Решение № 5819 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5819 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110124698 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Ищецът Н. К. Р. твърди в исковата молба, че е извършвал многократно преводи по сметките на ответника Г. М. А. в **** ****** АД и **** ****** АД, няма никакви договорни отношения с ответницата, като сочи, че имуществото му е обедняло с общата сума 2061 лева, /след извършено оттегляне на иска за сумата от 350 лева/ за които предявява искове за връщане на сумата, заедно с обезщетение за забава от предявяване на иска в съда. С уточнителна молба, по указания на съда, сочи, че преводите по банкова сметка на ответницата в **** ****** АД са извършени, както следва: на 9.2.2024г. – сумата 350 лева, на 4.1.2024г.- сумата 350 лева, на 26.10.2023г.сумата 361 лева, на 16.11.2023г. - сумата от 350 лева, на 8.8.2023г. - сумата 350 лева, а по банкова сметка на ответницата в **** ****** АД, на 26.10.2023г. - сумата 130 лева, на 8.8.2023г. - 130 лева, на 16.11.2023г. - сумата от 130 лева, на 4.1.2024г.- сумата 130 лева, на 9.2.2024г. – сумата 130 лева. Сочи, че липсва правна връзка, правоотношение, което да оправдава получаването на сумите от ответницата, в част от преводите като причина е посочено „захранване на сметка“.

Ответницата Г. А., в писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, чрез ССЕВ, оспорва основателността на претенцията, като сочи, че е била кредитополучател по договор за банков кредит 201/0303, при **** ****** АД, като на 23.5.2019г. е изтеглила нов банков кредит, потребителски, при същата кредитна институция, за да погаси предсрочно първия кредит. Твърди се, че парите са изтеглени с цел осъществяване на ремонт на втори етаж на къща в **** ******, на улица **** ******, който се обитава от дъщерята на ответницата – М. А., като двете се твърди да изплащат заедно кредита. Твърди се също, че Г. А. теглила още един кредит от **** ****** АД, който послужил за закупуване на камина, с която се отоплявал целият втори етаж. Сочи, че Н. Р., и дъщеря , имали любовна връзка, като считано от м.04.2023г. заживели на семейни начала в София, като на 28.03.2024г. се родил синът 1 им М. Н. К.. Твърди се, че по време на майчинството си, М. изпитвала затруднения да се справя финансово, както и да помага на ответницата за изплащане на изтегления кредит, поради което Н. Р. поел отговорността, като превеждал на Г. А. нужните средства по кредита. Твърди се, че първият превод бил на 8.8.2023г., а последният на 16.11.2023г., както и че кредитът е погасен предсрочно на 24.1.2024г. Отношенията между двойката се влошили и фактическото им съжителство приключило през м.08.2024г. Сочи се, че сумата, с която Р. е оказвал помощ на майката на детето си по време на бременността й е в размер 2061 лева, а не 2441 лева, защото преводът, нареден на 9.2.2024г. № **** ******, от 350 лева е отказан. Сочи се, че Г. А. не е разходвала получените суми за себе си, а получените суми са били изразходвани за заплащане на кредити, предназначен за ремонт на жилището, което се обитавало от дъщерята на ответницата и общото й с ищеца дете. В този смисъл, доводите са, че липсва обогатяване, защото средствата са изразходвани по предназначение, като ищецът доброволно е предоставил сумите, като е бил наясно, че същите ще се употребят за погасяването на кредите, изтеглени за ремонта. Сочи се, че при преводите е налице дарствено намерение, поради което и не може да се иска връщане, освен в предвидените в закона хипотези, които не са налице. Твърди се, че плащанията са били доброволно представени, като помощ, с оглед бременността на дъщерята и фактът, че ищецът е баща на детето й, като ищецът е поел морален дълг. Плащанията са били с оглед съвместния живот, който е имал с дъщерята на ответницата, които не подлежат на възстановяване.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване, е отделено, че Г. А. е титуляр по сметка **** ****** - при **** ****** АД и по сметка: **** ******, при **** ****** АД, че ищецът е превел по сметката в „**** ******“: на 4.1.2024г. - сумата 350 лева, на 26.10.2023г. - сумата 361 лева, на 16.11.2023г., сумата от 350 лева, на 08.08.2023г. сумата 350 лева, а по банкова сметка на ответницата в **** ****** АД, на 26.10.2023г.

