Решение № 15777 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15777 гр. **, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110146098 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК от „*** **” ЕАД срещу Р. Й. А..

В исковата молба се твърди, че Р. Й. А. бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. **, общ. „***, аб. № ***, в периода от м. май 2022 г. до м. април 2024 г., поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** **“ ЕАД на потребители в гр. **, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответника, били издадени изравнителни сметки, което 1 означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.

Поради незаплащането на дължимите вземания от ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, като такава била издадена на 26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 13558/2025 г. по описа на СРС, 47-ми състав, и връчена надлежно на длъжника. В срока по чл. 414 ГПК той оспорил така издадената заповед, което наложило предявяването на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции за установяване дължимостта на вземания за потребена топлинна енергия. Претендират се направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Р. Й. А. на 02.12.2025 г. Отговор на исковата молба, обаче, не е подаден в законоустановения едномесечен срок. В хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 13558/2025 г. по описа на СРС, 47-ми състав, ответникът е изложил твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договорите за продажба на топлинна енергия и за дялово разпределение. Твърди се още наличие на нарушение на Общностното право – на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, на чл. 7 от ***ива 2011/83 на ЕС и на Решение № 3258/07.03.2013 г. на ДАС. Твърди се и недопустимост на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като „*** **“ ЕАД доставяла топлинна енергия единствено до абонатната станция, където я продавал на етажната собственост като самостоятелен субект на управление и финанси. Ответникът оспорва да е обвързан от Общите условия на „*** **“ ЕАД, тъй като не бил подписал същите. Становище по исковите претенции ответникът е изложил и в хода на исковото производство в молба, наименована „Възражение и искане по чл. 253 ГПК“ с вх. № 148870/11.05.2026 г. /л. 97 и сл. от делото/.

Като трето лице-помагач в производството е конституирано „***” ЕООД, което изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представените по делото Нотариален акт от 09.06.1991 г. за собственост на недвижим имот в сграда, построена върху държавна земя от ЖСК „***“ – ** /л. 16/, удостоверения за наследници на *** /л. 12/ и на *** /л. 96/ и Нотариален акт от 17.09.2015 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот /л. 13/ се установява, че през исковия период Р. Й. А. е бил собственик на топлоснабден имот – апартамент **, находящ се в гр. **, общ. „**“, ул. „**“, *** с аб. № ***, въз основа на настъпило в негова полза наследствено правоприемство. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат, че ответникът се е разпоредил с правото на собственост или правото на ползване върху имота в рамките на процесния период.

2

По делото е представен Протокол от общо събрание на етажните собственици от етажна собственост „***“, находяща се в гр. **, ул. „**“ № 12 – 22, проведено на 09.08.2001 г., на което е взето решение за сключване на договор с ЕТ „*** – ***” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия в сградата.

С молба с вх. № 47783/13.02.2026 г. /л. 70 и сл./ третото лице-помагач „***“ ЕООД е представило документи относно извършваното от дружеството дялово разпределение в процесния имот през исковия период, от които се установява, че потребената в имота топлинна енергия е отчитана дистанционно от сертифицирани за целта уреди. Съгласно данните от изравнителните сметки за периода м. май 2022 г. – м. април 2023 г. количеството потребена в процесния имот топлинна енергия за подгряване на топла вода е 1,356 квтч., за отопление на имот е 823,635 квтч., а отдадената за сградна инсталация – 2418,668 квтч., т. е. общо 3243,658 квтч. за отоплителния сезон; за периода от м. май 2023 г. до м. април 2024 г. потребената в процесния имот топлинна енергия за подгряване на топла вода е 2260,496 квтч., за отопление на имот е 759,766 квтч., а отдадената за сградна инсталация – 2016,288 квтч., т. е. общо 5036,550 квтч. за отоплителния сезон.

От правна страна:

Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Р. Й. А. дължи на ищеца „*** **” EАД следните суми: 1/ 1326,57 лева (678,26 евро), представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2022 г. до м. април 2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. **, общ. „***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане;

2/ 143,37 лева (73,30 евро), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2023 г. до 27.02.2025 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ 82,27 лева (42,06 евро), представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. май 2022 г. до м. април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане; 4/ 17,99 лева (9,20 евро), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 27.02.2025 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.

За процесните вземания е подадено заявление по чл. 410 ГПК на 06.03.2025 г., въз основа на което на 26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 13558/2025 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано след подадено възражение против заповедта, като между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Като съобрази това, съдът намира, че исковите претенции са допустими, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване дължимостта на процесните вземания. Неоснователни са доводите на ответника за нищожност на заповедта за 3 изпълнение по ч. гр. д. № 2783/2021 г. по описа на СРС, тъй като същата е издадена в съответствие с процесуалните и материални изисквания за съдебен акт по чл. 410 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представените по делото доказателства се установява, че Р. Й. А. е собственик на недвижимия имот, цената на доставената в който топлинна енергия през исковия период 4 ищцовото дружество претендира. Поради това съдът счита, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот през исковия период и като такъв се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени от ДКЕВР /към настоящия момент – КЕВР/, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответникът Р. А. да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „*** **" ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за него. Явно е, следователно, че между страните е доказано принципното съществуване на облигационно правоотношение. То произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответникът, като потребител на топлинна енергия, дължи заплащане цената на отдадената за собствения му недвижим имот такава.