Определение № 803 от 19.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. София, 17.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20228002902307 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на З. Р. С. и Т. Г. Р. против решение № 132/29.04.2022 г. по в.т.д.№702/21 г. на Варненски апелативен съд , с което са потвърдени решение №260019/20.04.2021 г., решение №260048/11.08.2021г. и решение №260050/13.08.2021г. по т.д.№9/19 г. на Шуменски окръжен съд. С решение №260019/20.04.2021г. касаторите са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД сумата 42 458,17 шв.фр., от които главница 36 321,35 шв.фр., 4679,63 шв.фр. възнаградителна лихва за периода 03.02.2016г.- 14.01.2019г., 1067,40 шв.фр. наказателна лихва за периода 03.02.2016г.- 14.01.2019г., 298,17 шв.фр. банкови такси и 91,62 шв.фр. застраховки, дължими по договор за кредит №HL 38119/30.05.2008г. , ведно със законната лихва върху главницата банковите такси и застраховките от датата на подаване на исковата молба 14.01.2019г. до окончателното им плащане, както и разноските по делото. С решение №260048/11.08.2021г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е оставена без уважение молбата на касаторите за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, наличието на която е била обосновавана с това, че в диспозитива му не е бил записан курсът на швейцарския франк към лева, приет за приложим в отношенията между страните в мотивите на съдебния акт.С решение №260050/13.08.2021г., постановено по реда на чл.250 ГПК е оставена без 1 уважение друга тяхна молба за допълване на решението с произнасяне по направено от тях възражение за прихващане със сума в размер на 2061,86 лв.

Касаторите навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение на въззивната инстанция. Считат решението за недопустимо по съображения за произнасяне на основание твърдения, които не са въведени от ищеца с исковата молба, както и спрямо спорни факти, при отчитането им от съда като безспорни такива и за произнасяне по нередовна искова молба /непосочване в исковата молба на просрочените вноски/.

Неправилността на решението се обосновава с доводи за допуснати процесуални нарушения / липса на мотиви по всички оплаквания във въззивната жалба; неуважаване на част от доказателствените искания във въззивната жалба; необсъждане на всички събрани доказателства и необсъждане в цялост на всяко едно коментирано доказателство/, нарушения на материалния закон и необоснованост, в резултат на което се твърди,че са формирани погрешни изводи относно валутата на задължението, относно наличието на предсрочна изискуемост на кредита, относно дължимостта на възнаградителната и наказателната лихви и премиите по застраховки.

Направено е искане за обезсилване на решението като недопустимо с прекратяване на производството или да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално - да се отмени същото като неправилно и да се отхвърлят изцяло предявените искове или да се върне делото на апелативния съд за повторно разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането на закона. Касаторите претендират разноски за производството.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол се обосновава с твърдения за наличието на основанията за извършване на селекцията по чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 ГПК, както и на тези по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, които касаторите считат за осъществени с въпросите : 1.Дължи ли съдът да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях отделно и да заяви защо ги приема за основателни или не? /противоречие с решение №133/23.10.2019г. по гр.д.№3565/18г. на ІV г.о. на ВКС, решение №127/21.05.2019г. по гр.д.

№1881/18г. на ІV г.о., решение №170/29.11.2018г. по гр.д.№3957/17г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение №248/07.01.2020г. по гр.д.№4193/18г. на ІV г.о. на ВКС, 2 решение №183/21.11.2018. по т.д.№542/18г. на І т.о. на ВКС, ППВС №1/53г., ППВС №2/67г. , ППВС №1/85г. и ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/; 2.Следва ли съдът да обсъди всяко едно доказателство и то в неговата пълнота преди да постанови своя съдебен акт? /противоречие с решение №248/07.01.2020г. по гр.д.№4193/18г. на ІV г.о. на ВКС, решение №146/13.06.2018г. по гр.д.№278/18г. на ІV г.о. на ВКС и решение №104/09.10.2019г. по гр.д.№625/19г. на ІІ г.о. на ВКС/; 3. При прогласяване на клаузи от потребителски договор за банков кредит за носене на валутен риск за нищожни, следва ли в диспозитива на съдебния акт да бъде вписан относимият в отношенията между страните курс на валутата, в която е прието,че е отпуснат кредитът, респективно,че се дължи плащане на сума, с цел да се определи нейният размер и да се очертаят пределите на силата на пресъдено нещо? /противоречие с решение №60079/19.01.2022г. по т.д.

№105/20г. на І т.о. на ВКС, решение №60108/28.01.2022г. по т.д.№1159/20г. на ІІ т.о. на ВКС и решние №83/12.05.2022г. по т.д.№1417/21г. на І т.о. на ВКС/; 4. Дължи ли се наказателна лихва от лица – кредитополучатели за времето, когато клаузите за валутния риск от договор за банков кредит не са били обявени за нищожни и на основание тях задължението за внасяне на погасителни вноски е нараснало значително и спирането на плащанията се дължи на това обстоятелство, а впоследствие тези клаузи са възприети като неравноправни, респективно са обявени за нищожни и това представлява ли неоказване на съдействие от кредитора към длъжника да заплаща погасителните вноски в размерите, уговорени според действителните клаузи на договора за банков кредит? По третия /в отношение на евентуалност/ и четвъртия от въпросите се сочи приложимост на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, наличието на който се обосновава с липсата на съдебна практика по тези въпроси.

Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“АД не се е ангажирал със становище по нея.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на 3 касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение , съставът на Варненски апелативен съд е приел за безспорно и установено от доказателствата по делото от фактическа страна, че страните по делото са обвързани от клаузите на сключен между тях на 30.05.2008г. договор за кредит за покупка на жилище HL 38119, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита със срок на погасяване 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, на месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план; че сумата по кредита е усвоена на 03.06.2008г.; че длъжниците са направили погасителни вноски в общ размер на сумата 17 010,34 лв., като последното плащане по договора е било извършено на 16.02.2012г., след което са спрели да погасяват кредита; че с договор за цесия от 15.07.2008г. банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си по договора за кредит, а с втори договор за цесия от 30.07.2014г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило вземането обратно на банката; че по силата на изпратена от банката нотариална покана, връчена на 23.11.2018г. лично на Т. Р., а на З. С. - по реда на чл.47 ГПК длъжниците са били уведомени за изявлението й, с което кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем /с оглед оспорването на редовността на връчването на ответника С. съдът е приел,че дори то да се приеме за нередовно обявяването на кредита за предсрочно изискуем следва да се счете за настъпило с предявяването на осъдителния иск с исковата молба, в която се съдържа ясно и недвусмислено волеизявление в този смисъл/; че както към момента на връчването на нотариалната покана, така и към датата на исковата молба са били настъпили обективните предпоставки за упражняване правото на кредитодателя за отнемане предимството на срока, тъй като последното плащане на задължение по договора е било извършено на 16.02.29012г., т.е. налице е неплащане на повече от три последователни месечни погасителни вноски.

Възражението на въззивниците-кредитополучатели за нищожност на договора за цесия от 15.07.2008г., поради липса на съществени негови елементи, съдът е намерил за неоснователно. Изложил е съображения,че 4 предмет на същия са множество договори за кредит, индивидуализирани в приложения 1 и 2 към него, включително процесният договор, индивидуализиран, съобразно счетоводните записвания на банката; вземането по него е прехвърлимо, а уговорената цена е обща за всички прехвърлени вземания.

По въпроса за валутата на кредита съдът е съобразил даденото в решение на ВКС по търг.д.№3539/15г. на ІІ т.о. разрешение,че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване е уговорено в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута. Приел е,че това разрешение е приложимо и към разглежданата от съда хипотеза, в която цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателите в лева, а не в швейцарски франкове, но кредитът е остойностен в швейцарски франкове – 50 387 шв.фр. и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, от което е заключил,че договорът не се счита сключен в лева,а ответниците дължат връщането му в швейцарски франкове. Съставът на апелативния съд е квалифицирал сключения договор за ипотечен кредит като потребителски такъв по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което е приел,че в отношенията между страните са приложими правилата на Закона за защита на потребителите. Разгледал е в светлината на неговите разпоредби уговорените между тях клаузи, при което е намерил,че липсват ясни и разбираеми за кредитополучателите критерии за преценка на икономическите последици от получаването на кредит в посочената чуждестранна валута и поемането на валутния риск; че тези клаузи не са уговорени по прозрачен начин, а при липса на предоставена достатъчна информация, с което банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност. По тези съображения съдът е заключил,че е налице неравноправност по смисъла на чл.143 т.19 вр. чл.146 ЗЗП на чл.22 и частта от клаузите на чл.6 ал.2 и чл.20 ал.2 от договора, с които е прието превалутирането при погасяването на кредита да се извършва по курса „купува“, съответно „продава“ на банката за швейцарския франк към еврото/лева към деня на плащането. По-нататък съдът е посочил,че въпреки 5 липсата на реален поток към кредитополучателя в швейцарски франкове, не може да бъде прието,че договорената валута, в която е предоставен кредитът е в лева, тъй като клаузите на чл.1 ал.1 и ал.3, чл.2 ал.1 и ал.3, чл.6 ал.2 и чл.21 ал.2 от договора са ясни и разбираеми и достатъчно ясно изразяват волята на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове, като равностойност на определена сума в лева, за плащане на възнаграждение за ползването на паричния ресурс също в швейцарски франкове и възможност за погасяване на кредита в евро или лева, поради което е отрекъл да е налице неравноправност на същите.Тъй като договорът може да се изпълнява и без клаузите му на чл.22 и частта от клаузите на чл.6 ал.2 и чл.20 ал.2, доколкото се запазват съществените задължения на страните – на банката – да отпусне определена сума с определена цел и при уговорени условия и срок и на кредитополучателите – да ползват сумата, съобразно уговореното и да я върнат след изтичането на срока, съдът е извел,че запазването на действието на договора без неравноправните клаузи не противоречи на интересите на кредитополучателите-потребители.