Решение № 299 от 08.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Русе, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20244500500402 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

И. Р. Ц., чрез процесуалния си представител адв. К. Б. - АК – Русе, е обжалвал изцяло решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1954/2023 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск срещу „А.С.В.“ ЕАД за признаване на установено, че правото на принудително изпълнение на ответното дружество срещу И. Ц. е погасено поради изтекла давност за сумата от 326,02 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 01.03.2011 г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016 г., за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1574/2016 г. на РРС. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна, уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноските за двете инстанции.

Ответникът по жалбата „А.С.В.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.Н.Н., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционният акт да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава, следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, е неоснователна.

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. Р. Ц. с ЕГН: ********** против „А.С.В." ЕАД с ЕИК:***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че правото на принудително изпълнение на „А.С.В." ЕАД срещу него е погасено поради изтекла петгодишна давност за сумата от 326,02 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 01.03.2011 г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016 г., за която е издаден изпълнителен лист № 1488 от 24.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1574/2016 г., на Х гр. състав при Русенски районен съд. Претендират се разноски. Районният съд е отхвърлил претенцията, като осъжда И. Ц. да заплати на „А.С.В." ЕАД сумата от 350 лв. за направени разноски по делото.

И. Р. Ц. е депозирал и частна жалба, чрез процесуалния си представител адв. К. Б. – РАК, против Определение № 355/25.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1954/2023 г. по описа на РРС и иска отмяната му и уважаване на искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждение до размер от 100 лв.

Ответникът, чрез юрисконсулт И.Н., в отговор на частната жалба и по подробни съображения, прави искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивният съд намира частната жалбата за допустима – подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение на РРС е законосъобразно и правилно и като съобрази събраните по делото доказателства, приема следното:

Безспорен е фактът, че срещу ищеца в полза на ответника „А.С.В." ЕАД с ЕИК:*** е издаден изпълнителен лист № 1488 от 24.03.2016 г. по ЧГД № 1574/2016 г., Х св., РРС, с който И. Ц. е осъден да заплати на „А.С.В." ЕАД сумата от 326,02 лева главница по запис на заповед, издаден на 01.03.2011 г., прехвърлен с джиро на 08.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25,00 лева разноски за заплатена държавна такса по делото и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Установява се от доказателствата по делото, че въз основа на този изпълнителен лист, взискателят „А.С.В." ЕАД е образувал изпълнително дело № 2016***0400763 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № *** в КЧСИ, РД – РОС.

Молбата за образуване на делото при ЧСИ Ц.Г. е депозирана от взискателя „А.С.В." ЕАД в кантората му на 15.04.2016 г., на която дата е образувано и изпълнителното дело. В молбата за образуване са посочени изпълнителни способи, като ЧСИ е извършил следните действия във времето:

- На 10.05.2016 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки, както и запорно съобщение до работодателя на длъжника;

2

- На 02.03.2017 г. е изпратено запорно съобщение до новия работодател на длъжника, след като е получено съобщение, че трудовото правоотношение при предишния работодател е прекратено;

- На 25.10.2018 г. са изпратени запорни съобщения, респ. наложени запори отново в няколко банки;

- На 06.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения, респ. наложени запори в няколко банки;

- На 18.01.2023 г. са изпратени запорни съобщения и наложени запори в няколко банки.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания. Установяването на този факт е в тежест на ищеца.

Събраните по делото доказателства и хронологията на действията, извършвани по изпълнително дело № 2016***0400763 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № *** в КЧСИ, РД – РОС дават основание на съда да формулира извод, че процесното вземане не е погасено по давност.

Съгласно т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

В настоящия случай, се установява, че с налагането на запори давността е била прекъсвана и е започвала да тече нова давност, като 5-годишен давностен срок не е изтекъл от прекъсванията.

Ето защо предявеният иск е неоснователен и постановеният по него от първоинстанционния съд отрицателен правораздавателен резултат

/отхвърляне/ подлежи на потвърждаване – чл. 271, ал.1 от ГПК.

Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2016***0400763 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № *** в КЧСИ, РД – РОС, следва да продължи.

3

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда и в случаите, когато той определя адвокатското възнаграждение – за особен представител, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност. С оглед на това, приложение не намира чл.25, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ в частта относно приложението на минимумите по Наредба № 1/09.01.2004 г.

С оглед фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай, осъществената защита, както и материален интерес на иска в размер на 326,02 лв., настоящият състав счита за прекомерно определеното юрисконсултското възнаграждение от 350 лв. в Определение № 355/25.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1954/2023 г. по описа на РРС.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1751/11.12.2023 г., постановено по гр. д.

№ 1954/2023 г. по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА И. Р. Ц. с ЕГН: **********, да заплати на „А.С.В." ЕАД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОТМЕНЯ Определение № 355/25.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1954/2023 г. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 1751/11.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1954/2023 г. по описа на РРС в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение, който И. Р. Ц. е осъден да заплати, от 350 лв. на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5