- сумата 130 лева, на 8.8.2023г.- 130 лева, на 16.11.2023г. сумата от 130 лева, на 4.1.2024г.- сумата 130 лева, на 9.2.2024г. – сумата 130 лева, като сочените суми са получени от ответницата; че дъщерята на ответницата и ищецът Р. са живели на семейни начала, имат общо дете, както и че фактическото им съжителство е приключило м.08.2024 г.

Представени са като доказателства разписки за извършени плащания от Н. К. Р. в полза на „**** ******“ АД, както следва: разписки от „**** ******“ от 08.08.2023 г. за суми в размер на 350 лева и на 130 лева, /платена по сметка в „**** ******“/ с посочено основание – „захранване на сметка – Г. М. А.“; превод от 26.10.2023 г. за сумите от 361 лева и от 130 лева /която сума е платена по сметка в „**** ******“/; превод от 16.11.2023 г. за сумата от 350 лева и за сумата от 130 лева /платена по сметка в „**** ******“/; превод от 04.01.2024 г. за сумата от 350 лева и за сумата от 130 лева, /платена по сметка в „**** ******“/; превод от 09.02.2024 г. за сумата от 130 лева /платена по сметка в „**** ******“/.

Приложено е искане от 23.05.2019 г., от Г. М. А. за рефинансиране на съществуващ дълг, като е изявено и съгласие от страна на „**** ******“ АД, от същата дата.

Представен е като доказателство договор за потребителски паричен кредит, сключен между Г. М. А., ЕГН ********** и „**** ******“ АД на 23.05.2019 г. за сумата от 20 000 лева, както и Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „**** ****** **** ******“ ЕАД, както и погасителен план.

Приложено е удостоверение за раждане на М. Н. К., роден на 28.03.2024 г., 2 майка – М. Г. А. и баща – Н. К. Р..

По делото са събрани гласни доказателства.

От разпита на свидетелката О. В. Й. /първа братовчедка на ищеца, баща – брат на майката на ищеца/ се установява, че ищецът и дъщерята на ответницата живели съвместно за период малко повече от година - от пролетта на 2023 г. до лятото на 2024 г. Дъщерята на ответницата не била все още бременна, когато заживяла с ищеца в дома му в гр. **** ******. На свидетелката не е известно ищецът и дъщерята на ответницата да са отсядали и обитавали втория етаж от жилището на ответницата, нито за наличие на морална обвързаност от страна на ищеца спрямо ответницата. Свидетелката е наясно за наличието на общо дете между ищеца и дъщерята на ответницата. Като причина за раздялата на последните, изтъква и поведение на ответницата. Посочва, че не е наясно към кого са били насочени преводите, които ищецът е правил, но знае от ищеца, че същият е помагал на ответницата да плати кредитите си. Според свидетелката, ищецът е грижовен и отговорен баща, участва финансово и морално в живота на детето си, поема финансова отговорност за семейството си.

От показанията на свидетелката М. Г. А. /дъщеря на ответницата/ се установява, че кредитът, изтеглен от майка , е бил за ремонт на имот **** ****** /собствен на родителите на свидетелката към онзи момент/, който ремонт следвало да се извърши от свидетелката, която възнамерявала да живее там, но тъй като същата не разполагала с доходи, кредитът бил изтеглен от ответницата и тя била кредитополучател по същия.

Посочва, че след раздялата с ищеца, както и понастоящем, живее **** ******, а по време на отношенията си с ищеца, е живяла в неговия имот в гр. **** ******.

Уговорката между свидетелката и ответницата била, последната да изтегли кредита, а свидетелката да го изплаща реално. Кредит бил изтеглен преди свидетелката да заживее с ищеца, като двамата заживели заедно след извършването на ремонта, за който били използвани заемните средства. След като свидетелката започнала да живее с ищеца, му споделила, че има задължение към майка си /ответницата/. Поддържа, че започнала работа към м. юли 2023 г. за период от шест месеца, не е разполагала с онлайн-банкиране, поради което в период от около 4 -6 месеца, предоставяла парични суми на ищеца /6 вноски по кредита/, който следвало да преведе същите по сметка на ответницата. Впоследствие свидетелката не разполагала с парични средства, които да предоставя в полза на майка си, поради което ищецът заявил, че той ще внася суми по кредита на ответницата, което приемал катоо морално задължение, тъй като били семейство. Вноските били внасяни до месец септември 2024 г., по спомен на свидетелката.

