А. нямал в себе си парични суми, собственост на дружеството.

Около 10,30 часа пристигнал в гр. София и преминал през стоков базар „Илиянци“, където направил доставка. Пил кафе с приятел и му направило впечатление, че буса се разклатил. След като направил следващата доставка до хотел на територията на гр. София, започнал да оглежда буса, тъй като не успял да го заключи, поради което свидетел А. се притеснил за сигурността на намиращото се вътре имущество. Първоначално помислил, че проблемът е в батерията на дистанционното. При това заключил буса ръчно.

В предишни случаи на доставки от негова страна, свидетелят носил парите от доставките в себе си в паласка, но тъй като сумите бил големи, решил да си направи тайник в буса под седалката, която се затваряла плътно в кутия. В тайника след доставката на стоките на клиентите на ******** г. имал сумата от 5220 лева, която представлявала пачка с пари събрани от клиенти.

Следващият му адрес за доставка на стока- аерофолио за опаковане, бил на свидетел М.О. М. в гр. София. Около 13,00 часа свидетел А. пристигнал на адреса и паркирал буса пред вх. „А“ на бл. ********“. След като пристигнал на сочения адрес, свидетел А. позвънил на свидетел М., като му съобщил, че е долу. Той бил паркирал буса като шофьорската врата на същия била откъм входа на блока. Свидетел М. излязъл от входа на блока, в който живеел.

Поръчаната от свидетел М. стока била в количество три ролки, които били големи. Поради това била отворена задната част на буса, за да се разтовари стоката. Свидетел А. помогнал при пренасянето на трите ролки от буса до входа на блока на свидетел М.. Двамата застанали пред входа, който бил на разстояние около двадесет метра от паркирания бус, за да оформят фактура и плащане. Свидетел А. не заключил буса. По това време в близост до микробуса бил подсъдимият М. Т. И.. Той видял, че двамата свидетели А. и М. се отдалечават от буса. Подсъдимият И. се приближил, влязъл в микробуса от предната дясна врата, повдигнал седалката на шофьорското място, където се намирал тайника с парите на свидетеля А., отворил тайника и извадил пачката с парите, съхранявани от свидетеля А.. В момента когато подсъдимият И. отворил тайника, свидетел А. се е обърнал към буса, за да го погледне. Видял, че в буса има човек с черна шапка с козирка, намиращ се на пасажерската седалка до шофьорската, както и видял, че седалката на шофьорското място е вдигната и това лице рови отдолу. Свидетелят А. извикал: „Ей!“ и побягнал 4 към буса. До буса имало още две лица от мъжки пол. Като видели, че свидетелят А. тръгва към буса, лицата, които били отвън тръгнали да бягат зад блока, който е срещу блок 218. Когато свидетелят А. вече бил почти до подсъдимия, а именно когато завивал зад буса, тогава подсъдимият слязъл от буса и тръгнал да бяга. Свидетелят А. тръгнал да гони подсъдимия, който видял вътре в буса и който се бил забавил. Успял да го настигне не след дълго, като при настигането му подсъдимият паднал. На мястото на падането му имало стъкла и камъчета. Поради това, когато подсъдимият станал, целият бил в кръв. Свидетел М. съдействал на свидетел А. и останал пред входа. Извикана била полиция. Когато свидетел А. задържал подсъдимия, последният отричал да е крал нещо. Свидетел А. се опитвал да държи хванатото от него лицеподсъдимия, на поляната, като през това време други две лица идвали при него и се опитвали да го разубедят да го пусне. След около половин час на място дошли полицейски служители- автопатрул-171 /АП-171/. Това били свидетелите Д. и С.. Те видели подсъдимия да стои облегнат на паркирания бус, пазен от свидетелите А. и М.. Свидетелите Д. и С. извикали бърза медицинска помощ, с оглед констатираните от тях наранявания по лявата ръка и по лицето на подсъдимия, където имало засъхнала кръв, но без видими наранявания по същото. Те не използвали помощни средства и физическа сила. Подсъдимият И. твърдял, че свидетел А. го е порязал с нож, което свидетелите А. и М. отрекли пред полицейските служители. Свидетел Д. не видял в буса или на място режещ предмет, в частност нож. Констатирано било, че пасажерската врата отпред до шофьора е отворена и върху дясната седалка имало разпилени банкноти, които след преброяването им било установено, че са 5220 лева. Това била точната сума на оборота на свидетел А. до този момент. Сумата, която свидетел А. бил взел от свидетел М. била у него. Подсъдимият И. бил транспортиран с дошлия на място втори екип на 06 РУ-СДВР до лечебно заведение с линейка, тъй като при прегледа му от дошлия на място екип на ЦМСП, били установени две порезни рани на лявата му ръка. Свидетелите Д. и М. останали на място до идването на огледна група.