Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260182 от 14.04.2021, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3248/2020
Вид
Решение № 260182
Подписан
14.04.2021
В сила
14.04.2021
Състав
МАРИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260182/14.4.2021г. 14.04.2021 година град Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав

На 13.04 2021 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Марина Христова при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия

Христова гражданско дело № 3248 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «СТЪДИ КОМ»ЕООД против ЕТ «Ж.У.»*** , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 899, 88 лв., представляваща незаплатена цена на закупени стоки по договори за търговска продажба, обективирани в 2 бр. фактури, сумата от общо 103, 55 лв. – представляваща лихва за забава за посочени в исковата молба периоди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски за производството, вкл. разноски по допуснато от РС – П. обезпечение на иска.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договори за търговска продажба на посочени стоки, за което са съставили приложените по делото фактури, в които са описани вида , количеството, ед. цена и обща стойност на стоките. Ответникът и към момента на завеждане на иска не бил заплатил уговорената цена, като и по двете фактури били извършени частични плащания. Претендира се и заплащане на лихва за забава върху главниците, както и разноски за настоящото производство и в производство по допускане на обезпечение от РС - П..

Отговор на исковата молба не е депозиран в законоустановения срок.

В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът , редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявените искове е чл. 79 ЗЗД вр.чл.318 и сл. ТЗ и чл. 86 ,ал.1 ЗЗД.

Вероятната основателност на същите се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между страните е съществувало валидно търговско правоотношение , по което ищецът е изправна страна.

Не са релевирани твърдения или ангажирани доказателства за извършено плащане. Искът , както за главница, така и за лихва за забава е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер. Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащането й.

По разноските:

Предвид уважаване на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 450 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските сторени във връзка с обезпечението на исковете в размер на 390 лв.- заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ «Ж.У.», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Я. да заплати на «СТЪДИ КОМ»ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. сумата от общо 899, 88 лв., представляваща частично незаплатена цена на стоки по фактура №***/14.10.2019 г. и фактура №***/22.10.2019 год., сумата от общо 103, 55 лв. лихва за забава за периода 15.10.2019 – 03.12.2020 г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 04.12.2020 год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ «Ж.У.», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол да заплати на «СТЪДИ КОМ»ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. сумата от 450 лв.– разноски за настоящата инстанция, както и сторените в производството по обезпечаване на иска по гр. дело № ***/2020 год. на РС – П. разноски в размер на 390 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: