Определение № 628 от 28.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. *****, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500411 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК: 110549774, със седалище и адрес на управление : гр.*****, пл.“*****“№1, представлявано от А.И.С., чрез пълномощника си адв.Д. Н. от АК - ***** против определение № 655 от 03.07.2026 год., постановено по гр.д. № 324/2026 год. по описа на Ловешкия районен съд, с което служебно е прекратено производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК и жалбоподателят осъден да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.******, район „*****“, ж.к.“*****“, бул.“Г.М.Д.“№1 сумата в размер на 102.26 евро съдебно-деловодни разноски за производството на основание чл.78, ал.3 вър вр. с 78, ал.8 ГПК.

Счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на районния съд, че делото е повторно заведено и сумата в размер на 500.00 лв.

/255.65 евро/ - заплатен адвокатски хонорар в административното производство е била претендирана като главен или акцесорен иск в производството по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – *****. Твърди, че в хода на производството по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – ***** не е имало спор по чл.493, ал.1, т.4 от КЗ, от което следва, че няма влязло в законна сила решение по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК. Позовава се и на приетото в мотивите на решение № 122/11.03.2026 г. по гр.д. № 1431/2024 г. на РС – *****, че искането на ищеца за присъждане на сумата 500.00 лв. /255.65 евро/ за адвокатско възнаграждение в административната част на производството, т.е. при завеждане на извънсъдебната претенция пред застрахователя няма характер на съдебни разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение на ЛРС и върне делото за постановяване на решение по същество на спора.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК: 200299615, чрез пълномощника адв.В. С. от САК, в който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че в производството 1 по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – ***** ищецът е следвало да поиска посочените разноски, който извод следва от предмета на представения договор за правна защита и съдействие. Счита, че разноските не представляват самостоятелно вземане, което може да бъде реализирано по общия исков ред, а това право следва да бъде реализирано в рамките на висящо производство. Позовава се на приетото в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът се произнася по въпроса за разноските в рамките на съответното производство.

В условията на евентуалност твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение не представлява необходим и разумен разход, който може да бъде възложен в тежест на ответника. Извършването на подобен разход е в резултат на свободна преценка на ищеца и обслужва единствено неговия частен интерес. В заключение моли съда да остави без уважение подадената частна жалба като неоснователна.

Частната жалба е депозирана от страна с правен интерес в определения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят „*****“ ЕООД, ЕИК: 110549774 е предявил пред Районен съд – ***** осъдителен иск с правно основание чл.493, ал.1, т.4 във вр. с чл.380 от КЗ против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК: 200299615 за сумата 500.00 лв. – разумно сторени разноски във връзка с предявяването на претенцията по чл.380 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК:

200299615 е подал отговор, в който е оспорил същия като недопустим, тъй като с него се цели реализиране на вземане за съдебни разноски. На следващо място е оспорил предявения иск и като неоснователен, като е цитирал съдебно решение № 122/11.03.2026 г. по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – *****. Изложени са съображения, че в производството по цитираното дело ищецът е реализирал предмета на договора за правна защита и съдействие и цитира ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът се произнася по въпроса за разноските в рамките на съответното производство. В условията на евентуалност е направил и възражение, че претендираното адвокатско възнаграждение не представлява необходим и разумен разход, който може да бъде възложен в тежест на ответника. Направено е искане предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

За да постанови обжалваното определение, в мотивите районният съд е приел, че претенцията в размер на 500.00 лв. /255.65 евро/ адвокатски хонорар в административната чакг на производството е била претендирана и в производството по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – *****, като в постановеното по това дело решение е налице произнасяне по това искане на ищцовата страна. Позовал се е на разпоредбата на чл.299 от ГПК, която забранява ново пререшаване на спора в тази му част предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – *****. С оглед действащата нормативната уредба и на основание чл.299, ал.2 ГПК ЛРС е прекратил повторно заведеното дело.

Този извод на районния съд се споделя изцяло и от въззивният състав. Настоящата инстанция счита за неоснователен изложеният в частната жалба довод, че предмета и правно основание на приключилото между страните гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – ***** е различен от настоящето производство, поради което е неприложима забраната на чл.299 от ГПК. От приложеното гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – ***** се установява, че същото е образувано по подадена от „*****“ ЕООД, ЕИК: 110549774 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК: 200299615 искова молба с пр.основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ, в която е отправено искане съдът да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2000 лв., като частичен иск от целия в размер на 6 500 лв. имуществени вреди за претърпяната тотална щета на товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с ДК № ***** вследствие на ПТП от 08.03.2024 г., ведно със законната 2 лихва от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сторените в хода на процеса разноски в общ размер от 1580.00 лв., от които 500.00 лв. за адвокатски хонорар в административната част на производството, 1000.00 лв. за съдебната част на производството и 80.00 лв. ДТ. С решение № 122/11.03.2026 год. съдът е отхвърлил като неоснователно искането на ищеца „*****“ ЕООД, ЕИК: 110549774 за присъждане на разноски в размер на сумата 255.65 евро /500 лв./ за адвокатско възнаграждение в административната част на производството. Същото не е обжалвано от частния жалбоподател и е влязло в сила на 27.05.2026 г.

Предмет на производството по образуваното ново гр.д. № 324/2026 г. по описа на ЛРС също е претенцията на „*****“ ЕООД, ЕИК: 110549774 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК: 200299615 за сумата 500.00 лв., представляваща разумно сторени разноски за адвокатски хонорар във връзка с предявяването на претенция по чл.380 от КЗ във вр. с чл.493, ал.1, т.4 от КЗ, като към исковата молба отново е приложен същия договор за правна защита и съдействие и уведомление за предявяване на застрахователна претенция по чл.380 от КЗ. Непререшаемостта на спора е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Тя обезпечава стабилността на СПН по вече решен между страните идентичен спор срещу опасността от постановяване на противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск.

Процесуалният закон забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. В решение № 49 от 14.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 561/2010 г. на І г.о. е прието, че когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някой от споровете има влязло в сила решение, забраната за пререшаемост по чл.299 от ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение. Затова следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно.Предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба, с която се отправя искане до съда за разрешаване на правен спор относно съществуването или несъществуването на претендирано или отричано субективно материално право. Спорното материално право, чиято защита се иска от съда, се индивидуализира от ищеца чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Заявеният в настоящето производство осъдителен иск е основан на факти, по които съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение № 122/11.03.2026 г. по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на РС – ***** с отделен диспозитив, поради което е налице сила на пресъдено нещо и забраната на чл.299, ал.1 от ГПК е приложима. Ето защо ищецът по настоящето дело „*****“ ЕООД, ЕИК: 110549774 не може в ново производство да постави на пререшаване въпроси, решени с влязло в сила решение, чрез предявяване на иск за същия договор на основания, които е противопоставил или е могъл да противопостави, вкл. чрез обжалване на решението по гр.д. № 1431/2024 г. по описа на ЛРС. Съвпадането на мотивите на въззивната инстанция с тези на районния съд водят до извод, че обжалваното определение на РС – ***** е правилно и законосъобразно.

Поради изложените съображения Ловешкият окръжен съд намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК: 110549774, със седалище и адрес на управление : гр.*****, пл.“*****“№1, представлявано от А.И.С., чрез пълномощника си адв.Д. Н. от АК - ***** против определение № 655 от 03.07.2026 год., постановено по гр.д. № 324/2026 год. по описа на Ловешкия районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 от 3

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4