Определение № 8739 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8739 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110154124 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от С. К.

Динева против „АПС Бета България“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично задължение, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за изискване на заверен препис от изпълнително дело № 20247860401001 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, доколкото същото е необходимо за изясняване правнорелевантните факти по спора.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

1

ДА СЕ ИЗИСКА в настоящото производство заверен препис от изпълнително дело № 20247860401001 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2026 г. от 10.40 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І.1. Ищцата твърди, че срещу нея бил издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 30738/2010 г., на СРС, 62 състав, с който е осъдена да заплати на „АПС Бета България“ ЕАД сумата в размер на 452,51 лв., от които главница по договор за кредит в размер на 443, 32 лв. и лихва в размер на 9,19 лв. за периода от 15.08.2009 г.- 18.05.2010 г. Твърди още, че било образувано изпълнително дело № 20247860401001 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов. Навежда твърдения, че на 20.11.2025 г. било изпратено запорно съобщение с изх.№ 6822/04.11.2025 г. Сочи, че не били извършвани действия от взискателя, прекъсващи давността за период повече от пет години, в случая от 14 години. Заявява,че давността започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, след което била изтекла. Сочи, че ответникът по настоящото дело не бил предприел действия, прекъсващи давността.

Цитира практика на ВКС. Заявява, че не се извършвани изпълнителни действия от взискателя, прекъсващи давността за период по – дълъг от пет години. Сочи, че няма удържани суми от претендираните за недължими. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника , че не дължи претендираните суми, поради обстоятелството,че същите са погасени по давност.

Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

2. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Със същия оспорва като неоснователен предявеният иск. Заявява, че за събиране на процесното вземане кредиторът многократно е предприемал действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на претенцията си като до съдебния изпълнител са подавани множество молби за извършване на принудителни действия.

Сочи, че последиците при перемцията по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК са от процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя, продължава да съществува. Сочи, че перемпцията 2 на едно изпълнително дело не лишава кредитора от основание за получаване на суми, за които има издаден изпълнителен лист. Независимо от настъпването на перемпторния срок не са налице факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасили вземането. Навежда твърдения, че кредиторът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Сочи, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и моли да бъде намалено до размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

Поначало при отрицателния установителен иск, доколкото ищецът твърди отрицателен факт, тежестта на доказване е за ответника. В случая, тъй като ищецът се позовава на погасяване по давност на част от вземането (положителен факт), което право поначало се упражнява с възражение срещу иска за изпълнение, негова е тежестта да докаже твърдението си за погасяване на вземането на ответника по давност.

УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, вкл. че давността е спирана/прекъсвана.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3