Протокол № 156 от 07.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 156 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а

Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500270 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподатели Н. Д. К. и Б. Д. Т., редовно призовани не се явяват, за тях се явява адвокат Д. Т..

Ответник Община П., редовно призовани, явява се адвокат Ч. Ч..

Третото лице – помагач „С.“ ЕООД, редовно призован, за него се явява адвокат Е. Л..

Третото лице – помагач представляват.

„А.“ ООД, редовно призовани, не се

Свидетелят Т.Г.Д., редовно призован - налице.

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

1

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК, образувано по Възивна жалба вх. №260193/14.02.2023 г., подадена от Н. Д. К. и Б. Д. Т., в качеството им на наследници по закон на първоначалния ищец Т.Б. К., чрез адв. Д. Т., срещу Решение №260000/19.01.2023 г. по гр.д. №83/2021 г. по описа на ОСПазарджик, с което са отхвърлени изцяло предявените от Т.Б. К. против Община П. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., предявени като част от общо дължимо обезщетение от 100 000 лв., за претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при злополука, осъществила се на 19.02.2019 г. около 10:30 ч. в гр. П., на тротоара на улица „Г.Б.“ пред дом №42, при която пострадалата Т.Б. К. при излизането си от своя дом и стъпване на тротоара, политнала и паднала в резултат от пропаднала тротоарна настилка. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като направените от съда фактически и правни изводи не съответстват на приложените по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Съдът неправилно е приел, че не са установени при условията на пълно и главно доказване елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, неправилно е изследван механизъм на увреждането, какъвто не е твърдян от ищцата – в исковата молба и направеното уточнение ясно се твърди, че ищцата е загубила равновесие в резултат от причинена неравност на тротоарната настилка и е паднала настрани, а не в дупка, каквато фактическа обстановка е била обсъждана от съда. Фактическите изводи на съда, че към момента на злополуката не е имало СМР пред дома на ищцата, са в противоречие със събраните доказателства – Актове за извършени СМР, приложения 47-54, както и на показанията на свидетелите – очевидци на злополуката, и на заключението на приетата СТЕ. По делото не се твърди и не се установява процесния периметър да е бил обезопасен, като ответникът поддържа СМР изобщо да не са били извършвани. Неправилно съдът се е фокусирал върху изследването на въпроса дали в посочения ден на злополуката са били извършвани СМР, тъй като непосредствената причина за настъпване на злополуката е дефект на тротоарната настилка, който следва да бъде предмет на установяване, и той не е свързан по необходимост с извършване по същото време на СМР. В съдебното решение не е било обсъждано действително 2 релевантното обстоятелство какво е било състоянието на тротоарната настилка пред дома на ищцата. Поддържа се, че в случая се установява от събраните доказателства противоправно бездействие на служители на Община П., станало причина за процесния инцидент. Претърпените от ищцата вреди ищцата са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, което от своя страна е причинено от противоправното бездействие на общината, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.31 от ЗП да поддържа в изправно състояние общинските пътища, и задължението по чл.167, ал.1 от ЗДвП да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги отстрани. Презумпцията за виновност на служителите на общината не е оборена от ответника. Не е налице принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат – от гласните доказателства се установява, че преди инцидента ищцата е била здрава и жизнена жена, придвижвала се е самостоятелно и е пазарувала регулярно. От събраните доказателства се установява, че ищцата е претърпяла множество телесни увреждания – фрактури на двете ръце и на крака, разтежение на ставни връзки на дясна колянна става и др., хоспитализирана по спешност, претърпяла оперативни интервенции с вътрешна фиксация на фрактурите и на двете ръце, имобилизация с гипс на крака, предписан е строг постелен режим и медикаментозно лечение. Лечебният и възстановителният период продължава с усложняване и влошаване на общото състояние на ищцата, с получен мозъчен инсулт в причинна връзка с травматичните увреждания /поради откъсване на тромб/; впоследствие – остра бъбречна недостатъчност; хипотрофия на мускулите на левия крак; цистит; отекло стъпало и рана на петата с напреднал гнойно септичен процес, наложил оперативна радикална ексцизия на кожна лезия; впоследствие захарен диабет с бъбречни усложнения; влажна гангрена в областта на дясното ходило, която се оказва свързана с налична фрактура на 5-та метатарзална кост, открита след рентгенови снимки и премахване на имобилизацията на крака – отново предприета радикална ексцизия на кожна лезия; последвала ампутация на десен крак на ниво коляно. Пострадалата е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК от 12.11.2020 г., като е призната 100% неработоспособност пожизнено. На 09.06.2022 г. – в процеса на настоящото производство, е настъпила смъртта .

Наред с преживените физически болки и страдания, ищцата е търпяла тежка психическа травма, и се нуждаела от чужда помощ до смъртта си. Всички 3 тези морални страдания са в причинна връзка са настъпилия инцидент на 19.02.2019 г., поради което претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е завишено. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Въпреки че на ищците е допуснат още един свидетел – очевидец на злополуката, и същият е бил доведен за разпит в първото съдебно заседание, но не е разпитан. Впоследствие, поради отсъствието му от страната, ищците са поискали замяната му с друг свидетел – очевидец, който съдът неправилно не е допуснал до разпит. Неправилно не е допуснато представяне на снимков материал, както и не са допуснати обяснения на ищцата. Немотивирано са оставени без уважение направените доказателствени искания по реда на чл.192 от ГПК по точки от т.т.1.1 до 1.4 в молба от 24.06.2021 г. Сочи се нарушение на чл.146 от ГПК, като не са били дадени указания на ищците на необходимостта от ангажиране на доказателства във връзка с оспорванията, като неправилно е била разпределена доказателствената тежест. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и вместо него – постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като се поддържа акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 19.02.2019 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции, в това число присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Релевира се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника. Заявява се възражение за недължимост на разноските за процесуално представителство на третото лице – помагач.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания: 1. Да бъде допуснат до разпит един свидетел-очевидец на инзидента, при режим на довеждане; 2. На осн. чл.192 от ГПК да бъдат задължени Община П. и третото лице – помагач да представят по делото Приложенията №47,48,49,50,51,52,53,54, във връзка с изграждане на сондажен кладенец, изкоп на поливна система на ляв и десен тротоар, СМР за изграждане на тръбна кабелна разводка, обратен насип, както и СМР, подлежащи на закриване. Това доказателствено искане се твърди да е било направено своевременно, но по същото липсвало произнасяне на съда. 3. Да се изиска на 4 осн. чл.192 от ГПК от третото неучастващо по делото лице – „П.И.П.“ЕООД, с ЕИК 200775103, осъществяващо строителен надзор, да представи по делото цялата налична документация, свързана със СМР на ул.“Г.Б.“ №42 към датата 19.02.2019 г., КАКТО И да представи справка за констатираните СМР към датата на процесното събитие 19.02.2019 г. и етапа на завършеност на строитено-монтажните дейности към 19.02.2019 г. 4. Да се изиска на осн. чл.192 от ГПК от РДНСК – гр. П. и РО „НСК“ – гр. П. да представи справка за констатираните СМР към датата 19.02.2019 г. и етапа на завършеност на строително-монтажните дейности към 19.02.2019 г. С оглед становището на насрещните страни, се иска да бъде предоставена възможност на въззивниците да посочат и други доказателства. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни, конституирани на осн. чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на делото първоначална ищца, чрез надлежно упълномощен процесуален представител 3 с пълномощно за всички инстанции на л.700 и л.701 от делото на ОС - Пазарджик.

С Определение №260012/12.05.2023 г. въззивниците са били освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси.

Преписи от въззивната жалба на ищците са връчени на насрещните страни – ответника Община П. и третите лица – помагачи „С.“ ЕООД и „А.“ ООД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх. №260289/06.02.2023 г., подаден от „С.“ ЕООД, чрез адв. Е. Л., надлежно упълномощен за всички инстанции на л.203 от делото на ОС – Пазарджик.

Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.

Неоснователно е оплакването за недопускане до разпит на свидетел-очевидец – свидетелят С.Н. е допуснат до разпит и неколкократно е давана възможност на ищеца да го доведе, след което ищецът се отказва от това свое искане, като несвоевременно е направено искане за разпит на съвсем друго лице, което искане правилно не е уважено от съда. Към този момент по делото са били разпитани няколко очевидци, а съда на осн. чл.159, ал.2 от ГПК не е задължен да допуска неограничен брой свидетели за едни и същи обстоятелства.

