Решение № 2999 от 07.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. Варна, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Ж.а при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Ж.а Гражданско дело №

20213110118254 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявената във ВРС искова молба от ищцата Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответната страна „Б. п.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Д. С. Д. - Главен изпълнителен директор. Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове са с правна квалификация чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като главни искове /при съотношение на обуславящ към обусловени - чл.344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ/.Завени са и искове с правно основание чл.224 КТ / обезщетение за неизползван платен годишен отпуск/;чл.222 ал.1 КТ и чл.55, ал.1 предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 221, ал.2 КТ - обусловен от изхода по иска по чл.344 ал.1 КТ - за възстановяване на удържаното на ищцата при уволнението трудово възнаграждение/.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

В исковата си молба Д. И. сочи, че започнала работа при ответника на 05.11.2008 г. като „Пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/“ с код по НКП:41423005 ,за което между нея и ответника бил подписан трудов договор за неопределено време № 1421/04.11.2008 г. Много скоро след трудовия договор на ищцата било определено работно място в *** на „Б. п. „ЕАД Варна.

На 02.12.2021 г. твърди ищцата, че й била връчена Заповед № 101/02.12.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн.чл.186 от КТ във връзка с чл. 187, т. 3 от КТ /неспазване на техническите и технологични правила/ и т. 8 /злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието/. Със същата заповед на осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено и ТПО.

В мотивите на заповедта било посочено, че е констатирано нарушение на трудовата дисциплина, представляващо полагане на подпис вместо получател в опис 242 Е, което съставлявало нарушение и неспазване на техническите и технологични правила. Описани били и две докладни записки на офис мениджър в *** /ДЗ 59-00-763/11.10.2021 г. и ДЗ 3119/26.11.2021 г./, първата с искане на обяснения от ищцата, а втората - с резолюция за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. Изброени били стари наказания, които ищцата намира за изцяло 1 неотносими към процесната заповед предвид това, че срокът по чл.194 от КТ за налагане на наказание по тях изтекъл и същите били заличени на осн.чл.197, ал.1 от КТ. На следващо място, според ищцата те били неотносими към нарушението, за което била наказана и не представлявали основания за процесното уволнение. Релевантни за процесното уволнение според ищццата били само фактите, изложени в мотивите на уволнителната заповед, описани по-горе.

По същество на главното искане с правно основание чл. 344 , ал.1 т. 1 КТ ищцата счита Заповед № 101/2.12.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на ТПО за незаконосъобразна, а уволнението извършено с нея за незаконно, като излага следните основанията за това: Процесната заповед била издадена и подписана от неоправомощено лице, както и в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарно наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвали нарушителят, нарушението и кога било извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налагало. В заповедта били посочени две ДЗ/ докладни записки/, които не били неразделна част от уволнителната заповед, и не били представени на ищцата за запознаване.

Твърдяло се, че Д.И. извършила нарушения по чл.187, ал.1, т.8 от КТ, но в мотивите на заповедта не били посочени факти за такива нарушения. По отношение на твърдяното нарушение по чл.187, ал. 1, т.3 от КТ не било посочено кои технически и технологични правила били нарушени. Като правно основание за процесното уволнение не било посочено предл.първо на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа. Горното, според ищцата правело заповедта изцяло немотивирана и неясна, като лишавало съда от възможност да извърши контрол върху нейната законосъобразност, а ищцата - от възможността да се защити срещу извършеното дисциплинарно уволнение.Нарушението на предписаната от закона форма на заповедта за дисциплинарно уволнение сочи ищцата, че е съществено, поради което само на това основание заповедта следвало да бъде отменена.Уволнителната заповед твърди ищцата, че била издадена в нарушение на императивната норма на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като преди уволнението работодателят не оценил изложените от ищцата твърдения, не събрал и оценил свързаните с тях доказателства.В обяснението си от 13.10.2021 г. Д.И. изложила фактическата обстановка, свързана с описаното нарушение, като посочила, че е била установена липса на подпис на лице от опис 242, изготвен от името на К.К.. Под заплаха от страна на С. Д., на длъжност „контрольор“, на когото Д. И. била пряко подчинена, че ще бъде наказана ако не подпише опис 242, ищцата сочи, че положила подписа си на мястото, което тя й посочила. Тази заповед била съпроводена с виковете от нейна страна, че ищцата не справяла с работата /която всъщност работела от 2008 г./ и нямала друг избор, освен да се подчини. Изложената фактическа обстановка, твърди ищцата, че не била анализирана, оценена и взета предвид при налагане на наказанието, не били събрани и оценени и доказателствата, свързани с нея. Обяснения от С. Д. не били искани , анализирани и посочени в уволнителната заповед. Според ищцата - ако работодателят бил спазил императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, щял да стигне до извод, че ищцата не била извършила нарушение на трудовата дисциплина. Именно затова грубото погазване на императивната норма на чл. 193, ал. 1 от КТ водело до незаконосъобразност на уволнението. При определяне на дисциплинарното наказание не били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, свързани с него, както и поведението на ищцата. В тази връзка ищцата е заявила, че винаги изразявала готовност при евентуален пропуск на нанесен подпис да посети отново лицето, за да вземе подписа.

Дисциплинарно уволнение се налагало за тежки нарушения на трудовата дисциплина, каквито твърди ищцата, че не е извършила.

