Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3581 от 08.11.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4818/2023
Вид
Решение № 3581
Подписан
08.11.2023
В сила
21.03.2024
Състав
Татяна Лефтерова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. В., 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110104818 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. К., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против Д.З.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: г**********, е предявен иск за заплащането на сумата от 428,11 лева, представляваща начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.**** г., лихва за забава в изплащане на главно задължение в размер на 8070,84 лева - присъдено с решение №*/* г. по гр.д. №*/* г. по описа на ВРС, обезщетение за имуществени вреди на собствено на ищеца МПС - колесен трактор марка **********, причинени в резултат на реализирано на 11.09.**** г. ПТП, в гр. В., по вина на водача на МПС трактор **********, застраховано при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Претендират се разноските по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

С решение №*/* г. по гр.д. №*/* г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 8070,84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, радиатор воден и перка вентилаторна на собствено на ищеца МПС колесен трактор марка **********, причинени в резултат на реализирано на 11.09.**** г. ПТП, в гр. В., по вина на водача на МПС трактор **********, застраховано при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.03.****г. до 1 окончателно изплащане на задължението. Твърди се, че след въззивно обжалване, първоинстанционният съдебен акт е потвърден с решение по в. гр.д. №*/* г. на ВОС.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения за това, че на 15.09.2020 г., ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като от същата дата последният е изпаднал в забава в изплащане на застрахователното обезщетение. Намира, че застрахователят следва да му заплати обезщетение за допуснатата забава в размер на 428,11 лева, като периодът на начисляване на същата е от 15.09.2020 г. – датата на отправеното уведомление до 24.03.**** г. – датата предхождаща датата, на която е депозирана исковата молба в съда, образувана в гр.д. №********** по описа на ВРС за **** г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който признава основателността на предявения иск и изразява готовност да заплати претендираната сума. Отправя искане за прилагане хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, като сочи, че не е дал повод за завеждане на делото и твърди, че ищецът не е отправил искане за заплащане на претендираната в настоящото производство, лихва.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 вр. ал.2 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума, като от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

С решение №*/* г. по гр.д. №*/* г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 8070,84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, радиатор воден и перка вентилаторна на собствено на ищеца МПС колесен трактор марка **********, причинени в резултат на реализирано на 11.09.**** г. ПТП, в гр. В., по вина на водача на МПС трактор **********, застраховано при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.03.****г. до окончателно изплащане на задължението.

Страните не спорят, че дължимата лихва за забава не е изплатена от 2 ответника, който с изрично изявление признава предявения иск по основание и размер.

Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира, че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.

С оглед установеното по делото, както и предвид отправеното искане на ищеца, съдът намира предявения иск за основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага подробни мотиви за това, достатъчно е да укаже, че то се основава на признанието на иска.

По отношение на разноските:

По искането на ответника за освобождаване от заплащане на разноски, съдът намира, че в процесния случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК. Действително, ответникът признава предявения иск, но признанието на иска не е достатъчно основание същият да бъде освободен от отговорността за заплащане на разноски. С решение №*/* г. по гр.д. №*/* г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца, застрахователно обезщетение в размер на 8070,84 лева. Решението е в сила от 13.12.2022 г. До датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът не е заплатил дължимата лихва за забава, чийто размер, а и период на начисляване, не оспорва. Като не е заплатил лихва за забава, допусната в изплащане на застрахователното обезщетение, ответникът е дал повод за образуване на настоящото дело.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 530 лева, съгласно приет списък по чл.80 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN ********** – специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: г**********, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 428,11 лева, представляваща начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.**** г., лихва за забава в изплащане на главно задължение в размер на 8070,84 лева – присъдено с решение №*/* г. по гр.д. №*/* г. по описа на ВРС, обезщетение за имуществени вреди на 3 собствено на ищеца МПС - колесен трактор марка **********, причинени в резултат на реализирано на 11.09.**** г. ПТП, в гр. В., по вина на водача на МПС трактор **********, застраховано при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: г**********, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 530 лева, представляваща сторените разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4