Искането за допускане на свидетел не е надлежно направено, тъй като не е 5 уточнена самоличността на свидетеля, съобразно чл.156, ал.2 т ГПК.

Останалите доказателствени искания са неоснователни, на основание чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като са искания, които страната е можела да направи пред първостепенния съд, и не се касае за нововъзникнали обстоятелства.

Оплакването за недопускане на снимков материал е неоснователно, тъй като надлежно искане за приобщаването му чрез съответна техническа експертиза за установяване на автентичността и авторството на материала не е било направено. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение, с всички произтичащи от това правни последици.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Писмен отговор вх.

№260315/08.03.2023 г., подаден от Община П., чрез адв. Ч. Ч., редовно упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.110 от делото на ОС – Пазарджик. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.

Не са допуснати твърдените процесуални нарушения, съдът се е съобразил със събраните доказателства, като е обосновал фактическите си и правни изводи. На ищцата правилно е била указана доказателствената тежест да установи елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и специфичните такива от състава на чл.49 от ЗЗД. По делото е приложена медицинска документация и са изслушани СМЕ, СПсЕ и СТЕ, а и свидетел очевидец потвърждава факта, че пострадалата е паднала и е оказвана помощ на място, като факта на падането е безспорен. Не е спорен и факта, че Община П. е сключила договор с „АРС“ – дружество по ЗЗД с предмет „рехабилитация на улична настилка, тротоари и зелени площи в гр. П., в обхвата на който влиза и ул.“Г.Б.“. Спорът по делото е относно причините за падането, и по-конкретно за наличието на причинна връзка между падането и състоянието на тротоара пред входната врата на ищцата към деня на злополуката. По тези спорни въпроси доказателствата са противоречиви, и не позволяват да се направи категоричен извод за механизма, по който ищцата е претърпяла уврежданията. Съдът правилно е преценил при условията на чл.172 от ГПК показанията на дъщерята и зета на пострадалата, като е приел, че същите са очевидно заинтересовани от изхода на делото. От програмата за организация и изпълнение на ДЗЗД“АС“ на дейностите по рехабилитация на процесната улица, Констативен акт образец 15 и приетата СТЕ не се установява да са се осъществявали твърдяните СМР в посочения участък от улицата. Не се установява ищцата да е претърпяла увреждането в 6 присъствието на своя зет и своя внук. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че настъпилата злополука не е свързана с извършените на улица „Г.Б.“ СМР, и не е резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД, поради което не са налице втората и третата предпоставка - противоправно поведение и причинна връзка между такова поведение и настъпилата вреда, поради което претенциите на ищците правилно са били отхвърлени. В този смисъл се иска да бъде постановен въззивният акт. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство. По направените доказателствени искания с въззивната жалба, съдът намира следното: С исковата молба са направени от ищцата доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели – очевидци, за установяване на обстоятелствата във връзка с настъпване на увреждането, както и двама свидетели за установяване на търпените от ищцата болки и страдания, като всичките четирима свидетели са поискани при режим на довеждане. С определение №260498/13.05.2021 г. /на л.189/ по чл.140 от ГПК съдът е указал на ищцата да посочи имената на поисканите четирима свидетели. Съдът е указал на ищцата, че „следва да установи елементите от фактическия състав на чл.49-50 от ЗЗД и претърпените от нея неимуществени вреди“. В първото съдебно заседание – на 14.06.2021 г. ищецът е посочил поименно свидетелите, които иска да бъдат разпитани – А.Т. и С.Н., като очевидци на злополуката, и Б. Т. и З.Г. – за установяване на болките и страданията. Процесуалните представители на ответника и на третото лицепомагач са поискали разпит на свидетелите на ищеца и на ответника в едно съдебно заседание. Съдът в мотивната част приема, че следва да бъдат допуснати поименно поисканите от ищеца четирима свидетели при режим на довеждане, както и двама свидетели на ответника при режим на призоваване, като да бъде постановен съвместния им разпит.