На следващо място ищцата счита, че не е налице фактическия състав на чл.187, ал.1, т.3 от КТ, нито този на чл.187, ал.1, т.8 от КТ. Нарушени били според Д.И. всички императивни разпоредби за провеждане на дисциплинарното производство, а описаното в уволнителната заповед поведение не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина, каквото счита, че не била извършила.Уволнението й, твърди ищцата, че било извършено при злоупотреба с работодателска власт от страна на ответника. Поради открития й характер, пояснява ищцата, че често изразявала мнение, свързано с работата, дори когато това мнение е негативно по отношение на взети решения от преките й ръководители. Това водело нерядко до спорове с ръководителите на ПС, а видно от посоченото в уволнителната заповед - и до тенденциозното и незаконосъобразно наказване на ищцата. Това положение обаче силно се влошило при постъпването на работа на Е. И. преди 2 няколко години.Отношението на Ев.И. към ищцата силно се влошило преди около година и половина, когато Е. И. като офис мениджър в ПС 9023, практически намалила екипа на пощальоните с един човек, който бил преместен от нея на колетно гише без промяна на трудовия му договор. Това станало под предлог, че този работник щял да помага на всички пощальони при обработката на пратките от КНР. След преместването му обаче, той бил обучен за работа на колетно гише и спрял да се занимава с обработката на китайските пратки, но без промяна на трудовия договор. Така на практика неговия район негласно бил разпределен между всички пощальони, което довело до значително увеличение на работата. В резултат на посоченото лошо управленско решение , твърди ищцата , че разделяли района на този техен колега помежду си, времето на пощальоните започнало да не стига за обхождане на районите им и започнали да допускат грешки в работата си. По този повод ищцата сочи, че няколкократно изразила негативно мнение по отношение на извършената промяна пред Е. И.. Това не се харесало никак на офис мениджъра И., която не криела вече негативното си отношение към ищцата, демонстрирала го пред всички, поради което то станало достояние на всички пощальони. На всеослушание отказвала да я приема в кабинета си и заявявала, че с Д.И. щяла да говори само пред всички. Така пред всички пощальони Ев. И. засягала и лични за ищцата въпроси, казвала й, че няма да й даде отпуска, че ще й отнеме точки съгласно правилата, следяла преобладаващо само работата на ищцата, за да й намери пропуски и грешки. Нерядко казвала, че щяла да пише докладни записки срещу ищцата и я карала да дава писмени обяснения преди да бъде издадена и връчена заповед за обяснения.

Обясненията, твърди още ищцата, че пишела под диктовката на Ев.И. , тъй като не харесвала дадените преди това от ищцата. Така в тези обяснения фактите бивали изопачени според разбиранията на Ев.И. , в резултат на което на ищцата били наложени наказанията, посочени в уволнителната заповед.

В резултат на горното, въпреки че всички 10 души, които били на длъжност „пощальон“, допускали едни и същи грешки поради претоварването, преобладаващо наказвали ищцата. Офис мениджъра И., твърди ищцата , че й създавал различни затруднения в работата, включително проблеми и затруднения с ползването на платения годишен отпуск. Единствено ищцата не получавала отпуск в посочените от нея срокове, а излизането й в отпуск било съпровождано с устно предупреждение, че преди това трябвало да намери кой да изплаща пенсиите на поверените й пенсионери /последното не било на ищцата задължение, а на офис мениджъра/. Не спирали забележките и обвиненията за постъпки, които ищцата не била извършила. Непосредствено преди уволнението, сочи ищцата , че получила съвети от приближени на И. лица сама да напусне. Така, обяснява в исковата си молба ищцата, че усещала непрекъснато върху себе си вербален психически тормоз от страна на Е. И. и всеки момент очаквала да бъде уволнена.

Предвид изложеното счита ищцата, че посочените в уволнителната заповед докладни записки не отразявали действителните факти и обстоятелства. Независимо от това те представяли ищцата в негативна светлина.Затова макар, че преди уволнението ищцата обяснила гореописаната ситуация на среща, проведена в Централна поща с участието на г-н Г. Я., на която помолила да не я уволняват, и предвид крайно негативното отношение на И. към ищцата, ищцата твърди, че предложила да бъде изместена в друг клон на „БП“ ЕАД, но г-н Я. отказал.Още тогава, преди да оцени фактите и доказателствата, и преди да издаде процесната заповед, г-н Я., излага ищцата, че й заявил, че ако сама не си подаде молбата за напускане, ще я уволни дисциплинарно.

Отделно от изложеното по-горе, при прекратяване на ТПО, твърди ищцата,че не й било изплатено в цялост дължимото обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. Като член на КНСБ ищцата имала право на платен годишен отпуск в увеличен размер на основание чл.61, ал.1 от КТД на „Б. п.“ ЕАД, действащ от 2018 г. - 24 работни дни. Дължимите в повече по 4 работни дни годишно ищцата не била ползвала и не й били изплатени при прекратяването на ТПО.В същото време без нейно знание и съгласие работодателят удържал от трудовото й възнаграждение обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 949,47 лв.

Ищцата счита, че БТВ, определено по реда на чл.228 от КТ, е полученото от нея през месец октомври 2021 г. в размер на 1013,87 лв., състоящо се от ОМВ в размер на 708 лв., ДВ за ТСПО в размер на 219,48 лв., СДВ „Изплащане пенсии – жилища“ в размер на 26,39 лв. и изплатените ваучери в размер на 60 лв.месечно.