Решение № 256 от 29.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря Славка Н. Иванова в присъствието на прокурора Д. Ж. П. като разгледа докладваното от Теофана Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601044 по описа за 2026 година С Присъда № 7 от 26.03.2026г. по НОХД № 512/2025г. по описа на Районен съд Карлово – 1 н. с., Съдът е признал подсъдимия Х. Д. Х. за виновен в това, че през периода от 01.01.2021г. до месец септември 2025г., включително, в с. Анево, обл. Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 30.07.2020г. протоколно определение № 479/22.07.2020г. по гр.дело № 322/2020г. по описа на Районен съд- Карлово да издържа свои низходящи – сина си Д. Х.в Х. ЕГН ********** и дъщеря си С. Х.ва Х.а ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за Д. Х.в Х. и 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за С. Х.ва Х.а, или общо 16320 /шестнадесет хиляди триста и двадесет/ лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подс. Х., наказание лишаване от свобода е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Х. е осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР- Пловдив направените в досъдебното производство разноски в размер на 461,62 /четиристотин шестдесет и едно евро и шестдесет и два цента/ евро /902,85 лева/, както и да заплати по сметка на Районен съд Карлово направените в съдебното производство по делото разноски в размер на 100 /сто/ евро.

1

Против така постановената Присъда са подадени въззивни жалби и допълнителни такива от служебните защитници на подс. Х. – адв.Б. и адв. Н., с искане за изменение на същата и оправдаване на подсъдимия, а в условията на евентуалност – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Б. и адв. Н. поддържат жалбите и допълненията към тях с наведените доводи и искания.

Молят делото да бъде върнато на РС-Карлово .

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита, че са налице основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с призоваването на подсъдимия Х.в и участието му в съдебното производство.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.

За да постанови атакуваната присъда, РС Карлово е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. Х. Д. Х., ЕГН ********** е роден на **. Български гражданин е.

Не е женен. Живее понастоящем на съпружески начала с Н.П. от с. **, от която има родено едно дете. Не е осъждан. Завършил е средно образование.

Работи в чужбина. Има постоянен адрес в с. **, настоящ адрес в с. **.

Понастоящем живее заедно със съжителстващата П. на адрес в с. **. Според приложената по делото справка от ДМОС при МВР има известен адрес и във Федерална република Германия, **.

Подс. Х. Х. и свид. П. Д.а живели на семейна начала в с. **, като от съвместното им съжителство на **. се родил сина им Д. Х., а на **. дъщеря им С. Х.а.

През месец март 2019г., Х. заминал за Федерална република Германия, за да работи. В този период отношенията между него и свид. Д.а се влошили и през месец декември 2019г. двамата окончателно се разделили.

След раздялата помежду им, Х. се дезинтересирал от двете си малолетни децаД. Х. и С. Х.а, като спрял да полага грижи за тях. Междувременно заживял съпружески с Н.П. от **, като от съжителството им на 17.01.2021г. се родило детето И. Х.ва Х.а.

Тъй като подсъдимият не се интересувал и не полагал никакви грижи за децата си, родени от съжителството със свид. Д.а, последната завела искова 2 молба в КрлРС срещу Х. с искане за упражняване на родителски права и определяне на издръжка. Било образувано гр. дело № 322/2020г. по описа на КрлРС, в което подс. Х. бил представляван от упълномощен от него защитник.

Делото приключило с постановяване на протоколно определение № 479 от 22.07.2020г. за одобряване на постигната между страните спогодба, съгласно която упражняването на родителските права по отношение на децата Д. Х. и С. Х.а били предоставени на майката- свид. П. Д.а, а на бащата- подс. Х. Х. бил определен режим на лични контакти с тях, както и бил задължен да заплаща издръжка на малолетните си деца Д. Х. и С. Х.а чрез тяхната майка и законен представител св. П. Д.а, в размер на 160 лева месечно за всяко едно от децата, считано от 16.03.2020г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Х. бил осъден да заплати и издръжка за минал период от време- от 01.01.2020г. до 15.03.2020г., в общ размер на 750 лева, платима на три равни вноски.

