Решение № 1581 от 25.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120105199 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК 831257890, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от А. Х. Б. и Н. И. Х. срещу Община Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.

Б. ***, ТД на НАП - София, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** и „БУЛ ЕНЕРДЖИ СТРОЙ“ ООД, ЕИК 131180259, със седалище и адресна управление: гр. С., ***, представлявано от Т. В., с която от съда се иска да се приеме за установено, че вземането на ответника Община Бургас за периода 2015 г. - 2018 г., в общ размер на 5 336,44 лв. (2728,48 евро), от която: 1489,11 лв. (761,37 евро) - данък недвижим имот и 3847,33 лв. (1967,11 евро), ведно с начислената закона лихва и на ответника ТД на НАП - София - 15409,55 лв. (7878,78 евро) за периода 2014 - 2018 г., ведно с начислената закона лихва, предмет на ИД № 22150000800 от 2015 г. по описа на ТД на НАП София, присъединени по изпълнително дело № 1549/2024 г. по описа на ЧСИ Т.

М., рег.№ 803, с район на действие - ОС - Бургас, са погасени по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е взискател по изпълнително дело (ИД) № 1549/2024 г. по описа на ЧСИ Т. М., рег. № 803 с район на действие ОС-Бургас, образувано срещу длъжника „БУЛ ЕНЕРДЖИ СТРОЙ“ ООД ответник в настоящото производство. Твърди се още, че другите двама ответници Община Бургас и ТД на НАП - София са присъединени взискатели в изпълнителното производство, които претендират вземания, включително и за периода 2014-2018 г., 1 които са погасени по давност и са предмет на настоящото производство. Ищецът сочи, че вземанията на Община Бургас и ТД на НАП - София са предмет на ИД № 22150000800/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, впоследствие присъединени към ИД на ЧСИ М.. През 2024 г. ищецът е отправил възражение пред ТД на НАП - София, в което посочва, че част от претендираните вземания от последния са погасени по давност, като е поискало тяхното отписване и представяне на актуална справка, в която да са включени само съществуващите вземания. По искането липсва отговор.

С Разпореждане изх. № С250022-137-0003324/28.05.2025 г. на Старши публичен изпълнител Г. А. е отказано прекратяване на производството по ИД № 22150000800/2015 г. по описа на ТД на НАП - София за събиране на вземания в общ размер от 10 643 лв. ведно с дължимите лихви на ТД на НАП - София за периода 20142015 г., както и на вземанията на Община Бургас за 2015 г., предмет на настоящото производство, поради погасяването им по давност.

В справка за общите задължения, актуални към 07.07.2025 г., плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, освен гореописаните задължения към община Бургас и ТД на НАП София, в производството пред публичния изпълнител са присъединени и публични държавни вземания за периода 2017 - 2018 г., възлизащи на сумата от 4 766,45 лева - вземане по главница, ведно с дължимите законни лихви.

Отбелязва, че действията на публичния изпълнител, обективирани в представеното по делото разпореждане, не са довели нито до спиране, нито до прекъсване на давността. Отделно от това заявява, че не му е известно да са предприети действия по принудително изпълнение срещу длъжника, повече от пет години след образуването на ИД през 2015 г. (а ако след това такива са предприети, то те не водят до прекъсване на давността), поради което публичното вземане е погасено по давност. Алтернативно, твърди настъпване на абсолютната погасителна давност, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Моли за уважаване на исковете. Ангажира писмени доказателства.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника - Община Бургас. На първо място, счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като не ищецът, а дружеството „БУЛ ЕНЕРДЖИ СТРОЙ“ ООД, следва да релевира възражение за изтекла погасителна давност и то не чрез иск пред съда, а пред публичният изпълнител, ръководещ производството по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Сочи, че процесните вземания са обективирани в акт за установяване на задължения № ИП67249-1/28.11.2018 г. Оспорва твърдението, че за процесните вземания е образувано изпълнително дело по реда на ГПК, тъй като те са предмет на принудително изпълнение по ДОПК, а ЧСИ е поискал единствено справка за 2 задълженията за продаваемия имот. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски. Ангажира писмени доказателства.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника - ТД на НАП - София, с който счита предявения срещу него иск за недопустим. Твърди, че той не е надлежен ответник, тъй като териториалните дирекции нямат самостоятелна правосубектност, поради което моли за прекратяване на производството срещу него.

Съдът е уважил възражението за липса на пасивна процесуална легитимация срещу сочения за ответник ТД на НАП - София. Производството е частично прекратено по отношение на един от ответниците ТД на НАП - София, а исковата молба - върната в тази й част, съгласно Определение рег. № 307 / 19.01.2026 г.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от ответника „БУЛ ЕНЕРДЖИ СТРОЙ“ ООД, ЕИК 131180259.

