Решение № 65 от 13.03.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Н., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриела П. Д. при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Габриела П. Д. Гражданско дело № 20233620100893 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД срещу Р. В. П., за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 219.05 лв., представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за периода от 18.09.2022 г. до 17.12.2022 г. за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №*, за която сума са издадени 4 бр. фактури за периода от 31.10.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9.40 лв., представляваща сбора от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка фактура до 04.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №*09/22.05.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа на РС Н..

В исковата молба се твърди, ч е ответникът Р. В. П. е клиент на ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект на потребление. Ищецът поддържа, че отношенията на страните са регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Съгласно чл. 38 от Общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че за периода от 18.09.2022 г. до 17.12.2022 г. ответникът е потребил реално електроенергия на стойност 219.05 лв., за която са издадени фактури в периода от 31.10.2022 г. до 31.12.2022 г., но същата не е заплатена в уговорения срок. Затова и счита, че ответникът дължи още лихва за забава, която за периода от от датата на падежа на всяко задължение до 04.05.2023 г. възлиза на 9.40 лв. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес. По изложените съображения моли да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален представител.

Изразява се становище, че не е налице основание за корекция на начислената електроенергия по партидата на абоната, доколкото дружеството не е своевременно уведомено за промените, свързани със собствеността на обекта. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез особен представител адв. Д. С., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е абонат на ищцовото дружество за процесния обект, както и реалното потребление на фактурираното количество ел. енергия за отразения период. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът чрез особен представител, сочи, че не е налице сключен между страните договор за продажба на ел. енергия моли за отхвърляне на иска.

Посочва се, че представените от ищеца извлечения от сметка, извлечения от фактури и справки за потребление на ел. енергия като частни свидетелстващи документи не обосновават дължимостта на претендираните суми.

Оспорва фактура

№**********/31.12.2022 г. с твърдение, че от 17.12.2022 г. обектът на потребление има нов собственик. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

От изисканото и приобщено ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС Н. се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед Заповед №*09/22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Издадената заповед е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по фактури за периода на потребление от 06.08.2020 г. до 18.07.2023 г ., както и са представени съответните 4 бр. фактури за периода 31.10.2022 г. – 31.12.2022 г. с посочени суми за плащане по всяка, дата на документа, падеж и лихва към 04.05.2023 г. – общо за 228.45 лв., от които главница 219.05 лв. и 9.40 лв. лихва. и извлечение от сметка.

Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото търговско дружество, доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента суми, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната ел. енергия – чл. 26. Цената на ел. енергията се определя с решение на ДКЕВР.

Видно от представеното извлечение от Служба по вписванията – Н., за периода от 01.01.1991 г. до 09.01.2024 г. собственик на обекта на потребление, находящ се в гр. Н., ул.

„***“ №*, до 07.12.2022 г. е ответникът по делото Р. В. П..

От заключението по допуснатата по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетенетно дадена, се установява, че в процесния период на потребление от 18.09.2022 г. до 17.12.2022 г. е доставена електроенергия, която е в рамките на допустимото количество, т. е. може да бъде доставена до абоната, напълно потребимо. Съобразно заключението остойностените количества ел. енергия са в резултат на редовно месечно отчитане на показанията на електромера. Установява се също наличието на просрочени и неплатени задължения по фактури за периода на потребление от 18.09.2022 г. до 17.12.2022 г. за обекта 2 на потребление като размерът, падежът и периодът са посочени в заключението, за което са издаден фактури в периода от 31.10.2022 г. до 31.12.2022 г. или в общ размер на 219.05 лв.

Мораторната лихва, съобразно заключението възлиза на сумата от 9.40 лв. Съобразно одобрените цени на КЕВР количествата ел.енергия по процесните фактури са изчислени правилно.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС Н..

В производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, качеството му на потребител по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, отчетена по предвидения в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби” АД ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, а също така и одобряването и обнародването на горните Общи условия. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв, поради което възраженията на особения представител на ответника в тази насока са неоснователни.

В настоящия случай съдът намира за установено по безспорен начин от доказателствата по делото, в т. ч. извлечение от СВ- Н., че ищецът е потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия в обекта на потребление с абонатен номер *** и клиентски номер***, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №*.

Ответникът е оспорил в процесния период 07.12.2022 г.-17.12.2022 г. да е имал качеството на потребител, доколкото собствеността върху имота е била прехвърлена на 07.12.2022 г. В чл. 4, ал. 1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството си. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Страна в отношенията с доставчика е именно лицето, явяващо се потребител в горепосочения смисъл, и всички фактури се издават на негово име, респективно именно то дължи заплащане на фактурираната цена (чл. 6, ал. 4 ОУ). Преди започване на продажбата на електрическа енергия всеки потребител е длъжен да предостави на доставчика идентифицираща информация, посочена в чл. 12, ал. 1 от ОУ, като на основание чл. 17, т. 3 от ОУ при промяна в заявените данни, както и промени, свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя електрическа енергия, потребителят е задължен да уведоми писмено „Енерго-Про Продажби“ АД в 30-дневен срок. Следователно качеството „потребител“ не се придобива автоматично с промяната в собствеността на обекта, а тази промяна следва да бъде сведена до знанието на доставчика, за да породи правни последици в облигационното правоотношение по повод доставката на електроенергия за конкретния (отчужден) обект. Този извод следва, освен от конкретно посоченото задължение на потребителя за уведомяване, и от останалото съдържание на ОУ, в което са уредени условията, начинът и редът за встъпване в договорни отношения по повод продажбата на електроенергия (чл. 6), началото на продажбата (чл. 11), съдържанието на издаваните фактури (чл. 18а), условията за прекъсване на електроснабдяването (чл. 22) и 3 т.н.

Задължението по чл. 17, т. 3 ОУ кореспондира също така с насрещно дължимата от „Енерго-Про продажби“ АД престация за снабдяване с електрическа енергия на всеки потребител, респективно с правото му да получи плащане на стойността на доставената електроенергия. Субектът, от който дружеството може да изисква това плащане, е лицето, което фигурира като потребител в неговата информационна система. Не може да бъде вменено задължение на доставчика да следи за промяната в собствеността на обекта, доколкото в ОУ изрично е предвидено задължение на насрещната страна да уведомява изрично кредитора при настъпила промяна в обстоятелствата, относими към идентификацията на длъжника – процедура, която е и житейски логична и оправдана. В този смисъл, не е възможно потребителят да извлича изгодни за себе си правни последици (недължимост на доставената електроенергия) от собственото си неправомерно поведение (неуведомяване на кредитора за настъпилите промени). Фактът, че задълженото пред доставчика лице не е потребило доставената електроенергия, е основание за търсене на отговорност от действителния ползвател на доставената електроенергия, но не се отразява на съдържанието на облигационното правоотношение с доставчика, в частност на неговите страни.

В конкретния случай в информационната система на ищеца като потребител за процесния обект е вписано лицето Р. В. П. и именно то е фигурирало в това му качество и в периода от 18.09.2022 г. до 17.12.2022 г., затова и съдът приема, че ответникът има качеството на потребител в процесния период.

От анализа на доказателствата по делото се установи, че сумите по издадени фактури от 31.10.2022 г. до 31.12.2022 г. за процесния период на потребление от 18.09.2022 г. до 17.12.2022 г. представляват стойността на ел. енергията, консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално потребление. Като потребител на ел. енергия ищецът е страна по договор за пренос на ел. енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи” АД, поради което същият е обвързан от Общи условия на „ЕнергоПро Мрежи” АД и на „Енерго-Про продажби” АД, които са действали към отчетния период.