Определението влязло в сила на 30.07.2020г.

След влизане на определението в сила Х. спорадично и в непълен размер превеждал пари за издръжка. Суми били плащани по банков път по сметка на свид. Д.а и с изрично записано основание, че са за издръжка.

По почин на Д.а било образувано и изп.дело № 111/2020г. по описа на ДСИ при КрлРС, по което подс. Х. също заплатил неколкократно суми, но постъпването на парични средства спряло. Подсъдимият престанал да заплаща суми и по банкова сметка на майката на децата.

Така, след приспадане на изплатените суми за погасяване на постарите задължения за издръжка, подс. Х. не заплатил в периода 01.01.2021г. до месец септември 2025г. дължимата, съгласно определението на КрлРС месечна издръжка в размер 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за Д. Х.в Х. и 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за С. Х.ва Х.а, или общо дължима издръжка в размер на 16320 лв.

В хода на воденото досъдебно производство № 105/2021 г. по описа на РУ- Карлово, въз основа на което впоследствие било образувано НОХД № 562/2025 г. по описа на КрлРС, на подс. Х. била връчена лично призовка в ФРГермания на адрес: ** за явяване в качеството му на обвиняем по делото.

В хода на воденото досъдебно производство № 443/2024 г. по описа на РУ- Карлово въз основа на което впоследствие било образувано НОХД № 512/2025 г. по описа на КрлРС, на подс. Х. била връчена лично призовка в ФРГермания на адрес: ** за явяване в качеството му на обвиняем по делото.

Същият не се явил в хода на водените досъдебни производства, делата приключили в негово отсъствие.

Така изложената фактическа обстановка е установена, според първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелят П. Д.а, както и приобщените по делото писмени доказателства- заверен препис от решение № 3

479/22.07.2020г. по гр.д. №322/2020г. по описа на Районен съд- Карлово, справка от ДСИ при КрлРС, характеристична справка, справка за съдимост, справка от Агенция по вписванията, справка от ЦБ КАТ относно притежавани МПС, справка от НАП за трудови договори, справка от Община Карлово по ЗМДТ, препис- извлечения от акт за раждане на С. Х.а и Д. Х., справка от ДСИ при КрлРС, справка ДМОС при МВР, телеграма за ОДИ, справка за задгранични пътувания, справки АИС БДС, документи по ЕЗР на немски език и в превод на български език; извлечения от банкови разплащания на П. Д.а, справка ДСИ при КрлРС, изпълнителен лист, справка НАП, справка Агенция по вписванията, справка от ОДМВР- Пловдив, характеристична справка, протокол за полицейско предупреждение, справка от РП, справки ДСИ при КрлРС, телеграма за ОДИ, банкови извлечения, справки за задгранични пътувания, справки ДСИ при КрлРС, справка ДМОС, европейска заповед за разследване на немски език и в превод на български език, ведно с приложена призовка за явяване, подписана собственоръчно от подс. Х.; заключенията на съдебно- счетоводна и допълнителна съдебно- счетоводна експертизи.

При така изложените факти съдът е приел, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което са му повдигнати обвинения по обединените производства, а именно престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което го призна за виновен, че в това, че през периода от 01.01.2021г. до месец септември 2025г., включително, в с. Анево, обл. Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 30.07.2920г. протоколно определение № 479/22.07.2020г. по гр.дело № 322/2020 г. по описа на Районен съд- Карлово да издържа свои низходящи – сина си Д. Х.в Х. ЕГН ********** и дъщеря си С. Х.ва Х.а ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за Д. Х.в Х. и 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за С. Х.ва Х.а, или общо 16320 /шестнадесет хиляди триста и двадесет/ лева.