Предявен е иск с правно основание в чл. 464, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представена молба от ищеца до ЧСИ Т. М., с която е било образувано изпълнително дело № 1549/2024 по описа на ЧСИ въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на взискателя „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по изпълнителното дело на ЧСИ Т. М. са присъединени публични вземания в размер на 84 246,06 лева, в това и число и оспорените в настоящото производство вземания за данъци върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.

От приложен по делото Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ИП67249-1/28.11.2018г., издаден от Община Бургас се установява,че длъжникът по изпълнителното дело „БУЛ ЕНЕРДЖИ СТРОЙ“ ООД има задължение за неплатени данъци за недвижими имоти и такса за битови отпадъци в общ размер от 6186,40 лева.

Приложеното по делото е и възражение за изтекла погасителна давност, подадено от взискателя по изпълнителното дело „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, видно от което същият счита, че публичните вземания на НАП са погасени поради изтичане на 10-годишната абсолютна давност и иска те да бъдат отписани по реда на чл. 173, ал. 2 във вр. чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Във връзка с възражението е изготвено Разпореждане изх. № С250022-1370003324/28.05.2025 г., издадено от Г. А. на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, с което на основание чл. 226, ал. 1 от 3

ДОПК е отказал да погаси поради изтекла погасителна давност задълженията по изп. дело № 22150000800/2015 г. по описа на НАП, произлизащи от декларации обр. 6 за ДОО, здравно осигуряване и за авансови вноски за ДДФЛ, по справки-декларации по ЗДДС, по Годишна данъчна декларация по ЗКПО, както и от Акт за установяване на задължения към Община Бургас за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Мотивът за отказа е, че петгодишния давностен срок започва да тече от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а именно 01.01.2016г., а в рамките на петгодишния срок с постановление за налагане на обезпечителни мерки са предприети действия, които спират давностния срок, поради което и той не е изтекъл.

Представен е по делото протокол за извършено разпределение на постъпила по изпълнителното дело сума от извършена публична продажба на имоти, собственост на длъжника „БУЛ ЕНЕРДЖИ СТРОЙ“ ООД, видно от което след разпределението на ищеца следва да се изплатят 32 498,97 лева, а на присъединения взискател Община Бургас – 5878,04 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 464 от ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя. В случая по делото безспорно се установи, че „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД и Община Бургас са взискатели по изпълнително дело № 1594/2024 по описа на ЧСИ Т. М., образувано срещу длъжника „БУЛ ЕНЕРДЖИ СТРОЙ“ ООД. Безспорно е също така, че за ищеца е налице правен интерес от воденото на иска, тъй като при евентуалното му уважаване ще може да използва предвидената за кредитора на оспореното вземане сума за удовлетворяване на собственото си вземане. В случая Община Бургас се явява присъединен взискател по изпълнителното дело на ЧСИ на основание чл. 458 от ГПК. Цитираната разпоредба предвижда, че държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, каквито безспорно се явяват задълженията за данъци за недвижими имоти и такса за битови отпадъци, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Така държавата в качеството си на присъединен взискател претендира оспорените в настоящото производство вземания.

Съобразно твърденията на ищеца предмет на иска са дължими суми за данъци за недвижими имоти и такса за битови отпадъци за недвижими имоти, собственост на 4 длъжника, находящи се в гр. Бургас, Лесопарк Росенец. Твърди се, че посочените вземания са възникнали в периода 2014-2018г., поради което са погасени по давност с изтичането на 5 години от последното действие по изпълнителното дело, алтернативно с изтичането на 10 – годишна абсолютна давност. С оглед изложеното съдът счита, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на ДОПК, в сила от 01.01.2006 година. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през, която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 на чл. 171 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Съгласно чл. 172, ал.1 от ДОПК давността спира: 1/ когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2/ когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3/ когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4/ когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5/ с налагането на обезпечителни мерки; 6/ когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. В случая, процесните задължения са възникнали през периода 2014-2018 година, а за събирането им е образувано изпълнително дело № 22150000800 от 2015г. по описа на ТД на НАП София. От приложеното по делото влязло в сила решение № 32965/18.10.2025г, постановено по адм. дело № 7058/2025 по описа на Административен съд – София град става ясно, че по изпълнителното дело публичният изпълнител с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0086831/13.11.2018 г. е наложил запор на длъжника върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление находящи се в ТБ „УНИКРЕДИТ БУЛБАКК“ АД и ТБ „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД. Налагането на обезпечителни мерки, макар да не е действие по принудително изпълнение, е предвидено като самостоятелно основание, (чл. 1,72, т. 5 ДОПК) за спиране на 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Съдебната практика на ВАС също приема, че с налагане на обезпечения по повод на постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195 ДОПК се спира давността / Решение № 11606 от 03.10.2017 г. по адм. дело № 1719/2017 г., Първо отделение на ВАС/.