Решение № 14764 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14764 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИ. П. ПЕТКОВА като разгледа доклад.ото от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110100470 по описа за 2026 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представля. от изпълнителния директор, гр.С********** спрямо С. И. Д. с ЕГН: **********, с адрес в гр.Б. чрез адв. Н., за това, че дължи на „Т**********“ ЕАД сумата от 1 355,82 евро за главница за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 295,19 евро - лихва за периода 15.09.2023г. до 16.10.2025г., както и за дялово разпределение 25,98 евро - главница за периода от 01.09.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на пода.е на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и 7,20 евро - лихва за периода 15.11.2022г. до 16.10.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 4085/ 2025г. по описа на РС – Вр., оспорена от ответника.

Излага се, че ответникът е потребител на ТЕ за топлоснабден имот, който той е придобил в собственост. Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извърш.е на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Д.“ ООД, конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на осно.ие чл. 219, ал.

1 ГПК.

1

Моли се да бъде постановено решение за установя.е на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответника и като се ангажират доказателства се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез неговия адвокат, с който се оспорват исковете като се твърди, че не се доказва да е носител на ПС спрямо топлоснабдения имот ерго няма качеството на потребител на ТЕ. Оспорва се и по размер начислената ТЕ като се навежда, че формулата, по която се изчислява ТЕ е отменена по съдебен ред; оспорва се начисля.ето на сумите на база като незаконосъобразно; оспорва се и изправността на уредите за изчисление на ТЕ; оспорват се сумите и като начислени по фактури, които не установяват количеството потребена ТЕ, оспорват се претенциите и като погасени с давност, както и се оспорва начина им на образу.е като се оспорва тяхното едностранно прихващане. Не се оспорват ангажираните доказателства и се ангажират доказателства.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на полз.е в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От ч.гр.дело с № 4085/ 2025г. по описа на РС Вр. се установява, че в полза на ищеца е била издадена и оспорена Заповед по чл.410 от ГПК с № 2

2815/22.10.2025г, за исковите суми.

От НА за дарение на недвижим имот с № 306, том X, дело с № 1857/ 1997г. на нот. с рег. I при СРС се установява, че ответната страна чрез дарение от своите родители – Л.И.К. и И.Д.И – е получила ПС спрямо исковия имот при запазено за нейните родители ( прехвърлители ) вещно право на полз.е.

От удостоверение за наследници на Л., л.15 от делото се установява, че тя е починала на 09.10.2001г., а от служебна справка на съда се установява, че И. е починал на 20.01.1998г.

Въз основа на горните факти съдът приема, че с погася.е на вещното право на полз.е спрямо имота със смъртта и на двамата негови носители, ответната страна е станала в качеството си на собственик на процесния апартамент потребител на ТЕ за имота.

От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с партида с № 3196 при ищеца е със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с полз.а топлоенергия през исковия период – 01.05.2022г. до 30.04.2024г. като е бил с две отоплителни тела, щранг – лира в банята с един брой водомер за топла вода. На двете отоплителни тела са поставени ИРРО, заменени през 2023/2024г,. с дистанционен отчет.

Сумите, които се търсят са за сградна инсталация, БГВ и ТЕ за имот като са били изчисля.и на база прогнозни стойности по чл.71 от Наредбата с годишно изравня.е чрез отчитане на постъпилата в абонатната станция ТЕ. Вещото лице излага и това, че топломерите през исковия период са в съответствие за одобрения тип и отговорят на метрологичните проверки. Общата дължима сума за ответната страна е от 1355.80 евро.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период общо неплатената сума за имот с аб. № 3196 е от 1680.94 евро, от които сумата от 1355.82 евро за ТЕ, обезщетение за забава в размер на 292.05 евро, стойност на услугата за дялово разпределение е от 50,81 евро и 13.88 евро е обезщетението за забава върху нея.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на 3 топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публику.е на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните впис.ия на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и публику.ето на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

Или при горните факти съдът намира исковете за стойност на ТЕ, дялово разпределение и лихва върху сумата за ТЕ за основателни и въпреки сторените възражения за това, Възражението на ответната страна, че формулата за изчисля.е на ТЕ е отменена по съдебен ред ерго това води до недоказаност на количеството изразход.а ТЕ, съдът намира за неоснователно дотолкова, доколкото съдът прилага правилото на чл.162 от ГПК и въз основа на дадените заключения на вещите лица, определя дължимост на стойността на ТЕ и дялово разпределение в размери по тези заключения, а именно за ТЕ от 1355.82 евро, за лихва от 292.02 евро, за стойност на услуга за ДР е от 25.98 евро разбира се като съдът съобразява и стореното възражение за давност.

Заповедният съд е сезиран със заявлението за изда.е на Заповед по чл.410 от ГПК на 20.10.2025г. като с кратката, тригодишна давност са покрити онези суми в периода до 20.10.2025г. или за месеците септември и октомври в общ размер по таблицата на вещото лице от 6.23 евро или дължимата сума за ТЕ е от 1349.59 евро.

Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение от 4.84 евро е неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща пода.ето на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 7.10 евро се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК ищцовата страна има право на разноските, които е сторила в хода и по водене на делото.

Същите съгласно представените доказателства за тях са в размер на 562.05 4 евро – редуциран сбор от общо 100 евро за възнаграждение на юрисконсулт по двете производства, по 202 евро за възнаграждения на вещи лица и 104.23 евро за платена държавна такса по двете дела.

Ответната страна на осно.ие чл.78, ал.3 от ГПК също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете като такива се търсят само за възнаграждение на адвокат по предоставената на осно.ие чл.38, ал.1 от ЗА правна помощ по гр.дело с № 470/ 2026г. по описа на СРС. Те следва да бъдат присъдени в редуциран размер на пълномощника на ответната страна – адв. И.

Н., за който възнаграждението за процесуално представителство по делото е в размер на 279 евро на осно.ие чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. От него следва да бъде присъдена сумата от 3 евро съобразно уважената част от претенциите.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осно.ие чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. И. Д. с ЕГН: **********, с адрес в гр.Б. чрез адв. Н. дължи на „Т**********“ ЕАД сумата от 1 349.59 евро за главница за доставена ТЕ за имот с аб. № 3196 за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния размер от 1 355.82 евро, мораторна лихва за забава в размер на 292,02 евро за периода 15.09.2023г. до 16.10.2025г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния размер от 295.19 евро, както и за дялово разпределение 25,98 евро - главница за периода от 01.09.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на пода.е на заявлението в съда – 20.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,20 евро - лихва за периода 15.11.2022г. до 16.10.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 4085/ 2025г. по описа на РС – Вр. и ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН: ********** , с адрес в гр.Б. чрез адв. Н. да заплати н а „Т**********“ ЕАД, ЕИК: **********, представля.о от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** на осно.ие чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 562.05 евро – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 470/ 2026г. и ч.гр.дело с № 4085/ 5

2025г. по описа на СРС и

ОСЪЖДА „Т**********“ ЕАД, ЕИК: ********** , представля.о от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** да заплати на адв. И. А. Н. с адрес в Б., ул.С**********, офис 6 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 евро – редуциран сбор от разноски за възнаграждение по гр.дело с № 470/2026 г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Д.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връч.ето му на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6