При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Карлово, въззивният съд намира, че при разглеждане на делото на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място видно от материалите по делото в хода и на двете водени досъдебни производство, въз основа на които са били образувани обединените съдебни дела под НОХД № 512/2025г. Х. Х.в е бил обявен за издирване след първоначалното си привличане в качеството на обвиняем.

Последното се е наложило с оглед промяна на фактическите обстоятелства по повдигнатото обвинение и необходимостта от прецизиране на същото. В резултат на издирвателните действия е установено, че Х.в има постоянен адрес на територията на Федерална Република Германия, а именно **. На посоченият адрес са му били лично връчени необходимите книжа, 4 включително и постановлението за привличане в качеството на обвиняем по последното обвинение: за това, че през периода от 01.01.2021г. до месец септември 2025г., включително, в с. Анево, обл. Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 30.07.2020г. протоколно определение № 479/22.07.2020г. по гр.дело № 322/2020г. по описа на Районен съд- Карлово да издържа свои низходящи – сина си Д. Х.в Х. ЕГН ********** и дъщеря си С. Х.ва Х.а ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за Д. Х.в Х. и 51 /петдесет и една/ месечни вноски по 160 лева за С. Х.ва Х.а, или общо 16320 /шестнадесет хиляди триста и двадесет/ лева.

Същевременно при насрочване на разпоредително заседание по първоинстанционното производство под № 512/2025г., както и за следващото открито заседание, явяващо се последно преди постановяване на атакуваната понастоящем присъда, РС-Карлово е призовал подс. Х.в на постоянния му адрес **. И в двата случая призовката за подсъдимия е приета от Н.П. в качеството й на съжителка на подсъдимия.

От друга страна още в досъдебната фаза на процеса същата, както и родителите на Х.в са заявили, че нямат връзка с него и не знаят къде точно в Германия се намира.

Гореизложените обстоятелства налагат извода, че атакуваната присъда е постановена при съществено процесуално нарушение, а именно нарушаване правата и законните интереси на една от страните в процеса – подсъдимият Х.в, което е абсолютно и безусловно основание налагащо отмяната й.

Допуснатото нарушение е такова по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, изразяващи се в разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимото лице, въпреки представени доказателства, недвусмислено свидетелстващи за наличието на настоящ адрес, на който лицето може да бъде намерено и надлежно уведомено за датата и часа на провежданото съдебно производство срещу него. Районен съд – Карлово незаконосъобразно е дал ход на съдебното заседание, проведено на 10.03.2026г., приемайки наличието на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и на чл.269 ал.3 т.4 б.Б от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимото лице. Всъщност невярно е твърдението, че подсъдимият не може да бъде призован по други причини, както гласи посочената последна правна норма като районният съд неправилно е приел, че тя е налице. Доколкото за съдебното заседание подс. Х.в изобщо не е бил търсен на известния на съда адрес във Ф Р Германия, съдът е бил длъжен да даде възможност от една страна да извърши призоваването там, а от друга – да даде възможност на Х.в да участва в наказателния процес лично, ако прецени това за необходимо. Налице е била причина за неявяването на подсъдимия, налична е била и различна адресна регистрация на лицето, а друг е въпросът дали Х.в е щял да прецени да участва лично или чрез упълномощен защитник в съдебното производство. От изложеното следва, че проведенитe съдебни 5 заседания на 10.03.2026г. и на 26.03.2026г. в РС – Карлово, в които е даден ход на делото в отсъствие на подсъдимия Х.в, като е прието че същият е редовно призован на адрес в Р България, въпреки наличието на такъв в чужбина, на който не е търсен, е в нарушение на процесуалните правила, като е ограничило правата му - правото му да участва лично в процеса, да прави искания, бележки и възражения и да се изказва последен. Това нарушение само по себе си е достатъчно за да обуслови необходимост от повторно разглеждане на делото от районния съд.