Разпитана като свидетел е и Н. М. М. /сестра на ответницата/, която е заявила, че се е случвало пред нея дъщерята на ответницата да дава пари на ищеца във връзка със заема, относно който свидетелката знаела, че е изтеглен от ответницата за ремонт на етажа, предназначен за дъщерята на ответницата. Свидетелката не е наясно защо ответницата е изтеглила кредита на свое име, като по спомен сочи, че ответницата и дъщеря се разбрали да погасяват кредита заедно. Заявява, че е наясно, че дъщерята на ответницата е помагала с вноски по кредита, като след забременяването , помощта идвала от ищеца. М. била свидетел на ситуация, в която ищецът и дъщерята на ответницата обсъждали кредита, видяла даването на пари /неизвестно каква сума/ от М. А. на ищеца. На свидетелката е известно, че ищецът изпълнява задълженията си спрямо детето.

Други относими доказателства не са представени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно правилата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба и 3 отговора доводи, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 154, ал. 1 ГПК с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване: твърдението си, че е заплатил сумите на сочените в уточнителната молба дати, като на основание чл. 75, ал.3 ЗЗД, че сметките на ответницата са заверени със сочената сума. Тези обстоятелства не са спорни между страните.

В тежест на ответницата е разпределено да установи, че дъщеря й и ищецът живеели за периода, посочен в отговора, на семейни начала, че имат общо дете; че ответницата е сключила договор за банков кредит – потребителски, с цел да се извърши ремонт на втори етаж на къща в **** ******, че сключила втори договор, за закупуване на камина, двата договора са сключени при знанието на дъщерята на ответницата и при поето от дъщерята задължение да изплаща с ответницата вноските по кредита, поради уговорката, че ремонтираният обект ще се използва за живеене от нея, че ищецът е поел задължението от името и за сметка на М. А., да предава на майка й дължимите суми за кредита, както и твърдението си, че при плащанията ищецът е съзнавал моралното си задължение да плати сумата /във връзка с възражението по чл.55, ал.2 ЗЗД/.

Въз основа на събраните по делото доказателства, в това число свидетелските показания, включително тези на доведения от ищеца свидетел, се установи, че процесните суми, преведени по банковата сметка на ответницата в "**** ******" АД са били предавани от ищеца в полза на ответницата с цел оказване на помощ на последната да погаси изтегления от нея за ремонт на етаж от къща, обитаван от нейната дъщеря и детето й от ищеца, кредит. По делото не се установи пълно и главно какви точно са били уговорките на ответницата и нейната дъщеря във връзка с погасяването на задълженията по кредита, но от приложените платежни документи, е видно, че паричните преводи по тази сметка са били извършени в периода 08.08.2023 г. - 04.01.2024 г., когато дъщерята на ответницата е била бременна и преди въпросният потребителски кредит да бъде предсрочно погасен. Това обстоятелство кореспондира с показанията на М. А., че започнала работа през месец юли 2023 г., когато предоставяла парични суми на ищеца /който живеел с тази свидетелка/, с цел той да ги преведе на ответницата. Дори и да се приеме, че сумите не са излизали от патримониума на дъщерята на ответницата, а от този на ищеца, пак не би могло да се изведе, че сумите са преведени без основание, тъй като към момента на извършване на паричните преводи /в периода м. август 2023 г. – м. януари 2024 г./ очевидно дъщерята на ответницата и ищеца са живели заедно, очаквали са раждането на детето им, т.е. липсва формална, житейска и правна логика, ищецът да е извършвал поредица парични преводи в полза на ответницата, без основание. В тази насока съдът кредитира показанията и на трите разпитани свидетелки /при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК/, които еднозначно заявяват, че плащанията са извършвани с цел оказване на помощ при погасяването на кредита, изтеглен от ответницата, с оглед поетия от св. А. ангажимент да участва във връщането на заемните средства. Свидетелката Й. /братовчедка на ищеца/ е потвърдила, че същият поемал финансова отговорност за семейството си, като за последното не е необходимо да се намира в добри отношения с ответницата, доколкото житейски оправдано е, при подобен тип отношения, ищецът да е искал да помогне жената, с която съжителства на съпружески начала към посочения момент и именно поради отношенията на св. А. с ищеца, не може да се възприеме, че последният е плащал процесните суми без основание. В подкрепа на така направения от съда извод, че преводите, направени от 4 ищеца по банкова сметка на ответницата, разкрита при "**** ******" АД са били съзнателно превеждани за погасяване на заема, предоставен от "**** ****** **** ******" ЕАД на ответницата, е и фактът, че именно от тази сметка средствата за погасяване на задълженията са усвоявани от Кредитора с оглед даденото съгласие за директен дебит (л. 60 от делото).